Решение № 629 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

М. Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000501955 по описа за 2022 година при участието на секретар Ваня Илиянова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Със свое решение 261287 от 12.04.2022 г. по гр.д.

9625/2020 г. Софийски градски съд, Първо ГО 21 състав:

Отхвърля предявения от И. Х. К. срещу М. П. П. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 предл.

3 от ЗЗД за обявяване за нищожен поради противоречие с добрите нрави на договор, сключен с нотариален акт № 135 от 17.11.2017 г. том II рег. № 13110 дело № 272/2017 г. на нотариус В. М., вписан в Службата по вписванията с вх. № 77400 от 17.11.2017 г. акт № 157 том CLXXVI дело № 56572, за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.***, Столична община, район „***“, ж.к. „***“, блок ** - стар административен адрес, съгласно документ за собственост: ул. „Мидия“ 16, блок „А“, съответстващ на сграда № 4 /четири/ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, а съгласно документ за собственост - държавна земя - дворно място от кв. 56 по плана на гр. ***, местност „***“ ***, а именно: апартамент № 20/двадесети/ на етаж 2 /втори/ във вход „В“, а съгласно документ за собственост - вход трети, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016г. на изп. директор на АГКК предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, нива на обекта - 1 /едно/ със застроена площ от 97.68 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, килер и дрешник, антре и два балкона при съседи съгласно схема от СГКК София: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор № ***, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***, заедно с избено помещение № 23 с площ от 10.85 кв.м. / десет цяло и осемдесет и пет стотни квадратни метра/, при съседи: коридор, Г. Е. К., помещение за колички и двор, заедно с таванско помещение №4, с площ от12.20 кв.м., при 1 съседи: ул. „Мидия“, И. С. Н., П. Б. П. и коридор, заедно с 4.86% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за продажна цена от 120 000 лева.

Отхвърля предявения при евентуалност от И. Х. К. срещу М. П. П. иск с правно основание чл. 29 ал. 1 от ЗЗД за унищожаване поради измама на същия договор.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба от ищеца чрез адв. З. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Отправени са доказателствени искания. Постъпил е отговор от ответницата чрез адв. В., в който се твърди неоснователност на жалбата и се възразява срещу доказателствените искания. Доказателствените искания, отправени с въззивната жалба, въззивният съд е оставил без уважение по следните съображения.

Неоснователно е искането за нова съдебно - оценителна експертиза със задача да се определи пазарната стойност на процесния недвижим имот към дата на сключване на сделката, а именно 17.11.2017 г., тъй като има съществени разминавания между стойността на имота през 2017, приета от съда в размер на 161 953 лева, без да се вземе предвид становището на вещото лице за по-висока стойност на процесния имот 95-100 000 евро, установена в протокола на заседанието от 17.06.2021 г. Заключението на назначената от СГС експертиза е приета от страната, като е подчертано, че следва да се съобразят отговорите на вещото лице в с.з. Неоснователно е искането за даване на обяснения от страна на И. К., обосновано с твърдението, че първоинстанционният съд не е приел и не е взел под внимание обясненията му, дадени в проведената очна ставка по пр. пр. 1210 от 2020 и с довода, че обясненията на И. К. по чл. 176 от ГПК биха били полезни за изясняване на обективната истина. Искане по чл. 176 ГПК следва да се направи за насрещната страна, а не самата страна да иска да даде обяснения. Съдът счита, че за изясняване на спора не е необходимо да разпорежда явяването на страната за даване на обяснения по въпросите, изброени във въззивната жалба. Неоснователно е искането за разпит на нотариус В. М. за факти и обстоятелства относно вписване на разделителен Протокол от 04.IX. 1985г. по д No:

6860/1985 г. на СРС, ГК, 44 - състав, вписан в СВ вх. Peг. No: 68761/18.10.2017г., акт 99, том 12, дело 49316, им.п. 511904, в службата по вписванията на 18.10.2017 преди сделката, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани със сделката от 17.11.2017 г. изготвянето на нотариалния акт здравословното състояние на ищеца и вписването на акта в Агенция по вписванията. Като е отказал да допусне разпит на нотариуса, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като разпитът не е необходим за изясняване на спора. Постановление на СРП от 21.04.2022 г. за изпращане на материалите по пр. пр.

1210/2020 на Софийска Градска Прокуратура е допустимо пред въззивната инстанция, тъй като е новъвъзникнало доказателство, поради което е прието от съда.

В съдебно заседание от 03.11.2022 г. съдът е допуснал до разпит свидетел на ищеца, като е приел, че обстоятелствата, за които е поискан свидетелят, са уточнени в с.з., а искането е направено с въззивната жалба. Свидетелят В. П. К., брат на ответницата, е допуснат за обстоятелствата, че ответницата преди сделката е оказвала психическо въздействие върху ищеца, с караници и упреци за това, че не е прехвърлил имота, а свидетелят е съобщил тези факти след постановяване на решението. Свидетелят не е доведен в две заседания и след отказ от доказателственото искане, е заличен. В съдебно заседание от 09.03.2023 г. и в писмена защита процесуалният представител на жалбоподателя излага съображения за уважаване на жалбата и на иска. Посочва, че обстоятелствата на уязвимост и безпомощност са били налице, поради последица на здравословни неблагополучия. Това доказва, че действителната воля е да прехвърли имота срещу издръжка и гледане, провокиран единствено от мотивите от страх за неговото здраве, от това че е възрастен и че няма кой да го гледа. Първоинстанционният съд не е извършил един комплексен анализ на всички обстоятелства и доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание от 09.03.2023 г. процесуалният представител на въззиваемата страна излага съображения за отхвърляне на иска и потвърждаване на решението. Очевидно И. К. добре е преценил какво е изгодно за него, по какъв начин да се договори и респективно, тази сделка не е плод на някаква спонтанна и необмислена реакция. Установило се, че имотът се 2 разрушава и има множество течове. Ответницата е отправила писмено предупреждение към И. К. за отстраняване на тези недостатъци. Той отказал и тя и адвокатът й завели дело за прекратяване правото на ползване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустими евентуално съединени искове. Главният иск е с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 135 от 17.11.2017 г. поради нарушаване на добрите нрави. Евентуалният иск е с правно основание чл. 29 ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на същия договор поради измама.

Твърденията на ищеца са, че противоречието с добрите нрави се дължи на сключване на договора при необичайни условия – лекомислие, неопитност, поставяне в икономическа и физическа зависимост на ищеца от ответницата, по чието настояване е сключен, поради напредналата възраст на ищеца, личностовото му разстройство, от което се е възползвала ответницата, както и поради факта, че живее сам и не поддържа връзка с близките си, с които е във влошени отношения, чувства се самотен и изоставен и ответницата, възползвайки се от ситуацията и поставяйки го в състояние на зависимост и изолираност, изградила неверни представи относно съдържанието и последиците на сделката. Като проявила загриженост и внимание и като прекарала продължително време с ищеца преди изповядване на сделката, М. П. накарала ищеца да се чувства по-добре, поради което той бързо се привързал към нея и сина й А., започнал да им се доверява, приел ги като свои близки роднини. Ответницата, използвайки неговата слабост и беззащитност и възползвайки се от създадените доверени отношения, го убедила да се разпореди в нейна полза с цялото си имущество, а именно процесния апартамент. Това поведение представлявало злоупотреба с доверие и влизало в разрез с установените морални норми и правила в обществото. На следващо място, твърди нееквивалентност на престациите.

По повод евентуалния иск се твърди, че ищецът бил въведен в заблуждение от ответницата относно съдържанието и последиците на сделката – че прехвърля имота срещу задължение за гледане и издръжка, а не с продажба. Ищецът бил сключил сделката единствено поради създадените у него неверни представи.

Възраженията на ответника са, че няма нееквивалентност на престациите, тъй като цената от 120 000 лева, която е уговорена между страните и платена на ищеца не е занижена предвид запазеното право на ползване на ищеца. Твърди, че след сключване на договора ищецът не изпълнява задълженията си като ползвател, поради което М. П. е завела срещу И. К. иск във връзка с това неизпълнение. Твърди още, че синът на ищеца и техният общ адвокат – адв. З. са я потърсили преди делото с предложение да купят обратно имота на същата цена, на която е бил продаден.

Въззивният съд приема за доказани следните факти.

Безспорно е, че страните са сключили договор за продажба със запазено право на ползване в полза на продавача-ищец срещу цена от 120 000 лева, която е платена. Спорно по делото е налице ли са такива обстоятелства при сключването му, които да обосновават противоречие с добрите нрави, налице ли е нееквивалентност на престациите и евентуално налице ли е измама от при сключване на сделката.

Установява се от молба на ответника от 22.02.2021 г. и служебно изискана от първата инстанция справка, че пред СГС, I ГО, 20 състав е образувано гр.д. № 3393/2020 по искова молба с входящ номер от 20.03.2020 г. на М. П. П. срещу И. Х. К. с иск по чл. 61 ЗС - за прекратяване на ограниченото вещно право на ползване, учредено в полза на ответника с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.11.2017 г., сключен във формата на нотариален акт № 135, том II, peг. № 13110, дело № 272/2017 г. по описа на нотариус с peг.

№ *** от РНКРБ, върху подробно описания недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 20, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, ет. *, вх. *, съединен в условията на евентуалност, (ако бъде уважен първият иск) с иск по чл. 108 ЗС - за признаване за установено, че ищцата е 3 собственик на описания АПАРТАМЕНТ № 20 и осъждане на ответника да й предаде владението върху него и иск по чл. 79 ЗЗД - за осъждане на ответника, да заплати на ищцата, сумата от 20 000 лева - обезщетение за вреди в банята и тоалетната на описания АПАРТАМЕНТ № 20.

Свидетелят А. Й. П., син на ответницата при разпита си в с.з. от 08.04.2021 г. разказва, че отношенията между майка му и ищеца са били много добри до есента на 2019 г, когато свидетелят и майка му са казали на ищеца, че има задължение да оправи теча в апартамента, а после се е появил и синът на ищеца – Х.. Няма спомен дали е ходил с ищеца в АГК, Общинска служба МДТ и имотния регистър. Придружил е ищеца в „Пирогов“ през 2018 г – последният вече е бил настанен там, като се е обадил, че има нужда от помощ, майка му е платила операцията в Пирогов и после ищецът й е възстановил парите. Двамата с майка му не са правили ремонти в имота, който са купили с инвестиционна цел, а това са задължения на И. К.. През 2017 г. бил в изключително добро здравословно състояние – „здрав дух в здраво тяло“, като свидетелят посочва, че е завършил дентална медицина и може да прецени дали е в адекватно състояние. Отношенията между него и майка му се влошили през есента на 2019 г., когато казал, че иска да развали сделката, защото синът му Х. имал претенции към имота. Проблемът тръгнал от това, че И. К. е лоши отношения с всички съседи и от съответния имот има теч. Откакто му казали, че има задължение да си оправи теча, се влошили отношенията, а след това се появил и синът Х., а после и адв. З..