Решение № 1047 от 10.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Пловдив, 10.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330114021 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са кумулативно съединени искове от А. Д. срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България” ЕООД , с които се иска прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 23.06.2020 г., сключен с първия ответник, и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен с втория ответник. Твърди се, че уговореният фиксиран ГЛП нарушава добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и ответника, като това е в разрез с изискванията на добросъвестността. Цитира се съдебна практика в тази връзка. Ищецът счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна и поради това, че е съществен белег на договора за заем, нищожността й води до нищожност на кредитната сделка. Счита, че не са спазени изкисванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като приложимият в отношенията ГПР е различен от посочения в договора. В него следвало да бъде включено и възнаграждението за дружеството-поръчител. Въз основа на изложеното счита, че се касае за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Кредиторът е дал невярна информация, с което е възпрепятствал взимането на информирано решение от страна на потребителя. Счита за нищожен и сключеният договор за предоставяне на поръчителство, тъй като същият бил лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Ответниците са подали в срок отговор на исковата молба. Първият ответник по същество счита договора за действителен, като били спазени всички изисквания на ЗПК, като сочи, че в ЗПК липсва основание за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на 1 договорната лихва е в съответствие с чл. 19 ЗПК и същата не следва да бъде съотнасяна към законната лихва. Намира за спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 ЗПК, а също и на точки 10 и 11. Твърди,че ГПР включва всички разходи по кредита и е изчислен съобразно чл. 19 ЗПК, като в него е включена само лихвата по кредита, тъй като това бил единственият разход, а обезпеченията не пораждали разноски по кредита, които следва да бъдат включени в ГПР. Счита, че сключване на договор с дружеството- поръчител не е задължително условие за получаване на кредита. Цитира съдебна практика, оспорва твърденията за наличие на заблуждаваща търговска практика, като следвало да се докаже от ищеца не само наличието на търговска практика, съдържаща невярна информация, а и факта, че тази информация е довела до взимане на решение, което иначе потребителят не би взел. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът „Файненшъл България” ЕООД твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е валиден, възразява за липсата на правно основание на договора, като сочи за пример, че гаранции могат да бъдат издавани от банки или търговци в предвидени от закона случаи. Твърди да се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя, както и че е налице разлика между отношения длъжник-поръчител и поръчител-кредитор.

Възразява срещу твърденията за неравноправни клаузи. Счита, че същите са несъстоятелни, като цитира практика на ЕС в тази връзка. Възразява, че е нарушен принципът на добрите нрави. Счита, че престациите не са нееквивалентни, а възнаграждението е определено след преценка на риска.

Счита, че дори да се приеме нищожност по главния договор, акцесорният следва да запаси своето действие, тъй като кредитополучателят остава задължен за чистата стойност на кредита. Моли да се отхвърлят исковете.

Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са кумулативно и субективно съединени искове: срещу първия ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД с правно основание чл. 22, вр.чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК; чл.26, ал.4 от ЗЗД и чл.143 ЗЗП; и срещу втория ответник „Файненшъл България” ЕООД на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал.

2, пр. 4 ЗЗД; чл. 143 ЗЗП, чл. 138, ал. 2 ЗЗД.

Предявените основания за нищожност по всеки договор, доколкото не се обосновава интерес от кумулативното им разглеждане, нито определена поредност, следва да се разгледат при условията на алтернативност.

За основателността на исковете за нищожност следва да се установи настъпването на следните юридически факти: сключване на договорите и наличието на такива пороци, водещи до тяхната недействителност.

За безспорни по делото бяха обявени следните обстоятелства: сключването на процесните договори, както и обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя. Установява се от самия договор за заем, че в общо дължимата сума са включени само главница и 2 възнаградителна лихва, като общо дължимата сума е изчислена при същите допускания, както и ГПР. Следователно, и в него не се включват други разходи освен възнаградителната лихва.

По недействителността на двата договора, съдът намира следното. В уговорения в договора за заем ГПР (годишен процент на разходите) не е включено възнаграждението на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство. Съдът счита, обратно на доводите на ответниците, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да се включи в ГПР по следните съображения. На първо място, установява се, че съгласно чл.4 от договора за заем, потребителят се задължава в срок от 3 дни от сключването на договора да предостави обезпечение – две физически лица, отговарящи на редица условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на тази клауза е сключен и вторият от оспорваните договори – Договор за предоставяне на поръчителство № ***г. с „Файненшъл България“ ЕООД. Двата договора са с един и същи номер и сключени на една и съща дата, въпреки че е предвиден 3-дневен срок за изпълнение задължението за предоставяне на обезпечение. В договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни в срок задължението си за предоставяне на поръчител – физическо лице или банкова гаранция. Последните обстоятелства водят до извод, че двата договора са сключени в рамките на единно правоотношение, при което договорът за предоставяне на поръчителство е продължение на договора за заем. Общо известно е, съгласно обявените данни в Търговския регистър, че първият ответник – заемодател е едноличен собственик на капитала на втория ответника – поръчител. Макар формално двете дружества да са отделни юридически лица, посочените по-горе обстоятелства водят до извода, че уговорката в чл.4 от Договора за заем и последващото сключване на Договора за предоставяне на поръчителство имат единна цел – да набавят допълнителна печалба за „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Краткият срок за предоставяне на обезпечение и условията, на които следва да отговарят останалите обезпечения, водят до единствена възможност за потребителя да се обърне към поръчител, одобрен от заемодателя. Одобреният поръчител в случая е свързано със заемодателя лице, на чийто капитал заемодателят е едноличен собственик. Посочените факти водят до извода, че двата договора не са отделни и независими, както се стремят да докажат ответниците, а уговорките в първия договор предпоставят сключването на втория и обвързват потребителя да го сключи именно със свързаното лица, предвиждайки неизпълними алтернативи за обезпечение. Тази свързаност между двата договора, както и обстоятелството, че възнаграждението за поръчителя икономически се дължи на същото лице, което дава заема, и то обезпечава собствените си вземания, води до извод, че възнаграждението за поръчителя преследва цел, различна от обезпечаване на вземанията, а именно – получаване на допълнително възнаграждение. Този извод се потвърждава и 3 от характера на престациите по договора за предоставяне на поръчителство. С него „Файненшъл България” ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство, което обаче зависи и от волята на кредитора, следователно до поръчителство може и да не се стигне. Кредиторът с нищо не е задължен да търси вземането от поръчителя. В същото време към задължението по договора за заем се добавя и възнаграждението за бъдещия поръчител, което съгласно договора за предоставянето му, е платимо на вноски, дължими на падежа за плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластено да приема изпълнението на това задължение вместо поръчителя. Всичко изложено води до извод, че възнаграждението за поръчителя е разход по договора за заем и с него се преследва допълнителна печалба за икономически свързаните субекти.

Като разход по кредита с посочената цел, това възнаграждение следва да е включено в ГПР. Невключването му, обаче, нарушава чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съдът счита, че законът изисква посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не само формално, а такъв процент на разходите, който е реално приложимият между страните по договора. Само така потребителят може в защита на правата си да направи реално сравнение за най-добрите условия за кредитиране на пазара. В противен случай, всеки размер на ГПР, посочен в договора, би изпълнявал изискванията на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК.

Посочването на нереален ГПР е равнозначно на липса на посочен ГПР изобщо. На основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, договорът за заем е недействителен и искът подлежи на уважаване на това основание.

Нищожен поради накърняване на добрите нрави е и договорът за предоставяне на поръчителство. Независимо че такова основание за нищожност липсва в ЗПК, на общо основание приложение намират правилата на ЗЗД. Основателни са доводите на ищеца, че с този договор и предвиденото в него възнаграждение се цели прехвърляне върху длъжника на риска, който кредиторът носи, ако не направи правилна оценка на кредитоспособността.

Този риск се покрива от самия длъжник, тъй като на практика кредиторът поръчителства на себе си и събира за това възнаграждение в размер повече от половината от заемната сума. С това не се постигат целите на поръчителството, а целите на неоснователното обогатяване. „Файненшъл България” ЕООД може изобщо да не сключи договор за поръчителство, защото това зависи и от волята на първоначалния кредитор. В случай че поръчителство възникне или ответникът плати задълженията, той встъпва в правата на кредитора (чл.5 от договора), и платеното от него няма да остане в негова тежест, а следва да бъде възстановено от длъжника. Дори да се стигне до плащане от поръчителя, на практика това плащане икономически би излязло от имуществото на самия кредитор. Така, реално, при липса на изпълнение от длъжника, загубата на главница и лихва ще се отрази само веднъж в имуществото на свързаните лица, независимо дали като вземане на първия или на втория ответник, но ще се генерира допълнителна печалба в 4 размер на възнаграждението на поръчителя в размер повече от половината от отпуснатата сума.

Така установените обстоятелства водят до извода, че договорът за предоставяне на поръчителство излиза извън правилата на добросъвестността, като прехвърля риска от неизпълнение върху самия длъжник, предвиждайки допълнителна печалба за кредитора под формата на възнаграждение за свързания с кредитора поръчител. Като накърняващ добрите нрави, този договор също следва да се прогласи за нищожен.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът, който е доказал разноски в размер на 100 лв. за държавна такса, които следва да се присъдят.

Ищецът е поискал и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. по реда на чл.38 от ЗА. Съдът намира възражението за прекомерност на хонорара за основателно, като се има предвид, че по делото е проведено само едно съдебно заседание по същество, не са събирани други доказателства освен писмени и с оглед правната и фактическа сложност на делото и общия материален интерес по двата иска в размер на 798 лв.