Решение № 62 от 22.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20241800900042 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.

Ищецът – „З.П.“ ООД с ЕИК ********** е предявил против О.П. с БУЛСТАТ ********* обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 118 513,15 лв. с ДДС - представляваща окончателно плащане по Договор за СМР с изх. № Д-189/18.07.2022г. и Фактура № 173/12.10.2023г., издадена от ищеца „З.П." ООД и връчена на ответника в оригинал с писмо с вх. № 6900-1165/13.11.2023г. по описа на Община П.; сумата от 5 999,87 лв. - представляваща гаранция за изпълнение по чл. 13 от Договора за СМР с изх. № Д-189/18.07.2022г.; сумата от 3 102,81 лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 118 513,15 лв., за периода от 28.11.2023г. до 05.02.2024г.; сумата от 150,53 лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5 999,87 лв., за периода от 01.12.2023г. до 05.02.2024г., ведно със законната лихва върху сумите в размер 118 513,15 лв. и 5 999,87 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2024г. до окончателното им заплащане.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея искове са допустими.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 18.07.2022г. между него, като изпълнител и ответника, като възложител, бил сключен договор, по силата на който възложителят възложил на „З.П.“ ООД извършването на СМР на обект: „ремонт и подмяна на настилката 1 на прилежащо пространство пред „Спортна зала Правец“, находища се в УПИ XXVI за спортен комплекс, кв. 9 по плана на гр. П., бул. „Т.м.” № 16, съгласно инвестиционен проект, техническо и ценово предложение на изпълнителя. Уговорен бил и срок за изпълнение на възложените СМР от 20 (двадесет) календарни дни, считано от датата на подписване на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво.

Твърди се още в исковата молба, че за изпълнение на възложеното, възложителят се задължил да изплати на изпълнителя възнаграждение в окончателен размер на 238 549,58 лв. с ДДС, като същото се заплащало на два пъти: авансово плащане в размер на 50 % от стойността на договора, в срок до 14 дни от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и окончателно плащане в размер н а разликата от стойността на действително извършените и актувани СМР и авансово разплатените суми, в срок д о 14 дни след подписване на окончателен приемопредавателен протокол за съответния подобект (респ. протокол образец 16 з а установяване годността за ползване на строежа) и издаване на фактура от изпълнителя. Поддържа, че на 16.01.2023г. възложените с договора СМР били ефективно завършени и предадени на 20.01.2023г. от изпълнителя на възложителя, който от своя страна ги приел без възражения.

Поддържа се още в исковата молба, че за процесните СМР било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 14/21.09.2023г. от Главния архитект на Община П.. Ищецът сочи, че ответникът му заплатил авансово по договора сумата в размер на 119 997.37 лева, съгласно чл.3, ал.3 от Договора за СМР, но останало неразплатено окончателното плащане на дължимото възнаграждение в размер на 118 513.15 лева с ДДС.

Твърди се още в исковата молба, че съгласно чл. 3, ал. 3, т, 2 от Договора за СМР окончателното плащане се извършвало в срок от 14 дни от издаване на фактура от изпълнителя. В настоящия случай фактурата била изпратена на ответника на 13.11.2023 г., като той имал срок до 27.11.2023 г. да я заплати (14 дни), и като не сторил това, считано от следващия ден - 28.11.2023 г., изпаднал в забава и съответно дължал законна лихва.

Законната лихва върху сумата, представляваща окончателно плащане, изчислена от 28.11.2023г. до 05.02.2024 г. (деня, предхождащ датата на исковата молба), била в размер на 3 102,81 лева.

В исковата молба на ищеца е изложено още, че ответникът му дължи и връщане на внесена гаранцията за изпълнение в размер на 5 999,87 лв., която била поискана от ответника с писмо изх. № 146/28.11.2023 г., но също не била възстановена, поради което ответникът бил изпаднал в забава и за нейното възстановяване, считано от 29.11.2023г.

Законната лихва върху сумата от 5 999,87 лв., изчислена от 01.12.2023 г. до 05.02.2024 г.

(деня, предхождащ датата на исковата молба), била в размер на 150,53 лева.

Ищецът моли съда да постановите решение, с което да осъди Община П. да му заплати следните суми: сумата от 118 513,15 лв. с ДДС - представляваща окончателно плащане по Договор за СМР с изх. № Д-189/18.07.2022г. и Фактура № 173/12.10.2023г., издадена от ищеца 2

„З.П." ООД и връчена на ответника в оригинал с писмо с вх. № 6900-1165/13.11.2023г. по описа на Община П.; сумата от 5 999,87 лв. - представляваща гаранция за изпълнение по чл. 13 от Договора за СМР с изх. № Д-189/18.07.2022г.; сумата от 3 102,81 лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 118 513,15 лв., за периода от 28.11.2023г. до 05.02.2024г.; сумата от 150,53 лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5 999,87 лв., за периода от 01.12.2023г. до 05.02.2024г., ведно със законната лихва върху сумите в размер 118 513,15 лв. и 5 999,87 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2024г. до окончателното им заплащане.

Претендира се и присъждането на направените по делото съдебни разноски.

Препис от и.м и приложенията към същата са връчени на 07.03.2024 год. на ответника, с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК /изтичащ на 21.03.2024г. вкл./ същият не е подал писмен отговор. На 22.03.2024г., чрез ССЕВ ответникът по делото е подал отговор на исковата молба, в който е посочено, че представя писмено доказателство, което не е приложено. Предвид депозирането на отговор на исковата молба от ответника извън срока по чл.367, ал.1 от ГПК съдът приема, че такъв не е представен по делото.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът - „З.П.“ ООД като изпълнител и ответникът О.П., като възложител са сключили договор за изработка на 18.07.2022г., с предмет на договора – ремонт и подмяна на настилката на прилежащо пространство пред „Спортна зала Правец“, находища се в УПИ XXVI за спортен комплекс, кв. 9 по плана на гр. П., бул. „Т.м.” № 16. По силата на договора, Изпълнителят се задължил да изпълни възложени строително-монтажни работи /СМР/, съгласно Инвестиционен проект, Техническо задание /Приложение №1 от договора/ и Ценово предложение /Приложение №2 от договора/, срещу заплащане от страна на Възложителя на договорена обща цена в размер на 238 549.58 лева с ДДС /виж заменителна таблица № 2 на лист 28 и 29 от делото /. В посочения договор детайлно са уговорени параметрите на сключената между страните сделка, като приемането на изпълнените СМР е уговорено, че ще се извършва с приемо-предавателен протокол /обр.19/, а заплащането ще се извърши след приемането на работата и получаване на фактура /раздел ІІІ, чл.3, ал.3, т.2 от договора/.

От представените по делото два броя протоколи от 12.10.2023г. за установяване завършването на видове строителни и монтажни работи, с подробно описани извършени видове, количества и стойности на работите, подписани от представители на страните по делото се установява, че ищецът по делото е извършил към 20.01.2023г. твърдените от него в исковата молба работи за ответната община в изпълнение на сключения договор за изработка от 18.07.2022г. и същите подлежат на заплащане.

3

Установява се по делото от представеното от ищеца удостоверение за въвеждане в експлоатация № 14/21.09.2023г., издадено от Гл.архитект на О.П., че предмета на процесния договор за изработка, а именно строеж, представляващ ремонт и подмяна на настилката на прилежащо пространство пред „Спортна зала Правец“, находища се в УПИ XXVI за спортен комплекс, кв. 9 по плана на гр. П., бул. „Т.м.” № 16 е въведен в експлоатация.

Ищецът по делото с писмо вх. № 6900-1165/13.11.2023г. по описа на ответника е представил на последния фактура № 173/12.10.2023г. за окончателно плащане, като писмото и фактурата са приложени по делото.

С платежно нареждане за банков превод от 13.07.2022г. ищецът - „З.П.“ ООД е заплатил на О.П. сумата в размер на 5999.87 лева, представляваща гаранция за изпълнение по договор за ремонт и подмяна на настилка.

Предвид непредставянето по делото от О.П. на отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК, съдът приема, че не може да обсъжда въведените с писмената защита на ответника правопогасяващи възражения и оспорвания, както и да обсъжда представените с нея писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Разгледан по същество искът по чл. 266 от ЗЗД е основателен.

Настоящият съдебен състав счита, че между страните по делото е налице валидно сключен, договор за изработка от 18.07.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ЗЗД, възложителят трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

От представените по делото писмени доказателства – два протокола от 12.10.2023г. за завършени и подлежащи на заплащане СМР, ищецът по несъмнен начин установи изпълнението на задълженията си по договора за изработка, а именно извършването на договорения с последния ремонт и подмяна на настилката на прилежащо пространство пред „Спортна зала Правец“, находища се в УПИ XXVI за спортен комплекс, кв. 9 по плана на гр.

П., бул. „Т.м.” № 16. Установи се също така, че ищецът, съгласно договора е издал, данъчна фактура за извършената работа.

Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или 4 се появят по-късно. При прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който да удостоверят количеството на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение.

Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи. По правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя. Ако възложителят, респ. негов представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените СМР по договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество - възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол за извършени СМР - Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК . В тази връзка представените по делото два протокола от 12.10.2023г. удостоверяват, че ответникът е приел извършената от ищеца работа, а обстоятелството, че ответникът не депозира отговор на исковата молба не му дава възможност да оспори тези протоколи по съдържание или да направи друго правоизключващо възражение.