Решение № 122 от 26.05.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Разлог, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20241240200483 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на от „Т.К.”ООД, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от С.Ф.Т. – управител, депозирана ч/з адв. В.Д.Г. - САК, преупълномощен от Адв. дружество „Г., Т.К.”, с адрес: *, с/у НП №*/31.07.2024 г. на Директора на БД„ЗБР“, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 (пр.1) от ЗВ, на дружествотожалбоподател е наложено адм. наказание „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ.

В Жалбата се сочи, че атакуваното НП е незаконосъобразно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното НП и за нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и чл.40, ал.1 от ЗАНН. Твърди се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В СЗ жалбоподателят - редовно уведомен, не се явява законен представител. Представлява се от упълномощен процесуален представител - адв. В.Г., който поддържа жалбата на всички основания изложени в нея и моли НП да бъде отменено. Претендира присъждане на адв. възнаграждение.

АНО - редовно уведомен, не се явява. Представлява се от юрк. Р.П., която оспорва жалбата.

Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение на жалбоподателя.

РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомена, не изразява становище и не изпраща представител.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 31.05.2024 г. св. А.Ц.К. и М.Д.М. - служители на БДЗБР, са извършили преглед и анализ на информацията, представена от „ЕРМЗ“АД в БДЗБР с писмо е вх. №*/21.05.2024 г.. при които е установено, че МВЕЦ„Б.", изграден в землището на *, стопанисван от „ТК“ООД, с ЕИК*, е работил на 19.04.2024 г., въпреки това, че е преустановено водовземането от р.Б., ч/з затваряне на савака към утаечната камера на водохващането, тъй като към датата на извършване на проверката на МВЕЦ„Б." - 13.03.2024 г., дружеството не е притежавало разрешително за водовземане, издадено по реда на ЗВ. В хода на проверката е извършено пломбиране от служителите на БДЗБР на савачния механизъм в затворено положение с 1 бр.

1 пломба със знака на МОСВ/БД-Б. като пломбажната тел обхваща винтовия прът на движещия механизъм, опашката на секторната кутия и корпуса на савака, за която проверка па място е съставен Констативен протокол №*/13.03.2024 г.

За водовземане от р.Б. от Директора на БДЗБР на „ТК“ООД, с ЕИК*, е издадено Разрешително за водовземане №*/02.09.2008 г., крайният срок на действие на което е изтекъл на 02.09.2021 г. С вх. №*/31.01.2022 г. от „ТК“ООД в БДЗБР е подадено заявление за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. С Решение №*/13.03.2024 г. на Директора на БД ЗБР на „ТК“ООД е постановен отказ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, с цел на ползването производство на електроенергия, посредством МВЕЦ.

Видно от представената в БДЗБР информация от „ЕРМЗ“АД, с писмо с вх. №*/21.05.2024 г. е, че на 19.04.2024 г., от „ТК“ООД е ползвано водовземно съоръжение - водохващане, изградено на р.Б. на кота дъно река 1420 м., на място с географски координати: N * и Е *, землището на *, с цел производство на ел. енергия от МВЕЦ„Б.“, без необходимото за това разрешително за водовземане, издадено по реда на ЗВ, поради което контролните органи от БД„ЗБР" достигнали до извода за осъществено адм. нарушение по по чл.44, aл.1 от ЗВ, което подлежи на санкция по чл.200, ал.1, т.2 (пр.1) от същия закон.

За тези констатации и извършената документална проверка е съставен Констативен протокол №*/31.05.2024 г., приложен по делото /л.12-26/, който е съставен от А.Ц.К. – Гл. инсп. в Д„К.” при БД„ЗБР” в присъствието на Е.Д.М. – инспектор в Д„К.” при БД„ЗБР”.

Във вр. с констатациите на 01.07.2024 г., св. А.Ц.К. е съставил АУАН №* с/у процесното дружество, в отсъствието на нарушителя и в присъствието на свидетелите П.И.Ш. и Г.С.Г..

АУАН е връчен на 05.07.2024 г. на Г.К. – упълномощено лице, но по делото не е представено пълномощно, с което на същото да са предоставени правомощия за извършване на това действие.

В предоставения на дружеството срок, последното депозирало и своите писмени възражения с/у акта.

Санкционният орган разгледал възраженията на жалбоподателя с/у акта, но счел същите за неоснователни и на 31.07.2024 г., Директорът на БД„ЗБР” е издал обжалваното НП с №*/31.07.2024 г., с което на основание чл.200, ал.1, т.2 (пр.1) от ЗВ, на дружествотожалбоподател е наложил адм. наказание, имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите А.Ц.К., Е.Д.М., П.И.Ш. и Г.С.Г..

Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

Твърденията на свидетелите кореспондират и на приложените към делото писмени док-ства.

Писмените документи, като относими към предмета на делото, съд. състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и е насочена с/у обжалваем адм. нак. акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни адм. органи. Док-ство за компетентността на актосъставителя съставлява представената Заповед №*/02.09.2022 г. на Директора на БД„ЗБР”.

В АУАН и в НП е посочено, че нарушението е извършено на 31.05.2024 г., а като място на 2 извършване на нарушението е посочено – землището на *, поради което неоснователни се явяват изложените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател възражения в тази насока.

Настоящият съд. състав намира обаче, че в хода на адм. нак. производство е допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, а именно издаването на АУАН в отсъствие на нарушителя. Действително, в чл.40, ал.2 ЗАНН, е предвидено такова правомощие за актосъставителя. Съгласно трайната съд. практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от 2 алтернативно предвидени хипотези:

- нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;

- нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

По делото липсват док-ства, че нарушителят или надлежно упълномощен негов представител е търсен, но не е намерен, както и че е надлежно поканен да се яви на 01.07.2024 г в БД ЗБР, с адрес: *, за съставяне и връчване на АУАН, поради което е било неприложимо изключението по чл.40, ал.2 от ЗАНН, за съставяне на акта в негово отсъствие С оглед на това, настоящият състав приема че нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на процесния АУАН, следователно не са били налице предпоставките за приложението на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Ето защо, съставянето на акта в отсъствие на законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата адм. нак. процедура.

Освен гореизложеното, АУАН е връчен на 05.07.2024 г. на Г.К. с отбелязвана в същия, че е упълномощено лице, но по делото не е представено пълномощно, от което да се установява, че на това лице да е предоставено правомощие за извършване на това действие.

На следващо място, на жалбоподателят е вменено нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ, предписваща, че за извършване на водовземане се изисква разрешително. м/у страните е безспорен факта, че към датата на проверката 31.05.2024 г., „ТК“ООД не е разполагало с издадено такова за осъществяване на водовземане от р.Б. при условията и по реда на чл.44, ал.1 от ЗВ.

Съгласно нормата на чл.44, ал.2 от ЗВ, водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.

В §.1, ал.1, т.7 от ДР на ЗВ, понятието „водовземане" е дефинирано като дейност обхващаща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. В случая именно такава дейност е вменена на дружеството - водовземане от р.Б. за производство на ел. енергия посредством МВЕЦ„Б.", без необходимото за това основание, а именно разрешително за водовземане.

Санкцията за това нарушение е предвидена в нормата на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, а не в чл.200, ал.1, т.2 от с.з., приложена в случая. В чл.200, ал.1 са предвидени общо 38 различни хипотези на нарушения, за които виновните физически, респ. ЮЛ подлежат на наказване.

Тези по т.1 и т.2, свързани с настоящия казус също уреждат различни хипотези - ползване на води без необходимото за това основание или в отклонение на условията в разрешителното /т.1/ и ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изграждане такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното /т. 2/. Двата вида ползване като понятия са изяснени в т.25 и 34 на §.1, ал.1 от ДР на ЗВ и отнесени към дефинираното по-горе водовземане, налагат извод, че ползването по чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, не обхваща дейности свързани с отнемане на води.

Според фактическите обстоятелства на нарушението именно такава дейност е установена в случая, поради което приложената санкционна норма се явява неотносима към приетото за осъществено нарушение.

Въз основа на изложеното, настоящия съд. състав приема, че водовземането от р.Б. без разрешение, издадено при условията и по реда на чл.44, ал.1 от ЗВ, какъвто е фактическия 3 състав на нарушението, за което дружеството-жалбоподател е привлечено да отговаря по адм. нак. ред, подлежи на наказване на различно от приложеното от АНО основание, а именно чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ.

Неправилната квалификация на деянието всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава отмяна на издаденото с такъв порок НП. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящото производство ч/з преквалифициране на нарушението и налагане на съответното на извършеното адм. нарушение наказание, доколкото това е свързано със съществено изменение на обстоятелствената част на адм. нак. обвинение, което би накърнило правото на защита на нарушителя. В процесният случай на наказаното дружество е предявено, че осъществява водовземане от р.Б. без разрешително за водовземане. Правното деянието е квалифицирано като нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ, във вр. с чл.200, ал.1, т.2 (пр.1) от ЗВ. Безспорно е в случая, че нарушението, така както обстоятелствено е описано, е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.44, ал.1 от ЗВ, но и във вр. с чл.44, ал.2, пр.1 от ЗВ, и във вр. с чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ.

За пълнота следва да се посочи, че при правилно установени от АНО факти и съотносимо предявено обстоятелствено адм. нак. обвинение, съдът разполага с правомощието да измени издадено НП на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, като приложи закон за същото, еднакво или по леко наказуемо нарушение. В процесния случай, това не може да бъде сторено предвид фактическия състав на нарушението отразен в посочените по-горе разпоредби на ЗВ, тъй като в производството по издаване на НП липсва установяване на основен елемент на нарушението, а именно количество на осъществяваното водовземане в секунда, който факт предпоставя, както тежестта на нарушението, така и конкретния размер, при различни долна и горна граници на налаганото адм. наказание.