Решение № 542 от 08.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Б. В. Б. като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601468 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. ХХI НПК.

С Присъда от 25.05.2021г., постановена по НОХД № 9801/2020г. по описа на СРС, НО, 18 състав, съдът е признал подс. ИВ. В. В., ЕГН ********** за виновен в това, че в гр.

София на 09.01.2019 г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у СТ. Т. Т. заблуждение, че ще му съдейства да закупи от негов познат лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, за 1000 лв. и поддържал това заблуждение до 10.01.2019г., с което причинил на СТ.

Т. Т. имотна вреда в размер на 650 лв. и деянието е извършено в условията на повторност в немаловажни случаи (с присъда в сила от 23.06.2018 г. по НОХД № 1228/2018 г. по описа на P C - Варна за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК на поде. В. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години) - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 от НК и му наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият В. да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от 8 месеца, наложено му по НОХД № 1228/2018 г. по описа на PC - Варна, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл. 66 от НК, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Подс. ИВ. В. В. на основание чл. 45 от ЗЗЗД е осъден да заплати на на СТ. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******, сумата от 650 лева — обезщетение за причинените от гореописаното престъпление, за което подсъдимият се признава за виновен с настоящата присъда, имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата.

В тежест на подс. В. са възложени разноските сторени от ГИ Т. за възнаграждение на повереник.

1

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение, в които се излагат доводи за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане въззивният съд да измени присъдата по отношение на наказанието, като намали така определения размер.

В проведеното закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В проведеното открито съдебно заседание защитникът на подсъдимото лице поддържа въззивната жалба и допълнението й. Адв. Т. счита, че и наказание лишаване от свобода към минимума би способствало за изпълнение целите на наказанието. В тази връзка предлага подс. В. да не бъде изолиран от обществото за такъв дълъг срок. Към тези доводи се присъединява и подс. В. като добавя, че наказанието наложеното му от РС Варна вече е било приведено с друг съдебен акт. В последната си дума моли за снизходителност.

Ггр. ищец Стефан Т. редовно призован не се явява, не се явява и повереника му – адв. Д. М., редовно призован.

Представителят на СГП предлага присъдата да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в протеста и във въззивната жалба, становищата на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 от НПК, намира за установено следното:

Делото е разгледано от първоинстанционния съд по реда на глава 27 от НПК – Съкратено съдебно следствие, като на основание чл.372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК, СРС е преценил, че са налице условията за това производство. На основание чл. 373, ал.3, вр. чл.

372, ал. 4 НПК контролираният съдебен състав е приел в своите мотиви за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата, събрани в досъдебното производство /ДП/, които го подкрепят.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните на ДП доказателствени материали. Настоящата инстанция не намира основания за изменение на изводите по отношение на фактите, които са следните:

Подс. ИВ. В. В. е роден през 1982 г. Същият е осъждан както следва: по НОХД № 1228/2018 г. по описа на P C - Варна с присъда, в сила от 23.06.2018 г., на В. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години, за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК; по НОХД № 339/1997 г. по описа на PC - Видин, в сила от 13.02.1998 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което било отложено за срок от 1 година, за извършено като непълнолетен престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т.

4 и т. 5 от НК; по НОХД № 21715/2015 г. по описа на Софийския районен съд, в сила от 15.09.2016 г., въз основа на одобрено от съответния съд споразумение, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което наказание било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, за извършено в периода от неустановена дата през месец юли 2013 г. до 09.09.2013 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК; по НОХД № 661/2016 г. по описа на P C - Видин, в сила от 05.10.2016 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, за извършено на 25.04.2014 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК; по НОХД № 21162/2015 г. по описа на Софийския районен съд, в сила от 04.11.2016 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 4 години и 6 месеца, за извършено в периода от 30.01.2013 г. до 21.12.2013 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по НОХД № 8691/2016 г. по описа на Софийския районен съд, в сила от 30.12.2016 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, изтърпяването на което било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, за извършено в периода от 09.02.2015 г. до 27.02.2015 г. престъпление по чл. 209 , ал. 1 от НК; по НОХД № 2816/2017 г. по описа на Софийския районен съд, в сила от 06.06.2017 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изтърпяването на което наказание било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, за извършено на 18.12.2015 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК; по НОХД № 20280/2014 г. по описа на Софийския районен съд, в сила от 20.06.2017 г., като 2 му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, за извършено в периода от 19.09.2013 г. до 25.11.2013 г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по НОХД № 3315/2016 г. по описа на Софийския районен съд, в сила от 06.07.2017 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, изтърпяването на което наказание било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, за извършено на 28.04.2015 г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 вр. чл. 209, ал.

1 от НК; по НОХД № 269/2017 г. по описа на PC - Елин Пелин, в сила от 29.12.2017 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което наказание било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, за извършено на 26.03.2014 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Към 2018 г. св. С.Т. работел в бензиностанция „Шел“, находяща се в гр. София, на ул. „Опълченска“ и ул. „Св. св. Кирил и Методий“. На неустановена дата през месец декември 2018 г. на работното си място св. Т. се запознал с подс. В., който бил редовен клиент на бензиностанцията. Двамата си разменили телефоните и при срещите им разговаряли предимно за автомобили. При един от разговорите им св. Т. споделил на подсъдимия, че желае да си закупи автомобил за цена до 1000 лева. Подс. В. взел решение да въведе Т. в заблуждение и по този начин да получи парични средства от него. В изпълнение на това решение му казал, че има познат, който може да докара такъв автомобил от чужбина.

Т. проявил интерес и двамата се разделили. На 09.01.2019 г. подс. В. се обадил по телефона на пострадалия Т. и му съобщил, че може да му предложи три автомобила е цена до 1000 лева, като му изпратил снимки на същите. Т. се спрял на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, като подсъдимият му казал, че това МПС струвало 1000 лева и за докарването му ще са необходими още 300 лева, като също така обяснил, че С.Т. предварително следва да му предаде половината от сумата, а именно 650 лева. Т. се съгласил. На 10.01.2019 г. св. Т. заедно със своя приятелка - св. Б.А. - се срещнали с подсъдимия в гр. София, ул. „Бели Дунав“, където в автомобила на св. Т. последният предал на подс. В. сумата от 650 лева за закупуване и докарване на горепосочения автомобил. И.В. заявил на Т. и А., че автомобилът марка „Опел“ ще бъде докаран в Република България до три-четири дни и си тръгнал. След изтичане на десет дни обвиняемият не потърсил Т. и последният се свързал по телефона с В., като попитал какво става с докарването на автомобила. Поде. И.В. отговорил, че колата е докарана и се намира в сервиза, в който той работел и обещал да я достави на Т., но не сторил това. Няколко дни по-късно Т. посетил горепосочения сервиз, но не намерил В. и от служителите разбрал, че автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, не се е намирал в сервиза, както и че И.В. не е идвал на работа от няколко дни. След тази дата свид.Т. многократно се опитвал да се свърже с подс. В., но последният не отговарял на обажданията му, не доставил автомобила и не върнал сумата от 650 лева на С.Т..

За фактическите си изводи първоинстанционният съд е направил преценка на доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване. Правилно е счетено, че събраните по делото доказателства, с изключение на протокола за разпознаването извършено от свид. А., очертават изложената фактическа обстановка и кореспондират изцяло с направеното от подсъдимия самопризнание.

Този съдебен състав също констатира, че така установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствената съвкупност в това число:самопризнанието на подсъдимото лице по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателствени материали, събрани на досъдебното производство - показанията на свидетелите Т. и А., протокола за разпознаване, осъществено от св. Т. и фотоалбума към него и приложените справки за съдимост.

Въззивният съд изцяло се солидаризира с направената от СРС констатация относно доказателствената съвкупност, за което са изложени мотиви, които се споделят.

При установената по делото фактическа обстановка, изводима от признанието на подсъдимия и посочените по-горе доказателства, въззивният съд счете за правилни и обосновани направените правни изводи относно виновността и отговорността на подс. В. за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.

От обективна страна - в гр. София на 09.01.2019 г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у СТ. Т. Т. заблуждение, че ще му съдейства да закупи от негов познат лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, за 1000 лв. и поддържал това заблуждение до 10.01.2019г., с което причинил на СТ. Т. Т. имотна вреда в размер на 650 лв. и деянието е 3 извършено в условията на повторност в немаловажни случаи (с присъда в сила от 23.06.2018 г. по НОХД № 1228/2018 г. по описа на PC - Варна за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК на подс. В. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години). С основание СРС е приел, че налице е повторност по смисъла на чл. 28 от НК. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.