Определение № 435 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. София, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243,ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от адв. Н. Д. в качеството му на упълномощен повереник на пострадалите Б. Р., Б. К. ( лично и като майка и законен представител на малолетните А. Р., К. Р. и А. Р.) и К. С. срещу определение № 141/24.03.2025г. на Окръжен съд (ОС) Враца, постановено по н.ч.д.№ 107/2025г. по описа на съда, с което е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура (ОП) Враца от 21.01.2025г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 187/2024г. по описа на РУ-Козлодуй, пр.пр. № 1 225/2024г. по описа на ОП-Враца, водено за престъпление по чл.343,ал.1, б.”в”, вр. чл. 342,ал.1,пр.3 от НК.

В частната жалба се твърди незаконосъобразност на атакуваното определение, като се сочат доводи, развити и пред първоинстанционния съд – че приетата от прокурора ( а впоследствие и от първоинстанционния съд) фактическа обстановка, свързана с настъпване на пътнотранспортното произшествие (ПТП) е изведена чрез неправилен анализ на събраните доказателства – авто - техническа експертиза (АТЕ) и свидетелски показания, без да са обсъдени съществените факти на ПТП, довели до погрешен извод за наличие на случайно деяние. В тази насока повереникът оспорва извода на прокурора и състава на ОС Враца за липса на нарушени правила за движение по пътищата от водача на МПС, като счита за нарушени разпоредбите на чл.

5, ал.2,т.1 ( неправилно цифрово посочена като чл.6, ал.1,т.1) от ЗДвП, чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС с несъобразена с конкретните пътна обстановка скорост и е блъснал уязвим участник в движението, с което сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпване на ПТП. Намира установената от ОС Враца фактическа обстановка за необоснована и необективна, като се прави искане за 1 допускане на петорна повторна АТЕ с поставени 12 въпроса.

В заключение се претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ОП Враца за продължаване на разследването, като се назначи повторна АТЕ.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като изхождаща от процесуално легитимирани лица и подадена в срока по чл. 243, ал.7 от НПК, но неоснователна.

Прокурорът правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, като резонно съставът на ОС Враца не е приел основания за нейното коригиране. Обосновано и в съгласие със събраните по делото доказателства /показанията на разпитаните свидетели, заключенията на АТЕ, на СМЕ и писмените доказателства/ са приети за установени включените в предмета на доказване по делото и релевантни за правилния му изход факти:

На 28.06.2024 г. , около 20.25 часа, по път III-101 с посока на движение от гр.

Враца към гр. Козлодуй се движел л.а. „ Ауди“ – сив на цвят, управляван от св.В. Х., в който пътници били св.Д. М., св. Л. С. и пострадалият С. П. ( последният се возел на задното ляво място зад водача). По настояване на пострадалия, св. Х. спрял автомобила на отбивка на пътя, малко след табелата на с.Бутан, откъдето П. възнамерявал да се прибере пешком до дома си в населеното място. По същото време от гр.Козлодуй към гр.Враца л.а. „Ауди А4“ с peг. № ********, управляван от св. Н. М. със скорост от около 80-90 км./ч., излязъл по път III-101 от с.Гложене към с. Бутан.

Платното за движение в района на произшествието било прав хоризонтален участък с ширина на пътя 7,40 метра, разделено на две ленти с прекъсната единична линия M3, като дясната лента (в която се движело МПС, управлявано от М.) била с ширина 4 метра, а лявата лента ( в която се движело МПС, управлявано от Х.) с ширина 3,40 метра. След лявата лента имало уширение (отбивка) с широчина 3,10 метра в най-широката си част. В участъка на ПТП пътното платно било с двупосочна организация на движение, покрито с едрозърнест асфалт, без видими неравности и замърсявания. Времето било сухо, горещо, в светлата част от денонощието.

Наближавайки табелата за началото на с.Бутан, св. М. възприел, че в отбивката, която се намирала от лявата му страна по посока на движението, спрял л.а. „Ауди“ и от задната му врата слязъл пътник (пострадалият П.), който бил с гръб към автомобила, управляван от св. М.. П. затворил вратата на автомобила, от който слязъл с лявата си ръка, а в дясната държал близо до ухото си телефон, по който разговарял. След това започнал да пресича пътното платно на бегом, без да се огледа, а автомобилът, от който слязъл, продължил пътя си към с. Гложене. Виждайки действията на пешеходеца, водачът М. задействал спирачната система на автомобила, за да намали и спре, но П. пресякъл осевата линия и навлязъл в лентата му на движение, при което М. навил волана на ляво (оставайки в лентата си на движение), като не успял да избегне 2 удара и го блъснал с предна дясна част на автомобила. Скоростта на движение на л.а. е била около 72 км./ч. В резултат на удара пострадалият се ударил в дясната част на стъклото и тялото му останало на предния капак, като при спирането на автомобила в насрещната лента за движение, се отделило и паднало на асфалтовата настилка. След спирането св. М. изместил леко автомобила, връщайки го в своята лента за движение, където е намерен при започване на огледа на местопроизшествието. На мястото на ПТП се върнал и св.В. Х., заедно със св.Д. М. и св.Л. С., тъй като Х. възприел удара и падането на С. П. в огледалото за обратно виждане. Първи на мястото на произшествието пристигнал екип на Бърза помощ, като пострадалият С. П. бил натоварен в линейката, но по пътя към лечебното заведение починал. Пристигналите на място поЛ.йски служители извършили проверка с „Алкотест дрегер“ и „Дръг тест“ на св. Н. М., при което било установено, че не е употребил алкохол, нито упойващи или наркотични вещества. След това били извършени два огледа на местопроизшествие, които действия били онагледени и чрез извършване на фотоснимки.

Според заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза на трупа на С. П., в резултат на удара с МПС той е получил съчетана травма, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма със счупване на черепната основа и тотален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, розов ликвор и кръвонасядания на меките тъкани на черепа в дясно челно и теменно към тилно; гръдна травма, изразяваща се в счупвания на ребра двустранно и гръдна кост, белодробна контузия, разкъсвания на левия бял дроб, с кръвопропиване на средностението; оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око; охлузвания и разкъсно контузни рани на Л.то, охлузвания на горен ляв крайник, гръдния кош, коремната стена, двата долни крайника, кръвонасядания в дясно седалищно и на двете колене. Причината за смъртта на П. е така установената закрита черепно мозъчна травма, довела в своята еволюция до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност. Смъртта е настъпила бързо, като е в пряка причинна връзка с установените травматични увреждания. В кръвта на С. П. е установено наличие на алкохол в концентрация 1,43 промила, състояние на лека степен на алкохолно опиване, което се характеризира с нарушаване на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията на движенията.

От заключението на тройната АТЕ се установява, че мястото на удара между лекия автомобил „Ауди А4“ с peг.№ ******** и пешеходеца се намира на около 2,40 метра в ляво от десния край по ширината на платното за движение, считано по посоката на движение на л.а. От техническа гледна точка скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди А4“ преди ПТП в момента на удара е била около 72 км/ч., в условията на произшествието. Скоростта на движение на пешеходеца в момента на удара с лекия автомобил „Ауди А4“ е била около 10,6 км/ч.; дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил „Ауди А4“ при движение със скорост от 72 км/ч. в 3 условията на произшествието е била около 55 метра. Водачът на лекия автомобил е възприел опасността в момента, в който пешеходецът, слизайки от лекия автомобил, е навлязъл в платното за движение и предприел пресичането му от ляво на дясно по посоката на движение на л.а. „Ауди А4“, като е изминал разстояние от около 5,5 метра до мястото на удара. Разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил „Ауди А4“ от мястото на удара в момента на възникване на опасността за движението - навлизане на пешеходеца в платното за движение до момента на удара е било около 34,01 метра.

Следователно водачът на л.а. „Ауди А4“ не е имал техническа възможност да предотврати удара с пешеходеца чрез аварийно спиране. От своя страна пешеходецът е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е изчакал преминаването на лекия автомобил.

Прокурорът от ОП Враца и първостепенният съд са изградили изводите си по фактите при правилен анализ на интересуващите делото източници на информация и при законосъобразно формиране на своето вътрешно убеждение въз основа на вътрешната убедителност, съответствие с останалия доказателствен материал и правилата на житейската логика, а наведените във въззивната частна жалба доводи за необоснованост и необективност не са основателни. Събраният в хода на разследването доказателствен материал е еднопосочен и взаимнодопълващ се, като мястото на произшествието, поведението на пострадалия П. и действията на водача М.

( вкл. скоростта на движение на управлявания от него л.а.) се установяват от констатациите в протоколите за оглед на местопроизшествие и фиксираните там предмети и следи от удара, от гласните доказателствени средства - свидетелски показания, в който липсват съществени противоречия и от експертното становище на тройната АТЕ, в което вещите лица с помощта на притежаваните специални знания, въз основа на данните в показанията на свидетелите и най – вече от обективните находки по делото ( предмети и следи от кръв по пътното платно, увредите по л.а.

„Ауди А4“ вследствие на сблъсъка с тялото на П.) убедително са изчислили скоростта на движение на л.а. „Ауди А4“ и на пострадалия пешеходец, мястото на удара по широчината на пътното платно, моментът на възникване на опасност за движението, на опасната зона за спиране на л.а. „Ауди А4“ и предотвратимостта на удара от страна на водача М.. От заключението на СМЕ се установяват причинените в резултат на ПТП травматични увреди на пострадалия П. и тяхната медико-биологична характеристика, довели до летален изход, вкл. и измерената концентрация на алкохол в кръвта на пешеходеца, обуславяща лека степен на алкохолно опиване.

Така описаната доказателствена съвкупност е достатъчна да бъдат изградени категорични изводи относно включените в предмета на доказване факти, т.е. разследването е обективно, всестранно и пълно по см. на чл. 14, ал.1 от НПК, а наведеният упрек от страна на повереника на жалбоподателите в обратен смисъл се явява неоснователен. Заключението на АТЕ е съответно на изискванията на чл. 152, 4 ал.1 и ал.2 от НПК, направените от тримата експерти изводи са обосновани от техническа гледна точка и пределно ясни, като съмнения за правилността им не са налични, поради което и липсва необходимост от повтаряне на техническите изследвания. В тази смисъл искането на повереника за назначаване на повторна петорна АТЕ е лишено от основанията, визирани в чл. 153 от НПК.

Въз основа на правилно установените по делото факти, се явява законосъобразен и направения извод от прокурора и състава при ОС Враца от правна страна, че липсва осъществено от св. М. престъпление чл.343,ал.1, б.”в”, вр. чл.

342,ал.1,пр.3 от НК, тъй като деянието е извършено при условията на чл.15 от НК.

Случайно деяние ще е наЛ., когато водач МПС не по своя вина /не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици/ е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, т.е. първото основание за невиновно поведение е задължението на дееца да се съобрази с определени предписания, с оглед на които да предприеме или да се въздържи да извърши определени действия. За процесния случай това са били визираните в разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП правила /доколкото се установява, че избраната от св. М. скорост е била в рамките на разрешената по см. на чл.21 от ЗДвП/ , съгласно които: чл.20,ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл.20,ал.2 от ЗДвП – „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”.