Решение № 361 от 08.08.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Смолян, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440100053 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Н. Н. В. от гр. Смолян е предявил срещу „***“ АД, представлявано от *** и „***“ ЕООД, представлявано от *** искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумите:

- 29 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, с която ответникът срещу „***“ АД се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща заплатена възнаградителна лихва по нищожен договор за заем № 4451579/06.04.2022 г. и

- 135,74 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, с която ответникът „***“ ЕООД се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща заплатена възнаградителна лихва по нищожен договор за предоставяне на гаранция 4451579/06.04.2022 г.

Претендира за деловодните разноски.

Адв. О. – пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за заем № 4451579/06.04.2022 г., по който му е отпуснат кредит в размер на 800 лв., подлежащ на връщане на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 59,26 лв., но в последствие установил, че вноската по кредита включва и сума за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция. Договорът е обезпечен с договор за предоставяне на гаранция 4451579/06.04.2022 г.

1

Платил по договора за кредит на първия ответник общо 881,25 лв. Сумата от 81,25 лева е платена на нищожно основание. Платената на „***“ ЕООД сума от 83,22 лв. е платена без основание и подлежи на връщане

Ищецът твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК и по него подлежи на връщане само чистата сума на отпуснатия кредит. Сумата за предоставяне на горанция не е включена в ГПР на кредита, въпреки, че представлява разход по кредита, като реалното й включване води до надхвърляне на 50 % от допустимия ГПР. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР.

Договорът за гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант са нищожни, тъй като задължение на кредитора е да направи оценка за кредитоспособността на потребителя, след като извърши необходимите справки преди отпускането на кредита, което има за цел предпазване на кредитополучателя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Клаузата предвиждаща възнаграждение за гаранта прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за извършване на предварителна оценка върху самия длъжник и допълнително увеличава размера на задължението. Последното е в изключителен интерен на кредитора и във вреда на потребителя.

Ответникът „***“ АД срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по подробните съображения, изложени в отговора, които се свеждат до следното: договорът за кредит е сключен на ясен и разбираем език, при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20; чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и съдържат всички изискуеми от закона реквизити. по ясен и разбираем за кредитополучателя начин е формиран ГПР по кредитите. Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция е неоснователен. Изпълнението на договорните задължения на заемателя за обезпечаване на вземането по договора за кредит е станало причина за сключването на договора за предоставяне на гаранция с „***“ ЕООД срещу възнаграждение за предоставената услуга. Оспорва твърдението договорите да са в противоречие с добрите нрави.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира за юрисконсултско възнаграждение.

При евентуално уважаване на исковете моли на адв. О. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

Ответникът „***“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:

Твърди, че ищецът има интерес от точно изпълнение на договора за кредит. Изпълнението на договорното задължение за обезпечаване на вземанията по договора за кредит е породило сключването на договора за предоставяне на гаранция, а дружеството е сключило втория договор поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Така вторият договор не е лишен от правно основание. Договорите са сключени при спазване на принципа на свободното договаряне и вторият обезпечава договора за кредит. Счита, че ищецът не обосновава противоречие с основни принципи в гражданските и търговските 2 отношения на справедливост, добросъвестност и предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Оспорва като неоснователно твърдението, че престациите по договора за предоставяне на гаранция са нееквивалентни, тъй като този ответник се е задължил солидарно да отговаря за задълженията на ищеца по договора за кредит. Заемодателят е предоставил три възможности на ищеца да избере обезпечаване на договора за кредит и той е направил своя избор. Договорът за гаранция е сключен поради възлагането от ищеца да осъществява гаранционни функции и то срещу договореното възнаграждение. С предоставеното поръчителство „***“ ЕООД извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като последният е предоставил на ищцата възможност да избере един от три възможни начина на обезпечаване на договорите и тя е направила този избор. Поръчителят е сключил договорите за поръчителство поради възлагането от страна на ищцата и то при условие, че ще получи договореното възнаграждение. Отговорността на поръчителя е акцесорна и се обуславя от съществуването на задължението и обема на отговорността на длъжника.. Договорът за поръчителство е самостоятелен, не е част от договоа за кредит и са сключени между различни страни от страните по договора за кредит. Непредвидимо е към момента на сключването на договора сключване на договор за поръчителство и поради това е невъзможно включването на възнаграждението в ГПР по кредита. Оспорва като неоснователно твърдението за противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Страните са договорили фиксиран ГЛП, който е посочен изрично и е включен в погасителните вноски. Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Претендира за присъждане на деловодните разноски. При евентуално уважаване на исковете моли на адв.

О. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител адв. О. моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски по представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.

Ответникът „***“ АД не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът „***“ ЕООД не се представлява в съдебно заседание.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.04.2022 г. между „***“ АД като заемодател и Н. Н. В. като заемател е сключен договор за паричен заем № 4451579, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит по продукт EasyMax в размер на 800 лева, който последният се задължил да плати на връщане на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 59,26 лв., при фиксиран лихвен процент от 35 % и договорен ГПР 40,85 %.

Падежът на първата погасителна вноска е 22.04.2022 г., а на последната е 04.11.2022 г..

Договорът е обезпечен с договор за предоставяне на гаранция № 4451579/06.04.2022 г.

Съгласно чл. 4 от договора за кредит заемателят се задължил в 3-дневен срок от 3 сключването на договора да обезпечи кредита чрез две физически лица – поръчители, отговарящи на определените условия; чрез банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или чрез одобрено от заемодателя дружество – гарант, предоставящо гаранционни сделки.

На основание чл. 4 от договора за кредит на 06.04.2022 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4451579 между „***“ ЕООД и Н. Н. В., с който „***“ ЕООД се задължило да отговаря за задълженията на заемодателя по договора за кредит и да заплаща на кредитора „***“ АД дължимите вноски при неизпълнение на задълженията от страна на заемателя, срещу възнаграждение в размер на 416,10 лв. /чл. 3/, платимо от заемателя разсрочено на месечни вноски в размер на 27,74 лв. всяка, ведно с вноските по договора за заем на заемодателя. В чл. 2 от договора изрично е предвидено, че същият влиза в сила при неизпълнение на задължението от потребителя да предостави обезпечение на кредита чрез двама поръчители или чрез банкова гаранция.

Съгласно заключението по СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено въз основа на представените от „***” АД справки, Н. Н. В. е извършил погасителни вноски в общ размер на 964,74 лева, от които 829 лева са разпределени по Договора за паричен заем, с които е погасено задължение, както следва: 800.00 лева – главница и 29,00 лева – договорна лихва и 135,74 лева са разпределени за възнаграждения за гаранта по Договора за предоставяне на поръчителство.

Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на заемодателя и дружеството - гарант, от която се установи, че „***“ АД и „***“ ЕООД са свързани дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „***“ АД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове от ищеца са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по договора за поръчителство.

Относно иска, предявен срещу ответника „***“ АД:

Безспорно се установи, че в случая между ищеца и първия ответник „***“ АД ЕАД е бил сключен договор за кредит, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от 4

Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2022 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.

2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.