Акт от 21.08.2019, Районен съд - Сливница

Р Е Ш

Е Н И Е № 69 гр. Сливница, 21.08.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- ГРАД СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело №

601 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.П.Н., подадена чрез адв. Д.В.срещу наказателно постановление № 4577 от 20.06.2017 г., издадено от А.Г.М.- главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, упълномощен с пълномощно изх. № П-176/23.04.2015 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв., за това, че на 25.05.2017 г., в 12.20 часа, на ПП І-8, км. 4+300, на 300 м., след железен ЖП мост, с посока на движение „Калотина – София“, е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси

(автовоз) – МПС с две оси марка „Р.“, модел „П.“ с рег. № *******и ремарке с две оси рег. № *******, за което било установено, че надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

-

Измерена височина на ППС е 4,12 метра при допустима височина 4,00 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата, което квалифицира управляваното ППС като извънгабаритно по смисъла на §1 т. 1 от ДР на Наредба № 11, респективно по чл.

2 от Наредбата, с параметри, надвишаващи описаните в представеното разрешение (Квитанция за платени пътни такси, издадена от Агенция „Митници“ № 17BG005804V233725), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, от администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се твърди, че отразената в АУАН фактическа обстановка не отговаря на действителното положение, а също и че е налице несъставомерност на деянието с оглед неговия субект. Не се оспорва фактът, че управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно, но за същото жалбоподателят е заплатил и съответните такси, преминавайки през ГКПП Калотина. Наред с това се твърди, че жалбоподателят не е задължен, а и няма право да се снабди със съответно разрешително, тъй като той е само водач, а задължението е за собствениците и лицата, извършващи превози, поради което неможе да му бъде вменена във вина липсата на това разрешително, респ. да бъде санкциониран по посочения ред. Сочи се, че управляваният от жалбоподателя състав на ППС има дължина от 20.60 м., за която е била заплатена такса и височина 4,12 м. (при максимално допустима височина 4,00 м. съобразно Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС) и поради това попада в определението на чл. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „д“ от Наредбата, но констатираното нарушение сочи и на изключението по чл. 8, ал. 5, вр. чл. 5, ал.

1, т. 3, б. „д“ от Наредбата и движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 , б. „а“ ЗП, доколкото нормата въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни

ППС без разрешение. С оглед на горното се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител- адв. Д.В.от ***, като в подадена молба, съдържаща и писмени бележки, изразява становище за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. В представените по делото писмени бележки застъпва становище за основателност на подадената въззивна жалба, като развива доводи, идентични на доводите, съдържащи се в жалбата.

Въззиваемата страна- Агенция

„Пътна инфраструктура“, не изпраща представител, като по делото е постъпило становище, подадено от надлежно упълномощения процесуален представител на въззиваемата страна- юрисконсулт Г.Н., с оспорва жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (за което съдът е развил подробни съображения при насрочване на делото в открито съдебно заседание с разпореждането си от 08.04.2019 г., и които не следва да бъдат преповтаряни), до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 25.05.2017 г., в 11.40 часа, жалбоподателят М.П.Н. - шофьор на товарен автомобил в „В.“ ***, преминал през трасе „Вход“ на ГКПП Калотина, като след измерване на управлявания от него товарен автомобил с рег. № *******, собственост на „В.“ ***, било установено, че същият е с превишена максимална дължина, а именно 20,60 м., за което жалбоподателя заплатил и дължимата държавна такса в общ размер на 170,00 лв., в която цена била включена и заплатената от жалбоподателя дневна винетна такса. За извършеното му била издадена квитанция № 17BG005804V233725. След проверката жалбоподателят продължил по маршрута си, а именно- Калотина- Варна.

На същата дата, около 12.20 часа, на ПП І-8, км. 4+300, на 300 м., след железен ЖП мост, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля Д.Г., на длъжност инспектор АРОК, АПИ, гр. София, който изпълнявал задълженията си по контрол на републиканската пътна мрежа за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС по предварително изготвен седмичен график. При спирането на управлявания от жалбоподателя автовоз свидетелят Г., в присъствието на свидетеля В.А., извършил измерване на дължината и височината на превозното средство, като използвал за целта предоставените му ролетка (Р50) и щрихова мярка за дължима (лата L01), като за последния измервателен уред от Метрология Холдинг (а не от БИМ) било издадено свидетелство за калибриране № 841А-Д-15. От извършеното измерване на височината, за което свидетелят Г. използвал предоставената на екипа му щрихова мярка за дължина- „Лата“- L01, се установило, че височината на управлявания от жалбоподателя автовоз е 4,12 м., при разрешени 4,00 м.

За констатираното нарушение свидетелят Г., който бил оправомощен да съставя АУАН, свързани с контрола по РПМ със Заповед № РД-11-406/22.04.2015 г., съставил на жалбоподателя АУАН № 0005312/25.05.2017 г., като в същия посочил мястото на установяване на нарушението, начинът на установяване на същото, а именно посредством техническо средство за измерване ролетка Р50 и щрихова мярка за дължина L01, обстоятелството, че измерената височина е 4,12 метра, при максимално допустима височина от 4,00 метра съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки, както и обстоятелството, че водачът е осъществил движение с надвишени стойности на разрешението- квитанция № 17BG005804V233725, за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от ДР на Наредба №

11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В АУАН е посочена и правната квалификация на нарушението, а именно чл.

26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

Актът бил предявен нарушителя за запознаване, като същия го подписал без възражения.

На жалбоподателя била съставена и разписка, с която бил уведомен, че ППС може да продължи движение след получаване на разрешително или квитанция за платени пътни такси по реда на раздел IV от Наредбата, съответстващи на констатираните при проверката параметри на ППС, в която свидетелят Г. вписал, че след връчване на АУАН лицето и изпълнило условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата- кв. № 103010350016023/26.05.2017 г. като впоследствие подал молба за отмяна акта, доколкото липсва вина в жалбоподателя, а виновен за констатираното задължение било длъжностното лице на митницата, което не си е изпълнило стриктно задълженията.

Въз основа на така съставения

АУАН, на 20.06.2017 г. А.М.- главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ, упълномощен с пълномощно изх. № П-176/23.04.2015 г., издал наказателно постановление № 4577, като със същото, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., за това, че на 25.05.2017 г., в 12.20 часа, на ПП І-8, км. 4+300, на 300 м., след железен ЖП мост, с посока на движение „Калотина – София“, е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси (автовоз) – МПС с две оси марка „Р.“, модел „П.“ с рег. № *******и ремарке с две оси рег. № *******, за което било установено, че надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

-

Измерена височина на ППС е 4,12 метра при допустима височина 4,00 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата, което квалифицира управляваното ППС като извънгабаритно по смисъла на §1 т. 1 от ДР на Наредба № 11, респективно по чл.

2 от Наредбата, с параметри, надвишаващи описаните в представеното разрешение (Квитанция за платени пътни такси, издадена от Агенция „Митници“ № 17BG005804V233725), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, от администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 0005312/25.05.2017 г., разписка от 25.05.2017 г., копие от лична карта и свидетелство за регистрация на МПС част II, трудов договор № 136 от 29.12.2016 г., квитанция № 17BG005804V233725, заповед № РД-11-406/22.04.2015 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, пълномощно изх. № П-176/23.04.2015 г. от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, кв.

№ 103010350016023/26.05.2017 г., както и гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите Д.Г.Г. и В.В.А..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед и пълномощно на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

Съдът се позова и на показанията на свидетелите Г. и А., доколкото същите имаха ясни спомени за извършената съвместна проверка от 25.05.2017 г., като показанията им се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

АУАН и НП да са издадени от компетентни органи при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Разпечатката съдържа 41 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1552aaa5-7e17-44ef-a411-c6f3c6093cf5