Решение № 36 от 04.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Кюстендил, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. К. в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500463 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение №11910 от 06.07.2023г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№20221110124273 по описа за 2022г. на същия съд, както следва:

- въззивна жалба с вх.№197760/11.07.2023г., подадена от Софийски градски съд, с адрес гр.София, бул.***, чрез пълномощника съдебен помощник Д.Д., и - въззивна жалба с вх.№241879/29.08.2023г., подадена от М. Г. К., с ЕГН **********, чрез пълномощника й Л.П.П..

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Софийският районен съд е осъдил Софийски градски съд да заплати на М. Г. К. - П., на основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.6 пар.1 от ЕКПЧОС, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на гр.д.№10523/2020г. по описа на СГС, за периода от 05.10.2020г. до 09.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 09.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 9580 лева и исковете за имуществени вреди за сумата от 3.60 лева, представляваща разходи за копирни услуги и за сумата от 6.40 лева, представляваща общо сума за четири броя билети за градски транспорт. Със същото решение Софийски градски съд е осъден да заплати на М. Г. К. – П., на основание на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, сумата от 10 лева, представляваща платена държавна такса в производството.

Така постановеното решение е изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение с №37015 от 18.10.2023г., с което М. Г. К. – П. е осъдена да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ, сумата от 94.79 1 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството.

Определението не е обжалвано.

Софийски градски съд обжалва първоинстанционното решение в осъдителната част с доводи за неговата неправилност. Възразява срещу изводите на решаващия състав, счел, че процесното дело следва да се приеме за забавено, тъй като над една година съдът не е могъл да сформира състав, който да го разгледа, обосновани чрез заключението, че държавата е длъжна да организира съдебната система по начин, че да не се допуска извънредно дълга висящност на правните спорове, респ. винаги когато продължителността на едно дело не е резултат от виновно и противоправно поведение на пострадалия, то държавата следва да носи отговорност за забава по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ. Поддържа, че въпросът за забавяне на дело извън разумния срок не следва да се решава само и единствено на база поведението на пострадалото лице, а на база ясно изведени критерии, сред които брой инстанции, на които е разгледано делото, фактическа и правна сложност на същото, поведението на компетентните органи, поведението на самия носител на правото и залогът на делото за лицето.

Навежда пространни съображения в подкрепа на становището, ч е по делото не е допуснато забавяне извън разумния срок по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ. Подчертава, че изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок никога не следва да взима приоритет пред други изисквания като разглеждане на делото от справедлив и обективен съдебен състав, осигуряване на равенство на страните и състезателното начало, респ. счита, че съдебният състав не следва, само с оглед осигуряването на бърз процес, да приема за разглеждане пред себе си дело, по отношение на което е налице някое от посочените в чл.23 от ГПК основания за отвод. Допълва, че постановените по делото определения за отвод на съдебни състави са законосъобразни, като същевременно акцентира върху числения състав и голяма натовареност на СГС, за която счита, че съобразно практиката на ЕСПЧ може да се взема предвид като извинителен критерий, когато държавата, в лицето на компетентните орани, е предприела мерки за отстраняване на проблема с натовареността на съдилищата.

Изтъква, че противно на приетото от решаващия състав, натовареността има отношение не само към разглеждане на делата по същество, но и към настоящата ситуация. Счита за релевантно и обстоятелството, че с поведението си ищцата допринася за значителната натовареност на ответника СГС, доколкото същата има качество на „постоянен ищец“ и води значителен брой дела срещу различни правни субекти, по които компетентен по правилата на ГПК е СГС. Аргументира се, че процесното дело няма характер на такова с висок залог за страните и обичайните вреди от неговото забавяне са с нисък интензитет, респ. съдът не е следвало да предприема специални мерки за обезпечаване на по-бързото му развитие. Поддържа, че в случая за ищцата не са възникнали вреди от забавяне на това конкретно дело, което не се характеризира за нея с особена ценност; евентуално, при наличие на вреди счита, че липсва пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и процесното дело; евентуално при доказаност на причинната връзка между забавянето и вредите счита, че тези вреди са минимални, и не оправдават присъждане на обезщетение, респ. присъденото обезщетение е прекомерно.

Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне изцяло на предявения иск; в условия на евентуалност се моли за намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. Г. К. – П., чрез пълномощника й Л.П.П., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват доводите в нея. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение.

С въззивната жалба на М. Г. К. - П. първоинстанционното решение се обжалва в неговата отхвърлителна част досежно предявения иск за неимуществени вреди и относно размера на присъденото й обезщетение за неимуществени вреди, който счита за занижен и определен в противоречие с практиката на ЕС и ЕСПЧ. Твърди, че в случая е налице не само бавно правораздаване, а и липса и отказ от правосъдие от страна на ответника, чиито действия са по-силно увреждащи от обичайните вреди.

2

Въззивницата счита, че решаващия състав не е съобразил, че когато се определя размера на вредата от забава, той следва да се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на ищеца възможно най-бързо да получи решение, т.е. да се вземе предвид големината на засегнатия от забавата материален интерес по основното дело и срока на забава. Поддържа, че в случая такава оценка не е извършена, и акцентира върху размера на предявените искове по основното дело – 966 624 лева, и периода на забава по това дело – пет години и половина.

Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск за неимуществени вреди в пълния претендиран размер.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Софийски градски съд, чрез пълномощника - съдебен помощник Д.Д., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и заявено възражение срещу определения от първоинстанционния съд размер на обезщетение.

Акцентира върху обстоятелството че делото не е от категория на т.нар.дела с висок залог, респ. обичайните вреди от забавянето му са с нисък интензитет, същевременно изтъква, че при разглеждане на делото не се установяват значителни забавяния от страна на съдиите и служителите от състава на СГС, чиито действия не са противоправни.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение в отхвърлителната му част.

Претендира се присъждане на разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

Прокуратурата на РБългария, представлявана от прокурор при ОП-Кюстендил, изразява становище за основателност на подадената от Софийски градски съд жалба и за неоснователност на подадената от М. Г. К. – П. такава. Счита, че решението в осъдителната му част следва да бъде отменено, поради липсата на доказателства за претърпени от ищцата неимуществени вреди.

С оглед предмета на въззивните жалби, първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в отхвърлителната част, касаеща претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбите са е подадени от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт, поради което са допустими – преценка, извършена от съда още с определението по чл.267 от ГПК.

При осъществяване на служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което на основание чл.269 изр.2 от ГПК, следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивните жалби оплаквания и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Пред настоящата инстанция не е повдигнат спор относно обосноваността на фактическите изводи на съда, поради което съдът приема, че фактическата обстановка по делото е съответна на възприетата от районния съд такава, а именно:

М. Г. К. – П. е ищец в производство по гр.д.№34741/2019г. по описа на Районен съд-София, по което ответник е бил Софийски градски съд, а предявените искове са били с правна квалификация по чл.2б от ЗОДОВ и са имали за предмет претенции за осъждане на ответника да й заплати суми, търсени като обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на нарушаване на правото на разглеждане на гр.д.№2495/2018г. по описа на СГС в разумен срок.

По така посоченото дело е било постановено решение с №70924 от 05.04.2020г.

3 на РС-София, с което някои от исковете са били частично уважени.

Срещу решението са били подадени въззивни жалби, както от М. Г. К. – П., така и от Софийски градски съд.

За разглеждане на въззивните жалби делото е било изпратено на Софийски градски съд, където на 05.10.2020г. е било образувано в.гр.д.№10523 по описа за 2020г. на СГС.

От момента на образуване на въззивното делото пред СГС до датата 09.05.2022г., т.е. за период от малко повече от една година и седем месеца единствените процесуални действия, извършвани по в.гр.д.№10523 по описа за 2020г. на СГС са такива по отводи на определените за докладчици съдии и разпределение на делото на друг докладчик. Посоченото е видно от приобщената към доказателствата по делото справка, според която след образуването на делото са постановени следните съдебни актове - отвод на 06.10.2020; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 07.10.2020г.; отвод от 06.11.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 09.11.2020г.; отвод от 11.11.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 12.11.2020г.; отвод от 19.11.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 20.11.2020г.; отвод от 26.11.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 27.11.2020г.; отвод от 03.12.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 03.12.2020г.; отвод от 09.12.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 10.12.2020г.; отвод от 15.12.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 16.12.2020г.; отвод от 21.12.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 22.12.2020г.; отвод от 07.01.2021г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 11.01.2021г.; отвод от 14.01.2021г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 15.01.2021г.; отвод от 20.01.2021г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 20.01.2021г.; разпореждане от 22.01.2021г. преустановява преразпределянето на делото чрез ЦСРД, делото да се докладва последователно на останалите съдии от Гражданско отделение- въззивни състави, СГС; отвод от 25.01.2021г.; отвод от 26.01.2021г.; отвод от 28.01.2021г.; отвод от 03.02.2021г.; отвод от 08.02.2021г.; отвод от 08.02.2021г.; отвод от 09.02.2021г.; отвод от 11.02.2021г.; отвод от 11.02.2021г.; отвод от 12.02.2021г.; отвод от 15.02.2021г.; отвод от 18.02.2021г.; отвод от 22.02.2021г.; отвод от 23.02.2021г.; отвод от 25.02.2021г.; отвод от 25.02.2021г.; отвод от 01.03.2021г.; отвод от 05.03.2021г.; отвод от 08.03.2021г.; отвод от 09.03.2021г.; отвод от 11.03.2021г.; отвод от 12.03.2021г.; отвод от 19.03.2021г.; отвод от 26.03.2021г.; отвод от 29.03.2021г.; отвод от 02.04.2021г.; отвод от 07.04.2021г.; отвод от 09.04.2021г.; отвод от 13.04.2021г.; отвод от 13.04.2021г.; отвод от 22.04.2021г.; отвод от 22.04.2021г.; отвод от 26.04.2021г.; отвод от 28.04.2021г.; отвод от 29.04.2021г.; писмо с изх. № 76072 от 10.05.21г.; отвод от 12.05.2021г.; отвод от 14.05.2021г.; отвод от 20.05.2021г.; отвод от 21.05.2021г.; отвод от 25.05.2021г.; отвод от 27.05.2021г.; отвод от 28.05.2021г.; отвод от 01.06.2021г.; отвод от 02.06.2021г.; отвод от 03.06.2021г.; отвод от 03.06.2021г.; отвод от 04.06.2021г.; отвод от 07.06.2021г.; отвод от 07.06.2021г.; отвод от 08.06.2021г.; отвод от 10.06.2021г.; отвод от 14.06.2021г.; отвод от 15.06.2021г.; отвод от 16.06.2021г.; отвод от 17.06.2021г.; отвод от 21.06.2021г.; отвод от 28.06.2021г.; отвод от 05.07.2021г.; отвод от 08.07.2021г.; отвод от 12.07.2021г.; отвод от 14.07.2021г.; отвод от 15.07.2021г.; отвод от 09.08.2021г.; отвод от 10.08.2021г.; писмо от 11.08.2021г. ГО връща делото на 4