Решение № 54 от 09.03.2022, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Ямбол, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Ив. Кирков при участието на секретаря М. М. П. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно наказателно дело № 20222330200004 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ „Д.-АД-А. Д.“гр.Сливен ,ЕИК :*** против Наказателно постановление №1/20.12.2021г., издадено от директора на Областно пътно управление -Ямбол , с което на дружеството, за нарушение на чл. 26,ал.2,т.2 ,бук“а“от Закона за пътищата, на основание чл.56,ал.3,т.1 ,вр. чл.54,ал.1 от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

С жалбата се иска ЯРС да отмени наказателното постановление като се оспорва се изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.Твърди се ,че жалбоподателя не е извършвал никакви СМР, ремонтни дейности или други строежи по смисъла на $5 от ЗУТ за изграждане на пътища или пътни връзки.

В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита ,че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.моли съда да потвърди наказателното постановление и присъди юрисконсултско възнаграждение.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.10.2021г. свидетелите Д.Г. и В.В. служители към ОПУ-Ямбол извършила проверка на съществуващ търговски обект „Автоуслуги и търговия“/поземлен имот*** в гр.Ямбол ,м.Зайчара, собственост на жалбоподателя. В хода на проверката свидетелите установили ,че в 1 обхвата на път III-5305 Обход Север при км 0 +150 ляво била изградена пътна връзка към търговския крайпътен обект и тъй като същият бил собственост на жалбоподателя свидетелите приели , че тя е изградено от него, без за това да притежава изискуемото Разрешение за специално ползване на пътищата, издадено от АПИ-ОПУ-Ямбол.

След като приела ,че това съставлява нарушение на чл.26,ал.2 ,т.2 ,бук“а“ от ЗП свид.Г. поканила жалбоподателя да се яви на 17.11.2021г. в 11 30 часа за съставяне на АУАН.В определения ден и час той не се явил и акта бил съставен в негово отсъствие при условията на чл.40 ,ал.2 от ЗАНН.

В последствие на 20.12.2021. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Решаващият състав намира ,че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.Съгласно разпоредбата на чл.42,т.3 и чл.57,ал.1т.5 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да се посочи датата на извършване на нарушението.В конкретният случай, както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на атакуваното наказателно постановление актосъставителят и наказващият орган са допуснали нарушение на цитираните процесуални правила.И в акта и в наказателното постановление липсва дата на твърдяното нарушение.Посочена е само датата на проверката, която не може да се приеме ,че е датата на извършване нарушението.Това е тъка тъй като датата на установяване на нарушението не винаги е и датата на извършване.

Непосочването в акта и НП на датата на извършване на нарушението не само ,че ограничават правото на защита на наказаното лице, но и се препятства възможността на контролната инстанция, в случая съда да прецени спазени ли са преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН,което е важна предпоставка за законосъобразното развитие на производство по реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

Отделно от горното от приложените по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания дадени в съдебното заседание не се установява по безспорен начин, както момента на извършване на нарушението , така и неговото авторство. От показанията на разпитаните свидетели се установява ,че АУАН е съставен единствено поради факта ,че пътната връзка е изградена в имота на- жалбоподател, без да е установено кога и от кого е изградена.

Обстоятелството ,че в последствие жалбоподателя е подал искане до Директора на ОПУЯмбол да му бъде издадено разрешение за специално ползване на пътя не води до извод ,че той е изградил пътната връзка , нито кога са извършени ремонтните дейностти.

Предвид всичко това съдът стига до извода, че обективираното в АУАН и НП нарушение е 2 прието за такова на базата на предположения, които са останали недоказани по един безспорен начин, което от своя страна е пречка за ангажирането на отговорността на дружествотожалбоподател.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно .

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.

Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт.

За това съдът като съобрази чл..18,ал.4 от Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , вписаната и платена в брой сума от 300 лв. в договора за правна помощ ,която е в минимален размер прие , че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/20.12.2021г., издадено от директора на Областно пътно управление -Ямбол , с което на ЕТ „Д.-АД-А.Д.“гр.Сливен ,ЕИК :***, за нарушение на чл. 26,ал.2,т.2 ,бук“а“от Закона за пътищата, на основание чл.56,ал.3,т.1 ,вр. чл.54,ал.1 от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА Областна пътно управление-Ямбол да заплати на ЕТ „Д.АД-А. Д.“гр.Сливен ,ЕИК :040031834 сумата от 300 лв. ,представляващо адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3