Решение № 5323 от 17.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5323 гр. София, 17.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело № 20241100108260 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Н. против Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в размер на 30 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от представляващи претърпени неимуществени вреди от счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане - 19.05.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 19.05.2024 г. в гр. София около 7 ч. вървял по десния тротоар на ул. Алеко Богориди с посока на движение от ул. Христо Силянов към бул. Бели Дунав. В района на Детска градина 24 – Надежда срещу бл. 334, вх. Г се препънал на тротоара, поради което паднал. Причина за инцидента била неподдържаната и увредена настилка на тротоара.

Ищецът изпитал силна болка. Установило се счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Десният крайник бил имобилизиран с гипс, след което били дадени указания за носене и на ортеза. Предвид инцидента ищецът претърпял стрес, напрежение, тревоги.

Изпитвал безпокойство. Търпял силни болки. Първите няколко седмици бил в невъзможност да движи и натоварва ръката си, което създало и неудобства в битов план. Сънят му бил нарушен, чувствал се непълноценен и в тежест на близките си. Понастоящем изпитвал болки и имал ограничения в областта на травмата. Тротоарът бил част от пътната мрежа, публична общинска собственост. Противоправно поведение на служители на общината довело до инцидент. Моли за уважаване на иска. Претендира законна лихва от датата на инцидента. Претендира разноски. Моли на основание чл. 127, ал. 4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN ****.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Фактическият състав на претенцията не бил недоказан. Оспорва механизма на инцидента. Не било установено мястото на настъпване на инцидента. Пострадалият бил допринесъл за вредоносния резултат, тъй като не положил дължимата грижа като пешеходец. Оспорва размера на 1 вредите. Ищецът се бил възстановил напълно от травмата. Оспорва инцидентът да се е отразил на съня на ищеца и да е провокирал у него страх да се придвижва по улиците.

Оспорва иска по основание и размер. Намира размерът на претенцията за прекомерен.

Твърди, че имало сключен договор от 02.08.2023 г. с ДЗЗД ВИА СТРОЙ за ремонтни дейности на тротоара, като договорът обхващал и мястото на инцидента, срокът за приключване на СМР бил 01.10.2024 г. Моли за отхвърляне на претенцията – като неоснователна, а в условията на евентуалност за намаляване на претендираното обезщетение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С определението от 24.03.2025 г. са конституирани като трети лица-помагачи на страната на ответника „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 175396059 и „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК 207076255.

„ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД е ангажирало становище по предявения иск. С него се оспорва иска, механизма, времето, начина и мястото на настъпването на инцидента, както и получените увреждания. Оспорва се, че пътната настилка е била суха. Твърди се, че е налице противоречие относно механизма на инцидента. Оспорва се иска по размер.

Оспорва се третото лице-помагач да носи каквато и да било вина за процесния инцидент.

„ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО ЕВРОПА“ ЕООД не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за поддържане на улични и тротоарни площи /вкл. капаците на шахтите, намиращи се в тези площи/ в годно техническо състояние, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

С определението от 24.03.2025 г. са отделени като безспорно и признати между страните обстоятелствата: че десният тротоар на ул. Алеко Богориди с посока на движение от ул. Христо Силянов към бул. Бели Дунав в района на Детска градина 24 – Надежда срещу бл. 334, вх. Г е част от общинската улична мрежа и ответникът отговаря за поддръжката му.

Установява се по делото, че на 19.05.2024 г. в гр. София около 7 ч. ищецът вървял по десния тротоар на ул. Алеко Богориди с посока на движение от ул. Христо Силянов към бул.

Бели Дунав, като в района на Детска градина 24 – Надежда срещу бл. 334, вх. Г се спънал в 2 капан на шахта над нивото на тротоара и паднал. Горното се установява от обясненията по чл. 176 ГПК и показанията на свидетеля В. Д. /брат на ищеца/. Свидетелят Д., който е очевидец на случилото се, заявява, че си спомня инцидента на 19.05.2024 г. Били се разбрали с брат му към 7.00 ч. да се чакат пред 8-мо ДКЦ, за да отидат в тях. Пресекли улицата и се насочили към ул. „Алеко Богориди“ от дясната страна на тротоара, в посока „Бели Дунав“ към бл. 333, вх. Е, където живеел брат му. Вървели по ул. „Алеко Богориди“ и брат му се спънал в шахта в района на детска градина № 24, от лявата страна се намирал бл. 334, вх. Г.

Той разговарял със съпругата си по телефона, затворил телефона, обърнал се към свидетеля, за да му каже, че трябва да купят хранителни продукти. В този момент се препънал в шахта, паднал напред върху дясната си ръка и изпитал силни болка в ръката. Свидетелят му предложил да го закара в спешното на ВМА, той приел. Излага, че самият тротоар имал неравен асфалт, около шахтата имало излят бетон, около 3 метра бил широк тротоарът. След предявяване на представените и приети веществени доказателства свидетелят категорично твърди, че това е мястото на инцидента. Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл.

172 ГПК, доколкото същите са логични, непротиворечиви и съвпадат с останалия доказателствен материал, то кредитира изцяло същите.

Вещото лице по СМЕ е посочило, че в резултат на инцидента А. Н. бил получил счупване на долния край на лъчевата кост на дясна предмишница. Медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, за срок повече от 30 дни. Описаното увреждане било в причинна връзка с процесното събитие.

Механизма на полученото увреждане бил падане напред върху дясната ръка, при което ударът бил посрещнат от дланта, като силата на удара се предавала по оста на костта и се получавало счупване на долния край на лъчевата кост на дясна предмишница в областта на гривнената става. И в съдебно заседание вещото лице е конкретизирало, че ударът трябвало да се посрещне от дланта, за да се получи конкретното счупване. Това се казвало счупване на типично място, падането било типично, както и посрещането на удара. Характерно било при свободно падане на тялото ударът да се посрещне от дланта. При нормално протичане на лечебния процес без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид травми бил около 3-4 месеца. Болките първите 20 дни след инцидента и първите 10 дни след сваляне на гипсовата имобилизация били с по голям интензитет. Гипсовата имобилизация на дясна гривнена става била поставена за период от 35 дни. При извършения на 08.05.2025 г. личен преглед на ищеца, вещото лице е установило, че не е провеждана рехабилитация в болнично заведение. Раздвижвал се самостоятелно. Към момента на прегледа нямал оплаквания. Имал болки в областта на счупването през зимата, когато било студено. Обективно вещото лице не е установило функционален дефицит на дясна ръка. Възстановяването на ищеца било минало без усложнения.

В съдебно заседание не е оспорена СМЕ при приемането й. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/.

Относно търпените вреди е разпитан в съдебно заседание на 13.06.2025 г. и свидетелят С.В.В., която живее на семейни начала с ищеца. Свидетелят излага, че мъжът й имал среща с брат му. Малко след като излязъл й се обадил и й казал, че е паднал и има силни болки в ръката. Когато се прибрал бил с гипс на дясната ръка. Бил стресиран, казал че много го боли. Останал с гипса около един месец. Имал болки и трябвало свидетелят да му помага, тъй като дясната ръка му била силната. Било му трудно шофирането, храненето, 3 обличането, но можел да помага за грижите на малкото им дете. След като махнали гипса имал болки може би още поне две седмици, имал схващания, не му било комфортно, дори още не можел да шофира. Той бил военнослужещ, не бил отсъствал от работа, не бил взимал болнични, имал натрупани компенсации, почивни дни от давани дежурства. Пиел обезболяващи. Ходил на профилактичен преглед при лекаря, който го гипсирал, но не бил ходил на психолог, психиатър.

От така събраните доказателства и съобразно направените по делото възражение, съдът намира, че се установява механизмът на увреждането, който съвпада с посочения в исковата молба. Отразената информация, че е налице падане от собствен ръст в анамнезата на медицинските документи, не изключва възможността падането от собствен ръст да е върху тротоарната настилка, в каквато насока е и отразената информация в СМЕ. На следващо място, липсва твърдяното противоречие относно механизма на инцидента. В показанията на свидетеля очевидец Д. се твърди, че ищецът се е спънал в капака на шахта на тротоара и е паднал напред върху дясната си ръка. Налице е пълно съответствие на събраните по делото доказателства. Действително в исковата молба е посочено, че ищецът се е спънал в надигната тротоарна настилка. Въпреки това твърденията за мястото, датата и часа на настъпване на събитието са установени по делото, а капакът на шахта е част от тротоарната настилка, поради което не може да се приеме, че механизмът не е установен.