Решение № 1013 от 21.07.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1106/2022
- Вид
- Решение № 1013
- Подписан
- 21.07.2022
- В сила
- 09.12.2022
- Състав
- Радостина Методиева
Цитирани разпоредби
- чл. 74е, ал.1 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 81а · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 81а, ал.1 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 107р, ал.7 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1013 гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110201106 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Дани – М-97“, ЕИК 103549311, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Под Игото" № 39 А, подадена чрез адв. Т.П. от АК - Варна, против НП № 03-2100316/30.12.2021г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на основание за нарушение на чл. 74е, ал.1, от ЗНЗ във вр. чл. 107р, ал.7 от КТ на възз. дружество е наложено наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 5000 лв. на осн. чл. 81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Сочи, че административнонаказващият орган не е направил задълбочен анализ и правилна преценка на обстоятелствата, осъществяващи състава на посоченото в НП нарушение, поради което не бил приложен правилно материалният закон. Развива тезата, че дружеството не е упражнявало дейност на предприятие, което осигурява временна работа, съответно не е извършило нарушение на чл. 107р, ал. 7 от КТ. Сочи се, че договорът от 01.01.2021 г., сключен между възз ивника и “Амураа консерв 68“ ООД, е договор за предоставяне на услуга, между дружества управлявани от двама братя, а не за осигуряване на персонал за временна работа. Моли НП да бъде отменено поради неосъществяване на адм. нарушение, а в евентуалност поради маловажност на нарушението както сочи, че в НП липсвали и мотиви досежно неприложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание за въззивника, редовно призован, се явява адв.
Т.П., редовно упълномощена и приета от съда. Същата заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации отразени в акта и НП, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата като отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю.к Богомил Николов, редовно упълномощен и приет от съда. Същият оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като счита, че нарушението е безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.01.2021год. между „Амураа консрев 68“ ООД ЕИК 813069812 представлявано от Иб. Ам. и „Дани-М 97“ ООД ЕИК 103549311, представлявано от Яс. А. бил сключен договор за сътрудничество и съвместна дейност, по силата на който страните декларирали намеренията си за сътрудничество и съвместна дейност в областта на предоставяне на работна сила съобразно възникнала необходимост. Съгласно договора броя на служителите се определял за всеки конкретен период и заплащала цена на база на изработените часове за съответния месечен период. Всички ангажименти и заплащането на работни заплати, социални осигуровки и условия на труд били за сметка на дружеството „Дани М 97“ ООД.
На 22.05.2021год. между „Дани М 97“ ООД като работодател и В. В. Ив.
ЕГН ********** като работник/служител бил сключен ТД № 43 по силата на който Ив. приемала да изпълнява длъжността работник консервна фабрика в отдел „Дани М 97“ ООД и месторабота в гр.Аксаково срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 650лв.
В края на месец ноември 2021год., началото на месец декември 2021год. св. М.М. – Ж. – ст. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в консервна фабрика находяща се в промишлената зона на гр. Аксаково и стопанисвана от „Амураа консрев 68“ ООД. В хода на проверката на това дружество свидетелката установила, че в същото нямало назначени на работа производствени работници, като два, три дни преди проверката на място били назначени само около 10 такива работници. Свидетелката поискала информацията от управителя на това дружество как се осъществява дейността на предприятието тъй като нямало назначени работници и била уведомена от него че имало сключен договор за съвместна дейност с „Дани – М 97“ ООД в 2 областта на предоставянето на работна сила и представил описания по-горе договор сключен между двете фирми.
След получаването на тази информация през месец декември 2021год. св. М. - Ж. предприела извършването на проверка по спазване на трудовото законодателство и от страна на въззивното дружество. В хода на тази проверка от страна на същото бил представен същия договор за съвместна дейност и сътрудничество, отчетни форми за явяване на работа, ведомости, трудови договори, заповеди, писмени обяснения от Яс. Ам. (управител на въззивното дружество) и др. При преглед на документите св. М.-Ж. установила, че между работничката В. В. Ил. и „Дани – М 97“ ООД имало сключен трудов договор, както и че същата от 25.05.2021год. полагала труд в полза на „Амураа консрев 68“ ООД.
Установила също така, че изпратените от „ДАНИ - М - 97 ООД лица, в т.ч. и В. В.
Ив.с ЕГН **********, на длъжност „работник, консервна фабрика", работят под ръководството и контрол на
АМУРАА-КОНСЕРВ-68 ООД, в това число определянето и поставянето на задачите. Установила, че въз основа на получената устна заявка „ДАНИ - М – 97“ ООД изпращало заявения брой работници в „АМУРАА-КОНСЕРВ-68“ ООД като в началото на месеца, следващ отработеното от изпратените работници от „ДАНИ - М – 97“ ООД, „АМУРАА-КОНСЕРВ-68“ ООД представя отчетни форми, в които било отразено реално отработеното от изпратените лица. До края на месеца, следващ отработеното „АМУРААКОНСЕРВ-68“ ООД заплащало на по банков път на „ДАНИ - М – 97“ ООД по издадени фактури, отработените от изпратените работници часове като трудовите възнаграждения на работниците полагали труд в полза на „АМУРАА-КОНСЕРВ-68 ООД, се изплащали от „ДАНИ - М – 97“ ООД по ведомост.
При тези факти свидетелката приела, че въззивното дружество осъществява дейност като предприятие осигуряващо временна работа, а „АМУРАА-КОНСЕРВ-68“ ООД било предприятие ползвател. Същата направила справка в публичния регистър на Агенцията по заетостта и установила, че въззивното дружество „ДАНИ - М – 97“ ООД, осигуряващо временна работа нямало регистрация в Агенцията по заетостта за осъществяване на тази дейност. Преценено било ,че с поведението си въззивното дружество е извършило нарушение на чл. 74е, ал.1 от ЗНЗ, вр. чл.
107р, ал.7 от КТ.
По този повод на 20.12.2021г. св. М. – Ж. съставила срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 74е, ал.1, от ЗНЗ във вр. чл. 107р, ал.7 от КТ.
Актът бил надлежно предявен на представляващия въззивното дружество Яс. А. на същата дата и подписан от него.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 30.12.2021г. въз основа на него било издадено атакуваното 3
НП. В Него АНО приел изцяло фактическите и правни изводи изложени в акта приел е, че нарушението е извършено на 25.05.2021год. – деня в който лицето Ви. Ив.е започнала да полага труд в полза на „АМУРАА-КОНСЕРВ68“ ООД и на основание чл. 81а, ал.1 от ЗНЗ наложил на въззивника адм. наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 5000 лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното дружество нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата в подкрепа на адм.наказателното обвинение. Що се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процес. правила изразяващо се в липса на мотиви в НП досежно неприложението на чл. 28 от ЗАНН, то не се споделя от съда.
Действително мотиви в тази насока не са изложени, но горното не съставлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като не води до нарушаване правото на защита на въззивника. Последното се осъществява срещу фактите.
Отделен е въпроса, че реквизитите на НП са изчерпателно посочени в нормата на чл. 57 от ЗАНН и там излагане на мотиви в тази насока не е предвидено. С факта на издаването на НП е ясно, че АНО приема че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а тази у преценка подлежи на съдебен контрол. При неправилна преценка на органа (издателя на НП) в тази насока НП би било издадено в нарушение на материалния закон, а не на процесуалния такъв
В случая на практика спор по отношение на фактите установени в хода на адм.наказателното производство и съдебното такова няма доколкото възраженията на въззивното дружество за незаконосъобразност на НП са изцяло от правно естество.
В случая според настоящия съд събраните по делото писмени доказателства - договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.01.2021год. сключен между „Дани М 97“ ООД и Амураа консерв 68“ ООД 4
, заповед № 05-25/25.085.2021год. издадена от управителя на Дани – М 97 ООД, ТД № 43/22.05.2021год. сключен между „Дани М 97“ ООД като работодател и В. В. Ив. като работник консервна фабрика, отчетна форма за месец май 2021год., фактура издадена от „Дани м 97“ ООД с получател „Амураа консерв 68“ ООД съда определят като въззивното дружество като предприятие, осигуряващо временна работа и на „Амураа консерв 68“ ООД като предприятие ползвател, съгласно разпоредбите на т. 39 от пар. 1 на Закона за насърчаване на заетостта във вр. пар. 1 , т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и съответно т. 40 от пар. 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта във вр. с пар. 1, т. 18 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
По силата на легалната дефиниция „Предприятие, което осигурява временна работа“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта, а „предприятие ползвател“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа.
В случая от клаузите на представения договор за сътрудничество и съвместна дейност се извлича качеството „предприятие, което осигурява временна работа“ по отношение „Дани М 97“ ООД. От съдържанието на договора се установява че сътрудничеството между двете фирми касае единствено предоставянето на работна сила като всички ангажименти към работниците по заплащане на заплати осигуровки и т.н. са за сметка на въззивното дружество. От друга страна видно от представените по делото ТД, заповед № 05-25/25.05.2021год. и присъствени (отчетни форми) е видно, че работничката В. Ив. е била наета от „Дани М 97“ ООД именно за да бъде изпратена на изпълнява трудови функции за „Амураа консерв 68“ ООД. ТД е бил сключен на 22.05.2021год. като в него е посочено ,че работника ще започне работа на 25.05.2021год. На тази дата 25.05.2021год. е била издадена заповед от управителя на въззивното дружество, с която е наредено на Ив. да полага труд в „Амураа консерв 68“ ООД, от която и дата последната е започнала да работи за това дружество. Последното се установява от присъствената отчетна форма приложена към преписката.