Решение № 91 от 19.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Велико Търново, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20254100100609 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

С Исковата си молба ищецът Р. Н. твърди, че е сключил на 23.06.2006 г. с „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ „АД - София клон гр.Габрово, чиито правоприемник понастоящем е ответникът, договор за банков кредит, за сумата от 37 300 швейцарски франка, за срок от 240 месеца, / тоест, до 23.06.2026 г. / при редовен лихвен процент за първите дванадесет месеца от фиксирана лихва от 2.9 процента, а за останалият период до окончателното погА.ване на кредита -плаваща лихва в размер на БЛП на банката, действащ за периода намален с 0.386 процента редовна надбавка и наказателна надбавка равна на 10 пункта над договорения лихвен процент, при неиздължаване в срок на главницата и/или лихвите, до пълното издължаване на главницата, лихвите и разноските по кредита, като всеки месец банката превалутира по търговски курс необходимите парични средства от лева в швейцарски франкове за месечната вноска по кредита - главница, лихви и такси обслужване от налични средства по левовата сметка на ищеца, по курс продава за швейцарския франк на банката към лева. Ищецът твърди, че в договора съществува нарочна клауза, съгласно която той се съглА.ва, че промяната на курс купува /продава на швейцарският франк може да има за последица повишаване на размера на погасителните вноски, с оглед на което напълно приема да носи за своя сметка валутният риск. Твърди, че е декларирал, че е запознат с обстоятелството , че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франк към български лева или евро / валутен риск /, както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита, при 1 издължаването му в български лева, в резултат на приложен повисок лихвен процент. Така той приел да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързани с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съгласил да поеме всички евентуални вреди: / включително и пропуснати ползи /произтичащи от промяната на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита. Ищецът счита, че уговорката в договора за кредит от 23.06.2006 г , за прехвърляне изцяло върху кредитополучателя на валутния риск от повишението на курсовата стойност на валутата по кредита швейцарски франк е неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от ЗЗП /в редакцията му към момента на сключване на кредитната сделка от 2006 г/.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен. Твърди и че е погасил изцяло главницата, лихвите и разноските по договора на 26.01.2016 г., като размерът на платената от него възнаградителна лихва е 22 201.78 швейцарски франка.

Сочи, че е узнал за неравноправния характер на клауза в сключения между него и банката – ответник договор, която прехвърля изцяло върху него валутния риск при запознаване с постановена съдебна практика, а именноРешение № 50011/26.11.2024г. по т.д. № 1060 / 2022г. на ВКС. Развива подробни доводи относно нищожността на процесния договор и отправя искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответника „УниКредит Булбанк"АД , ЕИК831919536 да му заплати сумата от 22 201.78 швейцарски франка в левова равностойност - 46 224 лева по фиксинг на БНБ за 28.02.2025 г. / получена без /или на отпаднало основание /, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва иска. Не оспорва твърденията на ищеца за наличието на сключен между праводателя на банката и него договор за кредит. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Развива подробни съображения и моли съда да отхвърли исковете.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на ищеца, доводите на ответника и като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното :

Между ищеца като кредитополучател и „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ“ АДСофия (праводател на ответника) на 23.06.2006г. е сключен договор за банков кредит за сумата от 37 000 швейцарски франка при редовен лихвен процент за първите дванадесет месеца от фиксирана лихва от 2.9 процента, а за останалият период до окончателното погА.ване на кредита -плаваща лихва в размер на БЛП на банката, действащ за периода намален с 0.386 процента редовна надбавка и наказателна надбавка равна на 10 пункта над договорения лихвен процент, при неиздължаване в срок на главницата и/или лихвите, до пълното издължаване на главницата, лихвите и разноските по кредита, при условията, посочени в сключения договор за банков кредит. Съгласно уговореното в договора кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро, както и превалутирането по смисъла на 2 договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева, в резултат на приложен по- висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по лихвения бюлетин на банката за физически лица. В тази връзка кредитополучателят напълно приел да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както се съглА.ва да поеме всички евентуални вреди ( включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита. Горното се установява от приложения към делото нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № .................., дело № ...................... на Нотариус С.В. с район на действие района на РС – Габрово, в който са възпроизведени горецитираните уговорки между страните.

По делото е представено и извлечение от сметката на ищеца, представени са и движение по сметка и лихвен лист, които установяват каква сума е усвоена във връзка с процесния договор между ищеца и праводателя на ответната банка и какви суми ищецът е върнал на банката, както и в каква валута са извършвани плащанията. Представените извлечения обхващат движение по сметката на ищеца за период от 07.05.2007г. до 20.03.2025г.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано в двете му части, представени от вещото лице.

Съгласно същото, а и видно от представените и неоспорени от ищеца удостоверения, издадени от ответника по сметката на ищеца на 26.06.2006г. са постъпили 37 300 швейцарски франка. Според заключението за издължаване на главницата по отпуснатия кредит ищецът е заплатил до 27.01.2016г. 37300 швейцарски франка, а за заплащането на редовна лихва – 21661,07 швейцарски франка . Съгласно допълнението на заключението, представено в отговор на възражение от страна на ответника, за издължаване на задълженията на ищеца по процесния кредит са използвани левове, с които след превалутиране по съответния курс на банката в швейцарски франкове, са погА.вани съответните части от задължението за главница, лихва и такси .

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, които са частично основателни, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява наличието на договорна връзка между праводателя на ответника и ищеца, по силата на която на ищеца е отпуснат ипотечен кредит във валута швейцарски франкове. Договорът не е представен в цялост по делото, но в цитирания по-горе нотариален акт е възпроизведено същественото му съдържание, от което може да се направи извод за това какви са били уговорките между страните относно размера на кредита, начина на определяне на възнаградителната лихва, срокът на договора и дори част от съдържанието на клаузите, уреждащи последиците от 3 неизпълнението му.

Безспорно договорът съдържа клауза, която прехвърля валутния риск върху кредитополучателя. Тя е възпроизведена в т. 1.6 и 1.7 на цитирания по- горе нотариален акт. Съдържанието й, цитирано по-горе, дава основание да се приеме, че с тази клауза валутният риск е прехвърлен изцяло върху ищеца.

Като се има предвид характера на договора, няма съмнение, че ищецът в случая се явява потребител и спрямо договора се прилагат правилата на ЗЗП, в това число и разпоредбите, уреждащи материята за неравноправните клаузи в потребителските договори. Редакцията на тези разпоредби към момента на сключване на договора определя като неравноправна клауза клаузата в договор, сключен с потребител, представляваща уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.( чл. 143,ал. 1 от ЗЗП в редакцията му към 23.06.2006г.).

Съдебната практика ( включително и решенията, постановени от СЕС по въпросите за неравноправните клаузи в потребителски договори) безпротиворечиво приема, че за да възприеме една клауза в потребителски договор като неравноправна, съдът следва да прецени дали, дори и да постъпва добросъвестно като предоставя цялата необходима информация на потребителя, доставчикът може да очаква, че потребителят ще се съгласи с предложените клаузи, при положение, че валутният риск за доставчика ще е ограничен, а рискът за потребителя - неограничен. Безспорно в настоящия случай кредитодателят – банка, с оглед предмета си на дейност, е притежавал експертна компетентност, даваща му възможност да предвиди бъдещи драстични колебания в обменния курс на чуждестранната валута и бъдещи колебания в обменния курс, както и свързания с това риск. Така банката при сключване на договора е могла да прецени риска от спад в цената на швейцарския франк в дългосрочен план за себе си и да счете, че може да го понесе. От своя страна ищецът, дори и самият той да е бил адвокат към момента на сключване на договора (това е моментът, към който се преценява неравноправността на клаузата), според съда не е разполагал с необходимите познания в областта на икономиката, за да прецени риска от промяната в стойността на валутата, в която му е отпуснат процесния кредит. Той не е могъл да изготви дългосрочна прогноза, която да обхваща целия срок на договора, за евентуалните стойности на валутния курс на швейцарския франк към лева. Така, според съда той е поел валутния риск без да разполага с цялата необходима информация относно това какъв би бил крайният резултат от изпълнението на договора и дали той би могъл да го изпълни при едно прогнозно значително завишение на стойността на валутата, в която кредитът е отпуснат. В този случай става дума и за липса на прозрачност и клаузата за поемане на валутния риск е неясна, като не разкрива дали кредитополучателят е разполагал с пълна информация относно риска, който поема. Според съда клаузата от сключения между страните договор за ипотечен кредит, възпроизведена в т.16 и т. 1. 7 на приложения към делото нотариален акт, се явява неравноправна, като прехвърляща цялата тежест на валутния риск върху ищеца като кредитополучател.

4

Въпросът дали без тази клауза процесният договор би могъл да продължи своето съществуване следва да намери отрицателен отговор. Възраженията на банката – ответник, че след като на съда не е представен целият сключен между страните договор, няма как да се извърши преценка относно това дали неравноправността на процесната клауза влече недействителност на целия договор са неоснователни.

Действително преценката относно действителността на целия потребителски договор при установена от съда неравноправна клауза в същия следва да се извърши с оглед цялото му съдържание и с оглед неговия предмет. При липса на цялостното съдържание в повечето случаи такава преценка би била невъзможна. С оглед предмета на сключения между ищеца и праводателя на ответника договор обаче, може да се приеме, че без процесната клауза той не би могъл да се изпълнява. Отделно от това, в конкретния случай с оглед това, че договорът е потребителски и е сключен при условия, предложени от кредитодателя ( няма данни клаузите в същия да са уговорени при преговори и с взаимни отстъпки от двете страни, а и това не се твърди), е приложим и принципът на тълкуване на договорите contra proferentem, установяващ, че неясните договори ( договорни клаузи) се тълкуват срещу страната, която е предложила условията на сключения договор. Този принцип е широко приложим в търговската практика и намира своето изражение в създадените принципи на европейското договорно право ( PECL ) и е израз на принципа за добросъвестност в отношенията между договарящите. Допустимостта на приложението на този неписан принцип се възприема и от съдебната практика ( например Определение № 362 от 10.07.2019 г. по т. д. № 2631/2018 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС).

Разпечатката съдържа 24 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/154de10e-8b77-4f91-8835-cad047c0a3f7