Решение № 5875 от 30.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8764/2024
- Вид
- Решение № 5875
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Петър Теодосиев, Светослав Василев, Петя Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5875 гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове:
Петя Георгиева
Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20241100508764 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на Е. Т. С. срещу постановление на ЧСИ от 04.07.2024 г., с което отказва да намали до 200,00 лева разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изп.д. № 202484900326 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на камарата на ЧСИ.
В жалбата се твърди да е налице злоупотреба с права от страна на взискателя, тъй като вземането по изпълнителния лист е част от вземането за разноски, присъдено на взискателя за производството по гр.д. № 46355/22 на СРС, за чието събиране е образувано и производството п претендирания от взискателя адвокатския хонорар за изпълнителното производство по изп.д. № 202484900327 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на камарата на ЧСИ и е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на производството.
В срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна по изложените от него съображения.
Съдебния изпълнител мотивира действията си.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване 1 срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т. 7 разноските по изпълнението), поради което е допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекрати по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя.
По делото се установява, че с решението постановено гр.д. № 46355/22 на СРС на взискателя са присъдени 350,000 лева разноски, а с решението по гр.д. № 10711/2023г на СГС, образувано по негова въззивна жалба срещу решението постановено гр.д. № 46355/22 на СРС, са му присъдени разноски в размер на още 712,50 лева, като за тези вземания са издадени два отделни изпълнителни листа, по които са образувани две отделни изпълнителни производства: изп.д. № 202484900326 и изп. д. №202484900327 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на камарата на ЧСИ. Образуването на второ изпълнително производство се явява злоупотреба с права, тъй като не е необходимо за събиране на присъдените с двете съдебни решения разноски. При това положение разноските направени от взискателя за образуването и воденото на второто изпълнително производство, това по изп. д. №202484900327 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на камарата на ЧСИ не следва да се възлагат в тежест на длъжника, а останат за взискателя. Предвид диспозитивното начало на процеса обаче, съдът не може да присъди нещо различно от поисканото в жалбата, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва само да се намали от 350,00 лева до посочения в жалбата размер от 200,00 лева.
С оглед изложеното жалбата се явява основателна, поради което постановлението следва да се отмени и вместо него се приеме, че на взискателя са дължими разноски в размер на 200,00 лева.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е. Т. С., постановлението на ЧСИ от 04.07.2024 г., с което отказва да намали разноските в частта относно адвокатско възнаграждение на взискателя по изп.д. № 202484900326 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на камарата на ЧСИ за разликата над сумата от 200,00 лева до 350,00 лева, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ постановление на ЧСИ от 04.07.2024 г. по изп.д. № 202484900326 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на камарата на ЧСИ, КАТО ГО ОТМЕНЯ в частта, с която са определени и приетите за принудително събиране вземания за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя В.Л.И. в размер над сумата от 200,00 лева до 2
350,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3