Акт от 23.02.2021, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. Сливен, 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: Г. ИВАНОВА

ИГЛИКА

ЖЕКОВА

При участието на секретаря Г. ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно административно-наказателно дело № 19 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от РД “Автомобилна администрация”, гр. Бургас, подадена против Решение № 361/01.12.2020 г., постановено по АНД № 20202230201068/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-0000157 от 24.07.2020 г., издадено от и. д. Директор на РД "АА" - Бургас, с което на Г.Д.Б. с ЕГН ********** ***, е наложено наказание "Глоба" в размер на 700, 00 лева на основание чл. 94, ал. 1 от ЗАвПр за нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Посочва, че в мотивите на съдебния акт, решаващият състав е приел, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата отмяна, като изразява становище, че не е съгласен с изводите на съда. Счита, че както в акта, така и в НП е описано изрично извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като не остава съмнение или неяснота по отношение на това, че отговорността на водача е ангажирана за това, че като водач на автобус е бил длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд – Сливен и да реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно НП № 22-0000157 от 24.07.2020 г., издадено от и. д. Директор на РД "АА" - Бургас.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Счита, че са налице са условия да бъде отменено решението и да бъде потвърдено НП.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 19.06.2020 г. бил съставен АУАН с фабр. № 250927 срещу Г.Б. за това, че на

19.06.2020 г., около 12, 20 часа в обл. Сливен, кв.

"Речица", на път II-66 до фирма "ПАРМАШ" посока гр. Нова Загора управлява автобус "Ивеко" 50 Ц 14 В, категория МЗ, 20+1 броя места с рег. № *******, с. на Я. И. П. и видно от пътен лист Серия А № 001150/19.06.2020 г. и маршрутно разписание с договор № 30/21.03.2016 г. извършва обществен превоз на пътници - 9 (девет) пътника по редовна автобусна линия от Сливен до Нова Загора с час на тръгване 12, 00 часа, като при проверката било констатирано, че водачът не е издал документ за платена превозна цена - билет на превозваните от него пътници, както следва: - Сливен - с. Злати войвода 8 (осем) пътници без билети на единична стойност 2, 00 лева и 1 (един) пътник от Сливен за с. Съдиево без билет на стойност 3, 50 лева. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТ. В графата за обяснения и/или възражения в акта лицето е записало, че не е взел пари защото се качили в междинна спирка. Актът бил връчен на 19.06.2020 г. лично на нарушителя.

Въз основа на акта било издадено процесното НП.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е изложил мотиви, че както в АУАН, така и в НП са допуснати нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, а именно изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават; изобщо не е бил изследван въпросът дали превозната цена е била платена от пътниците и поради факта, че имената им не са посочени, нито в АУАН, нито в НП, това обстоятелство не можело да бъде установено; приел, че се нарушава правото на жалбоподателя да знае за какво нарушение и на какво основание е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира спрямо това адекватно своята защита, което е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо на самостоятелно основание до отмяна на НП, без да се разглежда същото по същество.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че РС Сливен е постановил неправилен съдебен акт. Възраженията на касационния жалбоподател са основателни.

Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради следните съображения :

След като съобрази приобщените по делото доказателства, установените факти и подложи на съвкупна преценка относимата правна уредба, уреждаща дейността по извършване на обществен превоз на пътници, касационният състав намира, че районният съд е достигнал до неправилен и незаконосъобразен извод. В приложения административнонаказателен състав е предвидена отговорност за лице, което не издаде документ за платена превозна цена. В чл. 37а, т.7 от Наредба № 2 от

15.03.2002 г. е регламентирано задължение за водача на автомобил за обществен превоз на пътници да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи. От изложеното е видно, че извършването на обществен превоз на пътници без издаден документ за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такъв, представлява административно нарушение по горепосочения състав. От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели се установява по безспорен начин, а и по същество не се оспорва от касатора, че по време на проверката той е извършвал обществен превоз на пътници с посочения в АУАН и НП автобус с рег.№ ******* по редовна автобусна линия по маршрут Сливен до Нова Загора, за което са налични и съответните писмени документи, цитирани в констативно-съобразителната част на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, превозът по автобусна линия се извършва срещу издаден документ за платена превозна цена - билет или карта, издадени по съответния ред. Правилото кога следва да стане това се извлича по тълкувателен път. В чл. 37а, т. 7 от Наредбата е разписано, че водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи. В тази разпоредба недвусмислено става ясно, че принципът за снабдяване с документ за платена превозна цена е това да става предварително, преди извършване на превоза и в общия случай - не от водача на автомобила. Като изключение от това правило е въведена възможността и задължението водачът да издаде такъв документ, когато пътниците предварително не са снабдени с него от съответното надлежно място. Първоинстанционният съд е приел, че изобщо не е бил изследван въпросът дали превозната цена е била платена от пътниците и поради факта, че имената им не са посочени, нито в АУАН, нито в НП, това обстоятелство не можело да бъде установено, което е представлява съществено нарушение и е отменил НП.

Съгласно т. 1, т. 2 от § 1 от ДР на ЗАвПр е видно, че за да е налице обществен превоз дейността следва да бъде извършена възмездно /"срещу заплащане"/. От показанията на свидетеля И.се установява, че той е имал закупен билет, но не го е предоставил на проверяващите, тъй като го бил мушнал някъде в чантичката си, а от показанията на свидетеля С. става ясно, че той е нямал билет, защото се е качил от спирката срещу „Билла“, седнал е отзад, не е платил, а билет е получил при слизане, когато е платил. Следователно превозът е осъществяван възмездно. Щом превозът се осъществява възмездно водачът е бил длъжен да предостави билет, като изиска при качването заплащането на стойността на превоза. Билетът следва да бъде издаван на пътниците още в момента на качването, преди потегляне на автобуса от съответната спирка. Това произтича и от обстоятелството, че издаденият превозен билет съставлява и своеобразна застраховка на пътника за конкретния осъществяван превоз, в случай на злополука, по аргумент от разпоредбата на чл. 2, ал. 5, т. 6 от ЗАвПр. От така установеното съдът прави извода, че Б. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 37а, т.7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТ. С посочената правна норма за водача е предвидено задължение за издаване на билети преди да е започнал превоза, а не в някакъв следващ и неопределен етап от пътуването, като неиздаването им е основание за ангажиране на отговорността по чл. 94, ал.1 от ЗАвПр, което е глоба в размер от 700 лв.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.

Предвид горните съображения Административният съд, в качеството си на касационна инстанция намира, че оспореното решение на Районен съд Сливен, с което е отменено НП е неправилно, а подадената против него жалба – основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на районен съд – Сливен следва да бъде отменено и спорът – решен по същество, като бъде потвърдено обжалваното НП като законосъобразно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 361/01.12.2020 г., постановено по АНД № 20202230201068/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №

22-0000157 от 24.07.2020 г., издадено от и. д. Директор на РД "АА" - Бургас, с което на Г.Д.Б. с ЕГН ********** ***, е наложено наказание "Глоба" в размер на 700, 00 лева на основание чл. 94, ал. 1 от ЗАвПр за нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: