Решение № 207 от 29.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Враца, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20241400500143 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 209/10.04.2023 г. по гр. дело № 1041/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от С. М. В. против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР- Враца/, както следва:

- иск с правно основание чл.179, ал.4 от ЗМВР вр. т.6, б."г" от РМС № 282/15.07.1993 г. - за заплащане на допълнително възнаграждение в общ размер на 4692.75 лв. за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 521.28 лв. от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г. и с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл вр. чл.140, ал.1 и чл.143, ал.1 от КТ, вр. чл.9, ал.2 от НСОРЗ - за заплащане на обезщетение за положен, но неотчетен и незаплатен извънреден труд за периода от 01.08.2020 г. до 15.07.2022 г., получен след преобразуването на нощен в дневен труд – в размер на сумата от 1501.41 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 01.11.2020 г. до 15.07.2022 г. в размер на 139.90 лв., заедно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Със същия съдебен акт С. М. В. е осъден да заплати на ОДМВР-Враца сумата 1

300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, а на основание чл.78, ал.4 от ГПК ОДМВР-Враца е осъдена да заплати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй сумата в размер на 420 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице.

Решението е изменено и допълнено на основание чл.248 от ГПК в частта за разноските с постановено по същото дело Определение № 1410/24.11.2023 г., както следва:

- на основание чл.78 от ГПК ищецът С. М. В., е осъден да заплати на ОДМВРВраца сумата в размер на 170.00 лв., от които 70.00 лв. - депозит за вещо лице и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение;

- на основание чл.78 от ГПК ответникът ОДМВР-гр.Враца е осъден да заплати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй общо 170.00 лв., от които 70.00 лв. - депозит за вещо лице и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение;

- отхвърлено е като неоснователно искането на ответника ОДМВР-гр. Враца за допълване на решението в частта за разноските, а именно за осъждане на ищеца С. М.

В., да заплати на ОДМВР-Враца сумата в размер на 303.48 лв., представляваща внесена държавна такса по обратния иск;

- отхвърлено е като неоснователно искането на ответника ОДМВР-гр. Враца за изменение на решението в частта за разноските, а именно за осъждане на ищеца С. М.

В., да заплати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр. Козлодуй, сумата в размер на 70.00 лв., представляваща депозит за вещо лице, внесен от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй, както и да заплати на АЕЦ Козлодуй" ЕАД,гр.Козлодуй част от присъденото в тяхна полза юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба вх. №4288/18.05.2023 г. от ищеца С. М. В., чрез пълномощника му адв.Г. Г., който обжалва изцяло Решение № 209/10.04.2023 г. по гр. дело №1041/2022 г. по описа на Районен съд-Козлодуй.

В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По отношение на първия предявен иск срещу ОДМВР-Враца въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд, че част от допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, каквито са тези по т.6, б."г" на Решение на Министерския съвет /РМС/ № 282/1993 г., може да бъде договаряна ежемесечно от основната структура на МВР по чл.37 ЗМВР - ОДМВР Враца и от заинтересованото лице по чл.92, ал.1 ЗМВР - "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Навежда доводи, че по общата логика на чл.116, ал.1, изр.второ от Конституцията на РБ, служебното положение и статутът на държавните служители, назначени по чл.92, ал.8 ЗМВР, във връзка със сключени договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, се урежда единствено и само от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори или други ненормативни 2 източници. Сочи, че този извод следва и от самата норма на чл.92, ал.8 ЗМВР, която ясно разграничава двете правни отношения - първото по чл.92 ЗМВР между основната структура по чл.37 ЗМВР и заинтересованото лице и второто между съответното лице по чл.158 и чл.159 ЗМВР и служителя. Счита, че в случая съдът е смесил тези две отношения като е приел, че няма законова пречка "АЕЦ Козлодуй" ЕАД да участва в определянето на месечните възнаграждения по ЗМВР. Изтъква, че според чл.9 ЗЗД договорите не могат да противоречат на закона, поради което не е допустимо с договор, вкл. и по чл.92, ал.1 ЗМВР, да се уреждат механизми, които да включват заинтересованите лица по чл.92, ал.1 ЗМВР, както е в двата процесни договора.

На следващо място в жалбата се посочва, че районният съд неправилно е приел, че с процесните договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент. Развиват се съображения, че въвеждането на работна група, която да извършва помощна дейност по договорите, по никакъв начин не променя първоначално договореното, тъй като в Ценовата таблица е посочено възнаграждение в абсолютна стойност, а т.4.1.7. от договорите касае предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, които не обвързват директора на ОДМВР. Посочва се, че последният следва да се съобрази с договореното в колона 5 на Приложение 4 - Ценова таблица към процесните договори, чиито клаузи са публично известни с оглед сключените договори по Закона за обществените поръчки /ЗОП/, които са били публикувани в Интернет и са били известни и на ищеца, за разлика от Вътрешните правила на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Сочи се също, че възнагражденията на въззивника зависят от посочените елементи в чл.179 ЗМВР, в чиято ал.4 е предвидено, че допълнителните възнаграждения се изплащат задължително.

Според изложеното в жалбата, за законосъобразното сключване на договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, съгласно ал.4 на същата норма се изисква разрешение на министъра на вътрешните работи. Същото изискване по аргумент за по-силното основание би следвало да стои и при изменението на договорите, вкл. и на договорените размери на възнагражденията, но по делото липсват доказателства да е било дадено такова разрешение за изменение на договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в колона 5 от Приложение 4 - Ценова таблица към договорите.

Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че въпреки безспорно установената липса на съвместна работна група по т.4.1.7. между ОДМВРВраца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на допълнителните му възнаграждения. Счита, че липсата на такава работна група и наличието единствено на едностранно определена работна група от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД представлява неизпълнение на договора в тази му част. Изтъква, че за процесния период нито един служител на ОДМВР-Враца не е участвал в такава група с право на глас, поради което няма законосъобразно обяснение защо директорът 3 на ОДМВР-Враца е наредил да му бъдат изплащани месечни възнаграждения в значително намален размер от договорения.

Правят се оплаквания, че съдът изобщо не е разгледал служебните отношения между ищеца и ответника ОДМВР-Враца, а се е съсредоточил единствено върху обратния иск, касаещ отношенията между ОДВМР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като по този начин е смесил предмета на споровете и е нарушил правата на първоначалния ищец, който не може да се намеси в спора между страните по обратния иск.

На следващо място въззивникът изразява несъгласие и с правните изводи на районния съд, че възложителят може едностранно да променя и намалява цената на договорите, като определя по-нисък процент на допълнителното възнаграждение по колона от Приложение 4, свързано с т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. Намира, че вътрешните правила на възложителя представляват едностранно изменение на цената на договора по смисъла на чл.116, ал.1, т.1 ЗОП, от което не може да произтече право или задължение за директора на ОДМВР-Враца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС № 282/1993 г.

В жалбата се развиват и съображения, че първоначалните Вътрешни правила № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г., издадени от изп.директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, съдържат изричното изискване в т.2.2 работната група да предлага на изпълнителния директор да изплаща допълнителните възнаграждения, което е невъзможно, тъй като ищецът не е служител на това дружество. На следващо място в т.1.3.3. тези правила изискват изготвяне на мотивиран доклад от началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, а в т.4.5.1.

- излагане на мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите. Въззивникът посочва, че в нито един от докладите на началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, както и в протоколите на работната група, не са налице такива мотиви, което представлява нарушение на Вътрешните правила и не може да се вмени във вина на служителя, който е изпълнявал задълженията си и има право на пълно възнаграждение за целия период. Сочи също, че такова изискване е налице и в следващите Вътрешни правила № 80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 от 08.09.2021 г. Счита, че съдът погрешно е приел, че между страните по договорите е било налице съгласие за намаляване на базовия процент по Ценовата таблица, въпреки изричното изявление на ответника ОДМВР-Враца, че директорът му не е бил запознат с вътрешните правила на възложителя.

По отношение на втория иск в жалбата се посочва, че съдът се е основал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г., ОСГК на ВКС, без да вземе предвид, че на основание чл.633 ГПК е задължен изрично да приложи Решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/20 на СЕС, в чиято т.1 изрично е посочено, че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни 4 придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В тази насока се извършва позоваване и на практика на ОС-Враца.

Според въззивника, по делото не са събрани доказателства, че са му били предоставени посочените в ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС компенсаторни механизми, което обуславя и правото му да иска обезщетение за положения нощен труд. Сочи се също, че в т.74-79 от посоченото решение на СЕС се прави анализ на българското законодателство във връзка с наличието на разумен и обективен критерий за въвеждането на осемчасова продължителност на нощния труд и се достига до извод, че такъв критерий не е налице.

Въззивникът претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх. № 6948/08.09.2023 г. от ответника ОДМВР-Враца, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. П., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно.

Оспорват се наведените в жалбата доводи, че районният съд е смесил видовете плащания по ЗМВР с дължимото възнаграждение по договора за охрана с "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Навеждат се доводи, че на основание чл.92, ал.1, т.1 ЗМВР и след проведена обществена поръчка между ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е сключен Договор за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, осъществяващ се чрез охрана на стратегически обект от значение за националната сигурност и охрана при съпровождане на товари по чл.92, ал.3 ЗМВР. Пояснява се, че съгласно чл.92, ал.9 ЗМВР - приходите и разходите от дейността на МВР по ал.1 и ал.3 и разходите по ал.2 се отчитат по бюджета на МВР, а ежегодно министърът определя цената на услугата по тези договори за охрана. Посочва се, че с РМС № 282/15.07.1993 г. е прието, че се дължи финансово поощрение на служителите на МВР, работещи в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, без обаче да се посочва размера и периодичността на плащането му, уговарянето на които е оставено на волята на контрахентите по договора. Изразява се несъгласие с посоченото във въззивната жалба, че в Ценовата таблица, приложение към договора, е посочен пълния размер на допълнителното възнаграждение по РМС № 282/15.07.1993 г., както и че същото се дължи в максимален размер. Посочва се, че ценовото предложение е оферта по проведената процедура по ЗОП, в която е посочен максимален размер на възнаграждението, но не и че то се дължи ежемесечно в този размер. Въззиваемият счита, че в договора за охрана ясно е посочен начина, вида и периодичността на плащане на допълнителното възнаграждение, както и реда - чрез работна група. Този ред впоследствие е уреден с вътрешни правила, с които ОДМВРВраца се е съгласила.