Решение № 445 от 08.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Пазарджик, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220103521 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба с правно основание чл.222,ал.4 във вр. с ал.3 от КТ от ищеца С. И. Г., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул. *******, обл.Пазарджик, чрез процесуалният представител адв. Б., срещу „Крис“АД, ЕИК- 112078755, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул.******* , обл.Пазарджик, представлявано от изп.директор Б.И.Й..

В подадената искова молба се твърди, че С. И. Г. е работила в ответното дружество, където е придобила трудов стаж повече от 10 години.

Със заповед № 12 от 13.07.2023г. трудовото й правоотношение е било прекратено считано от 16.07.2023г. като в заповедта е записано, че това е станало поради съкращение на щата. Твърди се, че истинската причина е нежеланието на работодателя да изплати на ищцата обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ, тъй като само девет дни след датата на уволнение тя би придобила право на пенсиониране по чл.68 от КСО.

Сочи се, че ищцата има право на това обезщетение на основание чл. 222 ал. 4 от КТ, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение тя вече е била придобила право на пенсиониране по реда на чл. 68а от КСО. Брутното трудово възнаграждение на ищцата през месец юни е било 1 089.64 лв. или обезщетението в размер на шестмесечното възнаграждение е 6 537.84 лв. Твърди се, че работодателят е бил длъжен да заплати това обезщетение най-късно до края на месец август (чл. 228 ал. 3 от КТ), сочи се че към момента на подаване на ИМ не е сторил това. Лихвата за месец септември е в размер на 71.48 лв.

Оформен е петитум с който се моли съдът да постанови решение, с което да осъди по исковете с правно основание чл. 222 ал. 3 във връзка с чл. 222 ал. 4 от КТ, „КРИС“ АД, 1

ЕИК:112078755 да заплати на ищцата С. И. Г. сумата в размер на 6 537.84лв., представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 във вр. с чл. 222 ал. 4 от КТ ведно със законната лихва върху тази сума от 01.10.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 71.48лв., представляваща лихвата за закъснение за периода 01.09.2023г. - 30.09.2023г.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Крис” АД, представляван от Б.И.Й., с който изцяло се оспорва предявените от С. И. Г. искове с правно основание чл.357, ал.1 във връзка с чл.222 ал. 3 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Счита се, че тези искове са неоснователни по следните съображения: Твърди се, че е вярно, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на подписан помежду им трудов договор, прекратен със Заповед № 12/13.07.2023г. на изпълнителния директор на „Крис” АД (приложена към исковата молба) на основание чл.328, ал.1 от КТ.

Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 16.07.2023г. ищцата не е имала необходимия трудов стаж и възраст според изискванията на Кодекса за социално осигуряване, затова се оспорва твърдението в исковата молба, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била придобила право на пенсия за прослужено време и старост. Сочи се, че няма данни ищцата да е придобила право на пенсия до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, затова няма право на претендираното обезщетение по чл.222 ал.3 или ал.4 от КТ. Твърди се, че е неоснователна е и претенцията за мораторна лихва, считано от 01.09.2023г. до 30.09.2023г., тъй като бившият работодател на ищцата не е бил уведомяван досега и научава за претенцията на ищцата за първи път в момента на получаване на книжата по настоящото дело, т.е. на 16.10.2023г.

Моли се съдът да постанови решене, с което да отхвърли предявените искове и да осъди ищцата да заплати на ответника направените разноски по делото. Не се възразява да се приемат представените към исковата молба писмени доказателства. Сочи се за ненужно назначаването на съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване размер на законна лихва за периода 01 - 30 Септември 2023г., тъй като този размер може да бъде пресметнат от съда и от страните с помощта на лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва. достъпен в портала за електронни услуги на НАП. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Моли се съдът да отхвърли иска.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява и от представените по делото писмени доказателства, че страните са били в трудовоправни отношения , като ищцата е заемала в ответното дружество „Крис“АД, ЕИК- 112078755, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул.******* , обл.Пазарджик длъжността „окачествител".

2

Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед №12/13.07.2023г. /приложена по делото/ на основание чл. 328, ал.1,т.2 от КТ /поради съкращение на щата/ , считано от 16.07.2023г. Заповедта е била връчена на работника на 14.07.2023г. срещу подпис.

С цитираната заповед на изпълнителния директор на ответното дружество е било наредено на Г. да се изплати обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ.

По делото са представени преписи от трудовата книжка на ищеца и Фиш за полученото от Г. възнаграждение за месец юни,2023г.

От постъпилото уведомително писмо с вх.№1043 от 15.01.2024г. от ТП на НОИ – Пазарджик се установява,че в Отдел „Пенсии“ на ТП на НОИ Пазарджик не е постъпвало заявление от ищцата Г. и няма създадена преписка на нейно име.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, прието като доказателство по делото като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че от 01.01.2023г. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал.1 и ал.2 от КСО се придобива при възраст от 62 години за жените и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените /Наредба за пенсиите и осигурителния стаж – чл.15,ал.1,т.8/. Ищцата Г. е родена на 25.07.1961г. и е навършила необходимата възраст за пенсиониране на 25.07.2023г. От представената трудова книжка се установява, че Г. има прослужено време в ответното дружество от 17.09.1979г. до 16.07.2023г. или 43 години, 9 месеца и 29 дни. Към 16.07.2023г. Г. разполага с 43 години, 9 месеца и 29 дни осигурителен стаж и е на възраст от 61 години ,11 месеца и 21 дни. Ищцата е придобила изискуемия осигурителен стаж по чл.68,ал.2 от КСО от 26 години и четири месеца и към 16.07.2023г. попада в периода до една година по-рано от възрастта по чл.68,ал.1 от КСО.

Съгласно заключението на вещото лице, към 16.07.2023г. Г. би могла да се пенсионира по нейно желание при условията на чл.68а, тъй като е придобила изискуемия осигурителен стаж по чл.68,ал.2 от КСО и е на възраст до една година по-рано от възрастта по чл.68,ал.1 от КСО.

Законната лихва върху претендираната с ИМ сума от 6537.84лв. за периода от 01.09.2023г. до 30.09.2023г. е 71.48лв., а върху сумата от 6531.84лв. /изчислена от ВЛ като шестмесечното възнаграждение на ищцата/ – 71.41лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

Предявен е иск с правно основание чл.222,ал.4 във вр. с ал.3 от КТ от ищеца С. И. Г., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул. *******, обл.Пазарджик, чрез процесуалният представител адв. Б., срещу „Крис“АД, ЕИК- 112078755, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул.******* , обл.Пазарджик, представлявано от изп.директор Б.И.Й..

Настоящият съдебен състав приема, че претенциите на ищеца са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени до размера, които се установява от 3 приетата по делото експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл.222,ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Съгласно разпоредбата на ал.4, алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на ТПО работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на всички кумулативно изискуеми законови предпоставки за изплащането на претендираното от ищеца обезщетение с правно основание чл.222,ал.4 във вр. с ал.3 от КТ.

От приетото по делото експертно заключение / което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено/ се установява, че считано към 01.01.2023г. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал.1 и ал.2 от КСО се придобива при възраст от 62 години за жените и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените /Наредба за пенсиите и осигурителния стаж – чл.15,ал.1,т.8/. Ищцата Г. е родена на 25.07.1961г. и е навършила необходимата възраст за пенсиониране на 25.07.2023г. От представената трудова книжка се установява, че Г. има прослужено време в ответното дружество от 17.09.1979г. до 16.07.2023г. или 43 години, 9 месеца и 29 дни. Към 16.07.2023г. Г. разполага с 43 години, 9 месеца и 29 дни осигурителен стаж и е на възраст от 61 години ,11 месеца и 21 дни. Ищцата е придобила изискуемия осигурителен стаж по чл.68,ал.2 от КСО от 26 години и четири месеца и към 16.07.2023г. попада в периода до една година по-рано от възрастта по чл.68,ал.1 от КСО.

Съгласно заключението на вещото лице, към 16.07.2023г. Г. би могла да се пенсионира по нейно желание при условията на чл.68а, тъй като е придобила изискуемия осигурителен стаж по чл.68,ал.2 от КСО и е на възраст до една година по-рано от възрастта по чл.68,ал.1 от КСО.

Предвид изложеното, от приетите по делото доказателства се установи наличието на изискуемите предпоставки за заплащане на обезщетението по чл.222,ал.4 от КТ, а от приетото по делото експертно заключение се установи размера на дължимото обезщетение.

Тъй като ответникът не твърди, че дължимото обезщетение е било заплатено на ищеца, ищцовите претенции следва да бъдат уважени.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи наличието на предпоставките за изплащане на претендираното от ищцата обезщетение: Наличието на трудово правоотношение между страните, прекратяване на същото, независимо от основанието за това и придобиване от работника на право на пенсия за осигурителен стаж и 4 възраст към датата на прекратяване на правоотношението. В тази връзка страните са представили относимите към предмета на спора писмени доказателства.

Съдът намира, че е налице първата от изброените предпоставки за уважаване на иска, тъй като между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „окачествител", за което не се спори между страните.

Налице е и втората предпоставка за уважаване на иска: С представената по делото заповед Заповед №12/13.07.2023г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, като Заповедта е редовно връчена на ищцата.

От заключението на допуснатата по искане на ищцата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, ищцата не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, тъй като не отговаря на условието за навършена възраст. Към 16.07.2023г. Г. разполага с 43 години, 9 месеца и 29 дни осигурителен стаж и е на възраст от 61 години ,11 месеца и 21 дни.Заключението на вещото лице не се оспорва от страните и съдът също го приема за обосновано и правилно, тъй като кореспондира с доказателствата по делото.