Протокол № 6350 от 10.12.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 6350 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Слави Г. Славов при участието на секретаря Красимира Й. Динева и прокурора Г. П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело № 20251100207484 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ К. Д. Г. – редовно призован, явява се лично.

За него се явява адв.Н. Б., с пълномощно по делото.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Владея и разбирам български език и нямам нужда от преводач.

СТРАНИТЕ /общо становище/: Не възразяваме да бъде воден звукозапис за нуждите на протокола по това наказателно производство.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДА се изготви звукозапис за нуждите на протокола.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото справка за съдимост за лицето, както и кореспонденция водена с „Евроджъст“ във връзка със справка изискана от съдията-докладчик при насрочване на делото в открито съдебно заседание, като към настоящия момент информацията, която е изискана не е била получена.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото и

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ снема самоличността на осъдения въз основа на представена лична карта на същия:

К. Д. Г. - роден на **********г. гражданин на Република Гърция, с висше образование, разведен, осъждан, със статут продължително пребиваване на територията на България, гръцка лична карта № ****.

СЪДЪТ разясни правата на осъдения в рамките на настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ Г.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на изброените лица.

СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме искания за отводи.

СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ, като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл.271 до чл.275 и на основание чл.276 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с постъпило предложение от

Административния ръководител на СГП по реда на чл.457, ал.2 и ал.5 от НПК за приемане за изпълнение на решение на Петчленен Апелативен съд по наказателни дела на Лариса от българската държава по отношение на гръцкия гражданин Константинус Г..

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам изцяло направеното предложение.

ЗАЩИТАТА: Моля да не бъде уважено направеното предложение от прокуратурата.

РАЗПИТ на ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: По това дело, по което съм осъден не съм бил задържан никога на територията на Гърция, не съм търпял наказание.

СЪДЪТ приключва разпита на осъденото лице.

2

СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по делото писмени доказателства, Счита делото за изяснено от фактическа и правна страна.

На основание чл.286 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че българският съд следва да постанови Определение за приемане и привеждане в изпълнение на чуждестранна присъда, а именно на Решение №165/17.11.2022 година, постановено по н.д.

№150/2023г., по описа на Петчленен състав на Апелативен съд по наказателни дела в гр. Лариса, Република Гърция, с която на гръцкия гражданин К. Д. Г., роден на **********г. в гр. Верия, регион Иматия, Република Гърция, е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 7 години, за престъпление „мошеничество“, осъществяващо състава на престъпление по чл.386, ал.1 от НК на Р Гърция, съответстващо в най-голяма степен на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК на Р България, като се определи режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Мотивите ми за това са следните:

На първо място, искането е процесуално допустимо, тъй като е отправено до компетентния съд да се произнесе по реда на чл.457, ал.1 от НПК, а именно пред СГС.

На второ място, налице е влязло в законна сила Протоколно определение от 13.08.2025г., постановено по НЧД №5408/2025г., по описа на СГС, НО, 37-ми състав, отменено с Решение №322/09.10.2025г., по ВНЧД №1145/2025г., по описа на САС, НО, с което на осн. чл.44, ал.8 от ЕЗА, влязло в законна сила на 09.10.2025г., българският съд е приел да се приведе в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 7 години, наложено на гръцкия гражданин К. Д. Г. за престъпление, съответстващо на чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с ч.26, ал.1 от НК на Р България. За престъпление по- горецитирания текст в НК предвиденото в закона наказание е "Лишаване от свобода" от една до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, поради което така определеното наказание на осъденото лице не надвишава 3 максималния срок на наказанието "Лишаване от свобода", предвидено в НК на Р България, съответно не се налага неговото приспособяване. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС на осъденото лице следва да се определи „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

На следващо място, осъдилата лицето държава е член на ЕС, като съдът постановил осъдителния акт по непоколебим начин е заявил, че не желае да изпраща Удостоверение по чл.З от ЗПИИСАННЛСМВЛС и дава съгласието си така наложеното наказание да бъде изпълнено на територията на Република България. В този смисъл е изпълнена чл.3, б.“Р“ от Решение по дело №С305/2022 г. , на Съда на ЕС, съгласно което следва издаващата държава, чиито граждани е осъденото лице и изпълняващата държава да се споразумели относно изпълнението на наказанието на наша територия. Такова съгласие има. Съгласно РР 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела с приемането за изпълнение на чуждестранната присъда, то ще се изпълни в пълен обем принципът, че лице, което е извършило престъпление не следва да остане ненаказано и ще се постигне в пълен обем принципът за по-добрата социална интеграция на осъденото лице, тъй като макар Г. да е гръцки гражданин, то същият пребивава в Република България считано от 1997 година, съответно е изградил семейни връзки на наша територия, има трудова ангажираност и продължително местопребиваване.

Не на последно място, по делото е постъпил препис от съдебния акт, който подлежи на изпълнение, като същият е преведен на езика на изпълняващата държава. Налице са и предпоставките на чл.457, ал.5 от НПК за зачитане на задържане и изтърпяно наказание в чужбина, поради което от така определеното наказание в размер на 7 години "Лишаване от свобода" следва да се приспадне времето, през което лицето е било с мярка за неотклонение "Задържане под стража" в хода на производството по ЕЗА.

Така направеното предложение в пълен обем съответства на практиката на ВКС - напр. Решение №28/17.03.2021г., постановено по н. д. №841/2020г. на ВКС.

Предвид горното и с оглед ресоциализацията на лицето, моля да постановите определение, с което да решите въпросите във връзка с приетата за изпълнение чуждестранна присъда – Решение, постановено по н.д.

№150/2023 г., по описа на Петчленен състав на Апелативен съд по наказателни дела в гр. Лариса, Република Гърция, с която на гръцкия гражданин К. Д. Г. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 7 години, което да се изтърпи при първоначално „строг“ режим. На осн. чл.457, ал.5 от НПК, във вр. с чл.60 от ЗЕЕЗА да бъде зачетено задържането на лицето във връзка с ЕЗА, считано от 10.08.2025г. до 09.10.2025г. и съда, ако прецени да зачете и взетата мярка за неотклонение "Домашен арест".

ЗАЩИТАТА: Моля да оставите без уважение искането на СГП направено с постановление от 14.11.2025г. за изпълнение на присъда в Република България съгласно Решение № 165/17.11.2022г. на Апелативен съд по 4 наказателни дела Лариса, Република Гърция поради липса на законови предпоставки за признаване и изпълнение на чужда присъда, а при условията на евентуалност да адаптира наказанието съгласно българския закон до значително по-лек размер и режим. съгласно чл.463 НПК присъдата на чуждестранен съд може да бъде призната и изпълнена само, ако са налице кумулативно условията между които деянието да съставлява престъпление по българския закон, дееца да е наказателно отговорен. Присъдата не противоречи на основните принципи на българското наказателно процесуално право. От изложената в предложението фактическа част е видно, че всички пострадали лица са били убедени да закупят дялове от дружества НК НОРТИС и други, за да участват в проект за фотоволтаични паркове в Република България. Видно от представените доказателства също плащанията са извършвани по банков път или в брой именно към тези юридически лица, а не лично и частно към физическото лице. Самото постановление се признава,че дружествата са имали реална дейност, занимават се с проектиране и изграждане на фотоволтаични паркове, придобиват, ползват земя в районите на Сигмен, Пазарджик и други градове, имали са договори с инвеститор.

Проектите са достигнали до 90% в изпълнени. Тези факти показват, че се касае за инвестиционни и търговски отношения между пострадалите и юридическите лица, а не за класическа измамна схема ,при която още при договарянето дееца няма никакви намерения да изпълни обещанието. По българското наказателно право, измамата по чл.209 НК изисква умишлено възбуждане или поддържане на заблуждение с цел набавяне на противозаконна имотна облага. Наказателната отговорност е лична – чл.31 от НК. необходимо е да бъдат установени конкретни действия на дееца, чрез които той е излъгал пострадалите и е присвоил средствата. В случая пострадалите са встъпили в отношения с пълното съзнание, че стават съдружници – инвеститори в ТД, които разработват фотоволтаични проекти, включително и в България. Част от средствата са използвани по предназначение, закупени са материали, извършвани са дейности, върнати са една част от парите след прекратяване на дейността, върнати са на инвеститорите, което изключва първоначален умисъл да се присвоят парите.

В гръцката присъда също липсва конкретика за това но ние към настоящо момент не сме в правата си да коментираме как е обективирано самото наказание.

При така очертаните факти деянието не би било квалифицирано като измама по българския НК, а като неуспешен инвестиционен проект – изпълнение на търговски договори. За подобни спорове българското право предвижда спорове по ЗЗД и ТЗ, а не наказателна репресия. Следователно не е изпълнено условието по чл.463, т.1 от НПК, липсва двойна наказуемост и присъдата не следва да бъде приета за изпълнение.

Прокуратурата също описва К. Г. като управител, представител на дружества със седалище България. Именно тези дружества са привличали капитали, приемали договори, ангажименти, което не се оспорва. Ако се приеме, че има нарушение, то е свързано с т.нар. ошипяване на дружествената дейност,лошо управление, евентуално непокриване на ивнестиционни 5 договори. Това е корпоративна и търговска отговорност, не лична класическа измама. Да се превръща всеки провален инвестиционен проект в престъпление измама против инвеститорите означава да се криминализира предприемачеството като такова, което е несъвместимо с принципите на българското наказателно право и попада в забраната на чл.463, т.6 НПК.