Решение № 523 от 12.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Русе, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Веселина Л. Г. като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно наказателно дело № 20234520200297 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„Оргахим резинс”АД- гр.Русе е подало жалба против наказателно постановление №10/10.01.2023г., издадено от директора на РИОСВ- Русе, с което на основание чл.164, ал.1 във вр. чл.123в от ЗООС му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20000лв.

Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението и че в хода на досъдебното административнонаказателно производсво са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което иска отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата иска наказателното постановление да бъде потвърдено.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Жалбоподателят бил оператор на и нсталация за производство на смоли, 1 лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли, извършвано в цех „Смоли", цех „Смоли 2" и Инсталация за производство на акрилатни дисперсии и лепила в цех „Акрилатни дисперсии и лепила", съгласно Комплексно разрешително №15-Н 1/2019г. , издадено от ИАОС към МОСВ.

На 20.10.2022г., на зеления телефон на МОСВ, бил получен сигнал, заведен с вх. №С-610/20.10.2022 г., и на зеления телефон на РИОСВ – Русе сигнали, регистрирани под вх. №№С-611/20.10.2022 г. и С-612/20.10.2022 г., че в 8.22 ч. и 8.37 ч., в района на ул. „Борисова" в гр.Русе и централна част на гр. Русе гражданите, подали сигналите, усещат наличие на неприятна миризма на химикали и химия. Един от тези сигнали бил подаден от свид.Г.. Описаните в сигналите, напълно субективно, миризми органите на РИОСВ – Русе оприличили на тези, генерирани при производството на въззивника. Веднага била предприета проверка на сигналите и свидетелите П., М., служители на РИОСВ- Русе, и свид.К., служител на Отдел „Екология” при Община – Русе, се отправили към производственото предприятие на „Оргахим резинс”АД- гр.Русе, намиращо се на бул. „Трети март", №21. Там се усещала силна миризма от дейността на наказаното дружество. Упоменатите трима и свид.П., служител на жалбоподателя, от 9.18ч. до 9.46ч. на дадената дата, извършили пешеходен обход на местността, започнал от пространството на улицата пред предприятието на наказаното лице, и обхванал бул. „Трети март" до моста над р.Русенски лом и обратно. По целия маршрут се усещала миризмата, констатирана пред площадката на „Оргахим резинс”АД- гр.Русе, като пред нея миризмата била най- силна. По- късно на същия ден свид.Г. и съпругът й посетили бензиностанция, намираща се в непосредствена близост до предприятието на наказаното лице, където усетили силна миризма, подобна на тази, провокирала свидетелката да подаде сигнала преди това.

Дадената фактическа обстановка се установява категорично от събраните по делото доказателства. При изграждането на тази фактическа обстановка съдът не дава вяра на показанията на свид.П.. На първо място коментираното доказателствено средство категорично се опровергава от показанията на свидетелите П., М., К. и Г., което напълно идентично пресъздават главните фактите на доказване в производството, а именно наличие на миризми от дейността на предприятието извън производствената му площадка, където са 2 и установени. Показанията на тези свидетели съдът приема за напълно достоверни, тъй като липсват данни за каквато и да е преднамереност на служителите на РИОСВ и Община- Русе за наказване на въззивника. Видно от показанията на свид.П., подадените десетки сигнали на граждани, с конкретно посочен като замърсител на въздуха процесния търговец, не са довели до наказването му за изпускане на миризми, което сочи за липса на какъвто и да било обвинителен уклон на тези свидетели. Свидетелите П. и М. многократно са посещавали предприятието във връзка с работата си, извършвали са множество проверки по други поводи и са добре запознати с миризмите от дейността му. Видно от показанията им, тези лица са и детайлно запознати с процеса на работа на реакторите, произвеждащи смоли, влаганите в тази дейност материали и тяхната миризма. Свид.Г. е напълно незаинтересувана от изхода на делото и съответно показанията й се ползват с пълния кредит на съда. Показанията на свид.П. се дискредитират и от обстоятелството, че тя е дългогодишен служител на наказаното лице и съответно изпитва съпричастност и лоялност към съдбата му, което я е водело при формиране на показанията й с цел препятстване на реализирането на административнонаказателната му отговорност. Следва и да се има предвид, че усещане на определена миризма по органолептичен метод е въпрос на индивидуални физилогически възможности, поради което само по себе си обстоятелството, че П. не усещала миризма, не води до извод, че не е имало такива, усетени категорично от останалите свидетелите по делото.

С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.164, ал.1 във вр. чл.123в от ЗООС, тъй като на 20.10.2022г. в гр.Русе, в качеството си на оператор на исталация, по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС , не изпълнил условие 9.4.1. от комплексното си разрешително №15-Н 1/2019г., издадено от ИАОС към МОСВ, като не извършвал разрешените му дейности по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената си площадка. От обективна страна предприятието не изпълнило цитираното условие на разрешителното си, тъй като разпространило миризми извън производствената си площадка на бул. „Трети март", №21 , регистрирани по органолептичен метод от свидетелите по делото, освен свид.П., за която съдът изложи вече съображения. Според обилните доказателства, ползващи се с кредита на съда, процесните миризми са произведени именно от въззивника, 3 като няма абсолютно никакви данни те да са от други източници, упоменати хипотетично от защитата. Единственото възможно тълкувание на условие 9.4.1. от комплекснот о разрешително е недопускане на миризми извън производствената площадка на предприятието. Впрочем, видно от съдебната практика на съдилищата в страната и изложените там обстоятелства, същото условие, под същия номер, съществува в комплексните разрешителни на множество оператори, което явно не буди съмнение в смисъла и повелята на правилото, създадено с него. Не е налице маловажен случай, тъй като деянието на жалбоподателя не се отличава по нищо в своята обществена опасност от обикновените случаи на това нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

В хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като и двата акта от тази фаза на процеса отговорят на всички законови изисквания досежно съдържанието им и сроковете за издаването.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя. Времето и мястото на извършване на нарушението са ясно дадени, нарушението е описано с всичките му елементи от обективна страна.

Противно на възражението на наказаното лице, мястото на производствената му площадка, извън която са разпространени миризмите, като място и на извършване на нарушението, е упоменато многократно в двата акта от досъдебната фаза на процеса, както и в обвинението с описание на всички елементи на нарушението в наказателното постановление на л.2 от него.

Наказанието за нарушението е неправилно индивидуализирано, като административнонаказващият орган не е съобразил критериите за определянето му по чл. 27 от ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент за размера на санкцията. Няма данни по делото за други такива нарушения на лицето, не са посочени никакви отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства за определяне на санкцията в различен от минималния размер. Невъзможността да се провери правилността на изводите на административнонаказващия орган относно приетия за справедлив размер 4 на санкцията опорочава постановлението в тази му част и същата следва да се намали до предвидения минимум от 10000лв. В този смисъл наказателното постановление следва да се измени.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на административнонаказващия орган, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл.

37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от 150лв., което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №10/10.01.2023г., издадено от директора на РИОСВ- Русе, с което на „Оргахим резинс”АД- гр.Русе основание на чл.164, ал.1 във вр. чл.123в от ЗООС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20000лв., като намалява административното наказание имуществена санкция на 10000лв.

ОСЪЖДА „Оргахим резинс”АД- гр.Русе да заплати на РИОСВ- Русе сумата 150лв. за юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5