Решение № 214 от 12.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. С., 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500297 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.

С решение № 55/18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 60/2024 г. по описа на РС-Елин Пелин на Р. П. И., ЕГН ********** са наложени следните мерки за защита срещу домашно насилие по молба на В. В.

Г., ЕГН ********** - лично и в качеството си на законен представител на малолетния А. Р. И., ЕГН **********, а именно:

1. ЗАДЪЛЖАВА Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. п., к-с “Р. п.

С.”, къща № . да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. В. Г., ЕГН ********** от с.А., О.Г. М., С. о., ул. „..“, № .

2. ЗАБРАНЯВА на Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. п., к-с “Р. п.

С.”, къща № . да приближава на разстояние не по-малко от 50 /петдесет/ метра жилището, което молителката В. В. Г., ЕГН ********** обитава, находящо се в с.А., О. Г. М., С. о., ул. „..“, № . за срок от 6 /шест/ месеца.

3. ЗАБРАНЯВА на Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. п., к-с “Р. п.

1

С.”, къща № . да приближава на разстояние, не по-малко от 50.00 /петдесет/ метра местата за социални контакти и отдих, които посещава молителката В. В. Г., ЕГН ********** за срок от 6 /шест/ месеца.

ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от срока на наложените мерки от шест месеца, срока, който е наложен с издадената заповед за незабавна защита № 1 от 18.01.2024 г. за периода от 18.01.2024 г. до 18.03.2024 г.

Отхвърлена като неоснователна е молбата на В. В. Г., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на А. Р.

И., ЕГН ********** срещу Р. П. И., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН. На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Р. П. И., е осъден да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, а на В. В. Г., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 800.00 /осемстотин/ лева.

С решение № 74/01.04.2024 г., постановено по делото е оставено без уважение искането на Р. П. И., заявено чрез пълномощника му адв.Л. – САК, за изменение на решение № 55/18.03.2024 г. постановено по гр.д. № 60/2024 г. по описа на РС Елин Пелин в частта за разноските, като неоснователно.

Срещу решение № 55 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 60/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин е подадена въззивна жалба от молителката в първоинстанционното производство В. В. Г. лично и като законен представител на сина си А. Р. И., чрез адв. В. Х. в частта, с която е отхвърлена молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие.

В жалбата се излага, че за периода от 02.02.2024 г. до 17.02.2024 г. майката В. Г. и синът й А. И. са били лишени от личен контакт между тях, тъй като бащата Р. И. е ответ сина им от детската градина, не е позволил на майката и детето да разговарят помежду си и да се срещат. Излага, че няма споразумение за упражняване на родителските права, но същите са били упражнявани от майката, като е давана възможност на бащата да има лични контакти с детето.

Самият факт, че детето е ограничено, не е имало възможност да види 2 майка си или да се свърже с нея, когато пожелае представлявало ограничаване на личния му живот и права, които не може да преодолее, поради ниската си възраст. Изложено е, че детето е възприело преследването с кола, шофирането из улиците на С., за да не може да говори с майка си, което се е отразило на психиката му.

Посочва се, че бащата въвлича детето в конфликта с майката, настройва го срещу нея, което напряга неговата психика и представлява домашно насилие. По същество моли молбата й в качеството на майка и законен представител на А. И. срещу бащата Р.

И. за налагане на мерки за защита от домашно насилие да бъде уважена.

В срока за депозиране на възражения по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозиран писмен отговор от ответника по въззивна жалба Р. П. И., чрез адв. М. Л., с който изразява становище за недопустимост, а по същество неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че Р. И. е взел детето от детската градина със знанието и съгласието на молителката. Правилно съдът е приел, че по време на престоя при баща си, за детето са полагани необходимите грижи и детето се е чувствало добре. Посочва, че са неверни твърденията във въззивната жалба, че след престоя при баща си настъпила негативна промяна в поведението на детето.

В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е депозирана въззивна жалба от Р. П. И., чрез адв. М. Л. срещу решение № 55 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 60/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин в частта, с която е прието, че е извършил домашно насилие спрямо В. Г. и са наложени конкретни мерки за защита. В жалбата са изложени подробни съображения, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Подробно се излага, че молителката е била уведомена и с нейно съгласие Р. И. е взел детето от детска градина на 02.01.2024 г. След тази дата В. не била изявила желание да се срещне с А. в присъствието на бащата, а единствено настоявала детето да бъде върнато при нея. Посочва се, че в периода 02-17.01.2024 г. детето не е посещавало детска градина поради медицински причини, за което има издадени медицински документи. Не било посочено от първоинстанционния съд, че детето е заведено от бащата Р. И. при В. Г. напълно доброволно и то преди 3 същия да научи, че спрямо него е издадена заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН. Прави оплакване, че РС-Елин Пелин не е изложил мотиви в частта, с която спрямо Р. И. е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и при определяне продължителността на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН. По същество прави искане да бъде отменено като неправилно решението в обжалваната част, ведно с издадената Заповед № 1/18.03.2024 г. за защита от домашно насилие като бъде отхвърлена молбата на В. Г.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, но в проведеното публично заседание на 29.05.2024 г., адв. Л. направи изявление, че претендира разноски само за първа инстанция.

В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е депозирана въззивна жалба от Р. П. И., чрез адв. М. Л. срещу решение №74/01.04.2024 г. /с характер на определение/, с което е оставено без уважение искането на Р. П. И. за изменение на решение № 55/18.03.2024 г. в частта за разноските, като неоснователно. Изложено е, че поради отхвърляне на молбата за защита по отношение на единия от двамата молители /уважена само наполовина претенция/, присъждането на адвокатско възнаграждение в пълен размер е несправедливо и неправилно. По същество моли да бъде отхвърлена претенцията за разноски за разликата над 400,00 лева до пълния предявен размер от 800.00 лева.

Депозиран е отговор на въззивната жалба срещу решение №74/01.04.2024 г. от молителката В. Г., чрез адв. В. Х.. Посочва се, че платеният адвокатски хонорар в размер на 800 лева е единствено по молбата подадена от В. Г., поради което се дължи в пълен размер, предвид уважаване на молбата за защита.

В откритото съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуалните си представители – адв. В. Х. и адв. М. Л., поддържат въззивните си жалби и оспорват жалбите на насрещната страна.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадените въззивни жалби, съдържащите се в тях оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани с правен 4 интерес от обжалването страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на В. В. Г., ЕГН ********** - лично и в качеството си на законен представител на малолетния А. Р. И., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр.С., бул. „А. С.“ № ...-..., офис . чрез адв.Х. - САК за издаване на заповед за защита от домашно насилие, осъществено върху тях от страна на ответника Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. п., к-с “Р. п. С.”, къща № . и за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.

Първоинстанционният съд е уважил молбата на В. В. Г. в лично качество и е отхвърлил молбата в качеството й на майка и законен представител на детето А. Р. И..

Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.

Според чл. 3, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице, от което има дете, както и от възходящ. Не е спорно, че А. Р. И. е дете на страните, родено на 04.09.2017 г.

Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.

1, т. 1-8 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителите са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.

Според чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на 5 физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Към молбата за защита В. В. Г. лично и като майка и законен представител на А. Р. И. е депозирала декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея и детето е бил извършен акт на домашно насилие от Р. П. И.. Изложено е, че на 21.11.2023 г. детето А. Р. И. имал празник в детската градина в с. Г. М., на който празник поканила и бащата. Още на паркинга Р. я издърпал от колата и започнал да я гони с роза в ръка, въпреки, че отказвала да я получи.

Неадекватното и натрапчиво поведение продължило и на самия празник като Р. изблъскал детето и започнал демонстративно да танцува с В.. След края на празника, когато пристигнали пред къщата продължил да настоява В. да се върне при него и да вземе розата. В опит да подари розата я бутал и блъскал пред погледа на детето, което се разстроило. Бащата се обърнал към детето с думите „ето виж мама ме гони“. В този момент А. се разплакал и се наложило да бъде успокояван.

На 01.01.2024 г. Р. изпратил съобщение до В., че иска да вземе детето на 02.01.2024 година в 9,30 часа. Молителката му отговорила, че детето е на детска градина. На следващия ден - 02.01.2024 г., Р. се обадил и казал, че идва да вземе детето, но В. му обяснила, че детето е на детска градина. Без да бъде предупредена молителката и без да знае, Р. отишъл в детската градина в 12.00 часа, взел детето и от този момент молителката не знаела къде е отведено то. Вечерта бащата отговорил, че няма да върне детето и ще ходят на ски. Молителката тръгнала да търси детето си и към 20,15 часа на 02.01.2024 г. видяла колата на Р., а детето било на задната седалка без столче. Последвало преследване на колата му около час, след което Р. успял да влезе с автомобила си в Резиденшъл парк. На 14.01.2024 г. за първи път от тогава молителката осъществила видео-връзка с детето за 1 минута, но разговорът бил насилствено прекъснат от Р.. Посочва се, че молителката и детето са подложени на системен психически, 6 физически и финансов тормоз като бащата не разбирал нуждите и желанието на детето си.