Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260009 от 14.08.2020, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1000/2020
Вид
Решение № 260009
Подписан
14.08.2020
В сила
15.01.2021
Състав
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.7б ал.1 изр.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.96г ал.1 пр.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Русе, 14.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският Районен съд , четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав :

Районен съдия: Венцислав Василев

Съдебни заседатели : при секретаря Мирослава Пенева….……………………………………………………………… и в присъствието на прокурора.……………………………………………………………… като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1000/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Ялмаз

Интернационал“ ЕООД до Русенския

Районен съд против наказателно постановление № 38-0000475/27.03.2020 г. на Началника на РД ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Наказаното дружество притежавало лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 4234, издаден от МТИТС и валиден от 03.08.2015 г. На 10.03.2020 г. била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на ОО „АА“ гр.Разград, която констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач е осъществило превоз на товари от водача С.А.А.на 22.01.2020 г. по маршрут Кралство Нидерландия до Ф Р Германия. Превозът бил извършен с т.а. „МАН ТГХ“ с ДК № ***, като не отговарял на изискванията за квалификация на водача – няма карта за квалификация на водач на МПС. Също така в хода на проверката било установено, че за този ден водачът А. изминал 599 км., като е управлявал с дигитална карта, издадена от Р Турция на името на З. Ч.. За констатираното нарушение св.Х.М. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.7б ал.1 изр.1 вр.чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.

Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписка писмени доказателства и разпитът на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се установява, че водачът С. А. не е притежавал карта за квалификация на водач на МПС, съответно подобно твърдение не се съдържа в жалбата. Едновременно с това от приложения по делото CMR от 22.01.2020 г. става ясно, че именно този водач с т.а.“Ман“ с ДК№ *** е извършвал превоз на товари от Кралство Нидерландия до Германия на посочената дата. В този смисъл и доколкото АУАН е подписан без възражения, съдът намира, че действително е осъществен съставът на нарушението по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр. АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в него, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

В жалбата се правят множество възражения, които са неоснователни по следните съображения : датата на нарушението е ясно и недвусмислено посочена – 22.01.2020 г. когато е осъществен превозът на товари; абсурдно е да се счита, че нарушението е извършено на 10.03.2020 г., която е датата на проверката , т.е. датата на която е открито нарушението.

За място на нарушението следва да се приеме маршрутът от 599 км., на територията на Кралство Нидерландия и Германия, които са изминати от водача А. на 22.01.2020 г. очевидно е, че предвид характера на самото нарушение не може да бъде определено конкретно място на нарушение, напр. населено място. В случая няма никакво основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като водачът изобщо не е притежавал карта за квалификация водач на МПС. Такъв въпрос би стоял на вниманието на съда, но само при положение, че водачът е притежавал такава, но същата е изтекла относително кратко време преди извършване на нарушението. Доколкото нарушението е формално, съставът по чл.96г ал.1 от ЗАПр не изисква настъпването на съставомерен резултат и в този смисъл липсата на вредни последици сама по себе си не може да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Няма допуснати и никакви нарушения на материалния закон – в наказателното постановление ясно и недвусмислено е посочена категорията на превозното средство – N 3 превозни средства от категория N (моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари) с технически допустима максимална маса над 12 тона по арг.чл.149 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. В случая изобщо не е необходимо да бъде посочена в наказателното постановление притежаваната от водача категория правоспособност, същата не е елемент от фактическия състав и е достатъчно да се посочи, че той работи за наказаното дружество с трудов договор № 162/14.10.2019 г. (л.7 от административнонаказателната преписка приложена по АНД № 5517/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 17-ти състав) и то в качеството си на “шофьор товарен автомобил), което води до извода, че очевидно притежава нужното СУМПС. Нарушението на дружеството се изразява в допустителство, а именно, че е допуснало водачът А. да управлява камиона без да притежава карта за квалификация на водач на МПС. Неоснователен е и доводът в жалбата, че приложената в случая санкционна разпоредба не предвижда допустителство, което обосновава извод за издаване на процесното НП в противоречие с разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН. Съгласно чл. 10 от ЗАНН, при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. А доколкото относимата към казуса санкционна разпоредба на чл. 96г, ал. 1, предл. второ от ЗАПр изрично предвижда, че с глоба или имуществена санкция в размер на 3 000. 00 лева се наказва този, който назначава на работа или допуска водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, то следва, че в конкретната хипотеза допустителството е наказуемо. Ето защо не може да бъде споделен довода на защитата, че в случая отговорността на дружеството е ангажирана неправомерно за нарушение, извършено посредством допустителство.

При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38 – 0000475 / 27.03.2020 г. на Началника на РД ”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на „Ялмаз интернационал“ ЕООД му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в

14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Районен съдия :