Решение № 123 от 24.07.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 188/2024
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 24.07.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Росица Стоянова Стоева, Светла Рускова Димитрова, Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл.201 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. Ямбол, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ст. С.
Членове:
Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Росица Ст. С. Въззивно гражданско дело № 20242300500188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. Х. от гр. *, против Решение №199/12.04.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. №1598/2022 г., с което е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 сумата от 4 404 лв., с която неоснователно се е обогатила за сметка на банката, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1026, 16 лева – направени по делото разноски.
Въззивницата твърди, че е налице неправилност и необоснованост на постановеното при неизяснена фактическа обстановка решение. Излага доводи, че е била налице неразрешена платежна операция по чл.70 ал.1 Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), като доставчикът, в случая банката - ищец, е следвало да възстанови на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция и да възстанови платежната сметка на платеца в състояние, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената операция, което е сторено от банката –безспорен факт по делото.
Въззивницата, по повод приетото от съда обстоятелство въз основа на заключението на СТЕ, че в системата на „Майфин" е създадена регистрация от потребител, а именно на нейно име, възразява, че по делото не е установено по безспорен начин, при условията на пълно и главно доказване, че тя е създала тази регистрация. Намира за необоснован извода, че при регистрацията е идентифицирана по съответната процедура, като счита, че липсват доказателства, установяващи правилата за идентификация. Също така оспорва и извода, че е инсталирано приложение и след оторизация в системата, именно ответницата е можела да зарежда пари в собствената си сметка и да прави плащания. Сочи, че липсват доказателства, че мобилният телефон с номер /+ *****/, от който са потвърдени преводите на сумите с изпратена парола, е регистриран и е принадлежал на нея. Въззивницата се позовава на писмо вх. № 18884/23.12.2023г. на „А1", установяващо единствено, че посоченият номер е регистриран към предплатена карта за мобилен интернет „DataPrima“, който факт не е взет предвид от ЯРС. Необоснован е според нея изводът, че именно тя е „можела да зарежда пари в собствената си сметка и да прави плащания", при условие, че не е установено при условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на създадената виртуална сметка, т.е.
1 неин собственик, както и че именно тя е извършвала зареждане на сметката и плащане от същата чрез мобилен телефонен номер с неустановен собственик. Излага доводи и че експертизата не установява, че регистрацията в системата на „Майфин" е създадена от нея, а единствено, че е на нейно име, както и не установява, че посоченият мобилен тел. номер е регистриран на нейно име и/или, че същата има договор с мобилен оператор за него, включително не установява, че тя притежава на свое име мобилното устройство с инсталиран софтуер с операционна система „IOS". В жалбата също се акцентира на факта, че СТЕ е установила IP адреси, от които е достъпвана системата на „Майфин" в седем държави в периода, в който са осъществени преводите 29-31.01.2022 г., но не е установено, как и от кого са регистрирани посочените IP адреси. Излагат се и твърдения за действията на трето лице, чрез използване на личните данни на въззивницата и документа й за самоличност. Сочи се, че незаконосъобразно и неправилно, в тежест на ответника, съдът вменява доказване на твърдени отрицателни факти от една страна, а от друга при липса на установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца кумулативно изискуеми законови предпоставки, прави извод за основателност на предявения главен иск.
Твърди се и че ответницата е сезирала прокуратурата и полицията, но към настоящия момент липсват доказателства за установено лице -извършител на престъпление, както и влязла в сила присъда, която да е задължителна за съда, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК. В жалбата се навежда оплакване срещу приемането от ЯРС, че обогатяването чрез реално постъпване на суми в патримониума на ответницата е доказано с това, че с дебитни карти на клиенти на ищцовата банка са извършени неразрешени парични преводи към нея, по нейна сметка, открита в дружеството за електронни пари и извършване на платежни инструменти „Майфин" ЕАД, като според въззивницата липсват доказателства, че откриването на сметката е извършено именно от нея, а не само на нейно име от трето лице.
Според жалбата липсата на предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД води до неоснователност на предявената главна претенция, както и на акцесорния иск за лихви.
Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, предявени от търговското дружество- ищец, като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени направените от страната пред първата и настоящата инстанции разноски по делото. В с.з. жалбата се поддържа.
В законовия срок е подаден отговор на жалбата от насрещната страна - „Банка ДСК“ АД, според който решението е правилно. Сочи се, че от доказателствата по делото е установено титулярството на сметката, по която са получени плащанията и от която са разпоредени сумите. Иска се жалбата да бъде отхвърлена и решението да бъде потвърдено.
В с.з. заявеното в отговора становище се поддържа.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Установената по делото фактическа обстановка не е спорна между страните.
Правния спор между тях е относно изводите, които следват от установените факти.
Така от приложени по делото писмени доказателства се установява, че трети не участващи в процеса лица Д.Й.А., П.Н.Н., И.И.Й. и „Модулор 2“ ЕООД са клиенти на ищцовата банка, имат договори за платежни сметки, за интернет банкиране и обслужване на дебитна карта и за издаване на бизнес дебитни карти. Представени са искания за оспорване на трансакции с банкови карти от 11.02.2022 г. за лицето Д.Й.А., от 31.01.2022 г. за лицето П.Н.Н., от 01.02.2022 г. за лицето И.И.Й., от 31.01.2022 г. за лицето Г.Л.Б., извършени при липса на разрешение от картодържателя, извлечения за съответните периоди с описание на операциите и изтеглените суми.
От „MyFin“ е предоставена информация, че лицето М. А. Х., ЕГН ********** има регистрация от 28.12.2021 г., със статус блокиран по посочена сметка, като са посочени за информация и IP адресите, както и служебно заверени копия за движение на наличностите по посочената сметка, за периода 28.12.2021 г.- 11.11.2022 г. и също така и две служебно заверени копия на документи от клиентско досие. Представен е и отчет по сметка, изготвен на 04.03.2022 г., касаещ разплащателна сметка на ФЛ – Digital bank за лицето М. А. Х. от гр.*, за периода 26.01.2022 г.- 31.01.2022 г., с посочени дати и прехвърлени средства. От „MyFin“ са представени и писмени обяснения, от които става ясно, че лицето М. А. Х. е имало открита на 28.12.2021 г. платежна сметка в дружеството; постъпилите средства по платежната сметка на Х. били само от карти с номера и от дати в приложен документ за извършени "тop up" операции; със средствата от платежната сметка били извършени само плащания на ПОС на Revolut Bank UAB. Представен е от „MyFin“ отчет по сметка, изготвен 2 на 05.10.2022 г., относно разплащателна сметка на ФЛ – Digital bank за лицето М. А. Х. за периода 27.12.2021 г.- 04.10.2022 г., с посочени дати и прехвърлени средства.
По делото пред ЯРС е назначена и изслушано заключението на ССчЕ, вещото лице по която заявява, че от сметките на лицата Д.Й.А., П.Н.Н., И.И.Й. и „Модулор 2“ ЕООД са наредени парични средства към сметка в „My Fin“ в размер на общо 4 404,00 лв., на посочените в експертизата дати. По данни от делото и приложените заверени копия на извлечения от банкови сметки в лева на посочените по горе ФЛ и ЮЛ, „Банка ДСК“ АД извършила паричен превод по сметките им, като възстановила сумите, съобразно „Искане за оспорване на трансакции с банкова карта“, подадени от лицата.
Във връзка с представените писмени обяснения от „Майфин“ АД на основание чл.201 ГПК, пред ЯРС е назначена допълнителна ССЧЕ. В същата е посочено, че от сметките на лицата Д.Й.А., П.Н.Н., И.И.Й. и „Модулор 2“ ЕООД са наредени парични средства към посочена сметка в „Майфин“ ЕАД в размер на общо 4 404,00 лв. На база описаните показатели в т.1.1 до т.4.2 (номер на карта, дата, час и сума) становището на експерта е, че транзакциите от банковите сметки в „Банка ДСК“ АД са постъпили по разплащателна сметка в лева в „Майфин“ ЕАД, с посочен номер. При изслушване в с.з. в.лице заявило, че от допълнително представените справки от „Майфин“ ЕАД, можело да се направи връзка с банковите сметки на пострадалите в „Банка ДСК“, като и в извлеченията от двете се виждало номера на картата, по която били направени трансакциите.
По делото пред ЯРС е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която посочва, че когато потребителя създаде регистрация в системата на „Майфин“ и се идентифицира по съответната процедура, същия можел да инсталира приложение в което, след оторизация в системата да зарежда пари в собствената си сметка и да прави плащания.
В случая на страницата на „Майфин“ се предлагал софтуер за телефони с операционна система „Android“ и устройства на „Apple“ с операционна система „ios“. В общи линии мобилното устройство с инсталиран такъв софтуер, представлявало електронен портфейл, свързан със съответната банкова сметка, в който можели да бъдат добавяни пари, извършвани безконтактни плащания и преводи по други сметки. От представената информация от „Майфин“ било видно, че средствата постъпвали по посочената сметка, като добавяне на пари (захранване на сметката). В конкретния случай потребителя бил изпълнил вход в системата (със съответните потребител и парола или пин код), след което добавил средства по сметката, като въвел номер на дебитна карта, валидност на картата и кода за сигурност (security code) изписан на гърба на картата, както и сумата с която се захранвала сметката. След това системата проверявала атрибутите на картата и наличност по сметката.
С оглед на това, че проверката преминала успешно бил извършен превод между сметките, който в последствие бил осчетоводен. Към посочената сметка били издадени шест виртуални дебитни карти с посочени номера в експертизата (лист 140-141). Според справката след това наличните пари били изтеглени от сметката през 6-те виртуални дебитни карти към „Revolut“, като преводите били потвърдени с парола изтеглена на номер +*****.
Посочените IP адреси, от които е достъпвана системата на „Майфин“ били с локации Люксембург; Германия; Франция; Италия; Швеция; Англия и България. Движенията на средствата по посочената сметка ******* били видни от представената справка. Описаните в И.М. суми се наблюдавали като постъпления по сметката и отговаряли по обем и дата на превода. До в.лице са изпратени документи и обяснения от „MyFin“ приложени на лист 142151 по делото. При изслушването в с.з. на в.лице същото е направило следните уточнения:
„Майфин“ ЕАД била дъщерна фирма на „ПИБ“ и не можели да им се връчват призовки, те нямали офиси на място, като всяка информация следвала да се търси само в София, в сградата на ПИБ. В експертизата в.лице обяснило като термини ПОС терминал и NFC.
Процедурата била следната - дистанционно по интернет, клиента създавал регистрация, след като потвърди самоличността си в „Майфин“. Това се случвало със селфи и снимка на личната карта от двете страни и по техни сведения, тази информация се проверявала в Реджикс, което било регистър за електронна информация, във връзка с електронно правителство и електронната обмяна на информация между институциите. Там се проверявал статута на клиента и дали бил длъжник в някоя банка, дали личната карта била валидна в МВР и след това се потвърждавали данните, като не се контролирала от човек.