Решение № 58 от 30.03.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Харманли, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20255630200639 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава III Раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 004959 о т 17.07.2025 година на Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на С. М. С.,с ЕГН **********,от с.Иван Шишманово,ул.*** ,общ.Завет,обл.Разград, за нарушение на чл.139 ал.7 от ЗДвП,за което на основание чл.179 ал.3А от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1 800 лв.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на НП, поради нарушение на императивните материално правни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени нарушения, както и противоречие с целта на закона. Моли съда да отмени атакувания акт.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, не се представлява. От пълномощника му са постъпили молби, в които се излагат подробни съображения по същество. Моли,за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган - Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), редовно призован, не се представлява. От пълномощника му е постъпило писмено становище, в което оспорва жалбата по подробно изложени в нея съображения. Претендира присъждане на разноски по делото юрикконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждение. В съдебната фаза се 1 ангажират писмени и гласни доказателства.

Контролиращата страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Харманли, редовно призовани, не се представляват и не излагат становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При проверка на 16.04.2025 година в 09.55 часа на път I-1 километър 32-727 при извършена проверка на товарен автомобил ДАФХФ 480 ФТс рег. № ***,собственост на „Петко Ангелов БГ“ ЕООД,гр.Пловдив,ЕИК ****,с обща техническа допустима максимална маса F-I над 18 тона, управлявано от жалбоподателя и след проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП (т. нар. ТОЛ система), контролният орган св.

М. Т.,констатирал, че на дата 09.03.2025 година в 10.46.01 часа на А-4, км. 62+476; А4 554;А4 -05;посока нарастващ километър, е засечено с контролно устройство с идентификатор № 10162 , посоченото моторно превозно средство (МПС), което е било управлявано, без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние, респ. заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗП.

За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като са налични две снимки.Само от едната снимка се установява номера на автомобила,а именно ППС с регистрационен № ***, датата, часа и мястото на движение.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си на 16.04.2025 година, св.М. Т.-актосъставител и св.М. М.-свидетел по акта, във връзка с възложените им функции,бил съставен АУАН против жалбоподателя, в негово присъствие.

В изготвения АУАН актосъставителят е посочил, че ППС е управляван (засечен) без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние, респ. заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗП.

Нарушението е квалифицирано по чл.179 ал.3А от ЗДвП.

АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 16.04.2025 година, който не е вписал възражения по него. АУАН е връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е издал процесното НП.

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 2 лв.

Обжалваното НП не е редовно връчено жалбоподателя /чрез неговата майка— З.М./ на 11.09.2025г.Жалбата е постъпила при АНО 19.09.2025г. и като подадена в преклузивен срок е допустима.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – М. Т. и М. М.. Част от писмените доказателствени източници по тяхното съдържание,които не се оспориха от страните и съдът ги кредитира изцяло за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи.

Съдът приема, за обективно верни свидетелските показания на свидетели –М. Т. и М. М., които са непротиворечиви, логични и взаимно-допълващи се, правдиви.Съда не установи индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат лично отношение към / и със жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържаща се в писмените доказателства от АНП и в другите документи, налични по делото. Ето защо, според съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето и мястото на осъществяването му. Поради това съдът ги кредитира изцяло.

Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП и представени по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл.10Б ал.3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Съответно в чл.179 ал.3 А от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които 3 управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения.

Съгласно чл.10 Б ал.3 от ЗП- тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 на чл.10Б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията предвидена в чл.179 ал.3А от ЗДвП.

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 отЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса почл.10 ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.

Доколкото нарушенията по чл.179 ал.3-3Б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл.167А ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл.10 от ЗП, и доколкото съгласно чл.167 А ал.3 от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал.

3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като се отчете,че съгласно чл.167а ал.2 т.7от ЗДвП, длъжностните лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл.187А ал.1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната система е създала доклад.

Дали този доклад ще даде основание на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл.167 А ал.2 т.7 от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към съставяне на АУАН в присъствие или в отсътвие на нарушителя, или ще бъде издаден електронен фиш, то при всяко развитие на 4 административнонаказателното производство презумцията, следваща се от нормата на чл.187 А ал.1 от ЗДвП ще бъде приложима.

Оттук следва и извода, че след като нарушението е установено от електронна система за контрол по чл.167А ал.1 от ЗДвП, чрез годен доклад и, както е видно от издаденото НП при водене на административнонаказателното производство администратвино-наказващия орган не е установил водача на МПС, тъй като не са направени от негова страна усилия за издирването му , то в случая АНО е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а не на водача–жалбоподател, към момента на констатиране на нарушението.

В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда на чл.187 А ал.4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият следва да бъде приет за нарушител. Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират по реда на чл.187 а ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Едва след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало да състави АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено.