Решение № 45 от 24.04.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Враца, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Търговско дело № 20251400900040 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Делото е образувано по искова молба на Н. Й. Н., с ЕГН **********, с адрес с. *** срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ***.

Ищцата твърди, че на 26.10.2024 г. около 14,10 ч. в гр. Враца настъпил пътен инцидент с участието на товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Тундра“, с peг. № BP ****СР, управляван от В. И. И. с ЕГН **********. Същият се движел по ул. „Илинден“ с посока на движение от ул. „Безименна“ към ул. „Цар Симеон I“, като в района на № 7 извършва маневра „обратен завой“, като не пропуска насрещно движещия се с предимство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № М****АТ, управляван от Н. С.

М., с ЕГН **********, като по този начин става причина и реализира ПТП. При гореописаното ПТП пострадала ищцата Н. Й. Н., в качеството на пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № М****АТ. На пострадалата била издадена и служебна бележка от ОДМВР „Враца“, сектор „Пътна полиция“, удостоверяваща нейното участие в процесното ПТП. Относно процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП от 26.10.2024 г., в който били описани обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента. По случая били съставени АУАН cep. GA№ 1423642/26.10.2024 г. и НП № 240967-001140/07.11.2024 г. на В. И. И., водач на товарния автомобил. Вина за настъпилото произшествие имал водачът на товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Тундра“ с peг. № 1

ВР****СР, който не съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо нарушил конкретни разпоредби в ЗДвП, а именно: Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата: 1.с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; Чл. 38. (2) При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства. След инцидента, поради преживеният голям шок и уплаха, ищцата предпочела да се прибере у тях, за да се успокои. На следващия ден тя започнала да изпитва болки в областта на гръдния кош и дясното рамо, като на 28.10.2024 г. потърсила спешна медицинска помощ в МБАЛ „Д-р. Стамен Илиев“ - гр. Монтана, където след извършени прегледи и изследвания й била поставена диагноза - фрактура на 9-то и 10-то ребро вдясно аксиларно, фрактура на 7-мо и 8-мо ребро паравертебрално, съчетано с фрактуриране на артикуларните израстъци на прилежащите торакални прешлени и луксация на дясната акромиоклавикуларна става. С оглед характера на получените увреди било взето решението за провеждане на консервативна терапия, като пострадалата била изписана за продължаващо домашно лечение с дадени указания за спазване на ХДР и режим на покой. Получените вследствие на ПТП травми и наранявания причинили болки и страдания на ищцата, които били със значителен интензитет през първият месец от възстановителния период.

Фрактурите на 9-то и 10-то ребро вдясно аксиларно, както и фрактурите на 7-мо и 8-мо ребро паравертебрално, съчетани с фрактуриране на артикуларните израстъци на прилежащите торакални прешлени, довели до остри болки в травмираните области, усилващи се до нетърпимост при всяко едно помръдване, прокашляне или вдишване на Н.

Й. Н., нестихващи дори и при покой. От своя страна луксацията на дясната акромиоклавикуларна става довела до невъзможност за използването на дясната ръка, която била и нейната водеща, от страна на ищцата. Цялата ситуация принудила пострадалата да спазва постелен режим през първите няколко седмици от своя възстановителен период. За задоволяване на ежедневните си нужди (хранене, обличане, тоалет) тя разчитала на своите роднини. Това допълнително засилило чувството за безпомощност и уязвеност в Н. Й. Н., като тя се считала за постоянно бреме за своите близки и роднини. Преди инцидента пострадалата нямала такива проблеми и била активен човек, като водила нормален за годините си начин на живот, а последиците от ПТП довели до промяна в нормалното протичане ежедневието на човек, до насилствено ограничаване на социалната и семейната ангажираност. Възвръщането към обичайните делнични занимания щяло да коства време, търпение, болки. ПТП се отразило силно негативно и на емоционалното й състояние станала тревожна, неспокойна, напрегната. Загубила здравия си сън. Чувствала се в тежест на близки и роднини. Що се касае до психологическите последици от инцидента - изживян стрес и душевни страдания щели да съпътстват пострадалото лице до края на живота му. По отношение на товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Тундра“ с peг. № ВР****СР била сключена застраховка “Гражданска отговорност” при ЗАД „ОЗК-Застраховане“ със застрахователна полица № BG/03/124002469480 със срок от 16.08.2024 г. до 15.08.2025 г.. На основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължил да покрие в границите на определената в договора сума, 2 отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ищцата сезирала ответния застраховател с писмена претенция с вх. № 214847/02.12.2024 г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства. С писмо Изх. № 216246/04.03.2025 г. застрахователят уведомил, че отказва изплащане на обезщетение по предявената претенция. Претендира осъждане ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва: 26 000,00 лева, частичен от 40 000,00 лева - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 26.10.2024 г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Тойота“, модел „Тундра“, с peг. № ВР****СР, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.12.2024 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.

В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Счита, че заявените с исковата молба от ищцата увреждания не са в причинна връзка и не са настъпили вследствие на ПТП. На първо място ищцата дори не фигурирала като свидетел в приложения протокол за ПТП с материални щети, което подлагало под силно съмнение участието й в ПТП. На следващо място: видно от документите по делото, при ПТП бил съставен протокол за ПТП с материални щети, съгласно чл. 4 от Наредба № 1з-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Съгласно цитираната Наредба, такъв протокол се съставял само в случаите, когато отПТП са възникнали единствено материални щети и няма пострадали лица. В случаите, когато при ПТП има пострадали лица, се съставял документ по реда на чл. 3 от Наредбата Констативен протокол за ПТП. Изложеното доказвало че ищцата не е получила заявените от нея увреждания вследствие на ПТП. В случай че такива били констатирани от длъжностните лица, съставеният документ, удостоверяващ ПТП щял да бъде Констативен протокол за ПТП с пострадали лица по чл. 3 от Наредбата. Във връзка с изложеното: с оглед на трайната практика на ВКС протоколът за ПТП имал силата на официален документ по отношение на непосредствено възприетите от длъжностните лица факти. Наличието или липсата на пострадали, в следствие на ПТП лица бил такъв факт. В случай че са били налице някакви увреждания за ищцата, същите следвало да са видими, да има възможност да бъдат забелязани и съответно да бъдат отразени в удостоверяващия ПТП, документ. Ако тя наистина била пострадала при ПТП, съставеният от длъжностните лица документ щял да е констативен протокол за ПТП, по реда на чл. 3 от Наредбата за документите и реда за съставянето им. Предвид изложеното счита че протоколът за ПТП има обвързваща материална доказателствена сила по отношение на обстоятелството че ищцата не е пострадала в следствие на ПТП. Гореизложеното се потвърждавало и от приложената служебна бележка, съгласно която ищцата била сред участниците в ПТП, но изрично заявила пред длъжностните лица че няма наранявания и не желае медицински прегледи.

3

Това й изявление, направено пред държавен орган, представлявало признание на отрицателен, неизгоден за нея факт, поради което имало обвързваща материалнодоказателствена сила. В допълнение - медицински документи, удостоверяващи някакви увреждания и лечението им, извън разчитане на образно изследване с дата два дни след събитието не били представени. Това поставяло под съмнение както наличието на самите увреждания като цяло, така и тяхната първопричина, като навеждало, че те най- вероятно не са следствие на ПТП. Не на последно място следвало да се отбележи, че ищцата твърди да е претърпяла луксация на акромиоклавикуларната става, счупвания на 4 ребра и фрактуриране на артикуларни израстъци на прилежащите към 7-мо и 8-мо ребро торакални прешлени. Така заявените травми предполагали при нея да се появил болков синдром незабавно след ПТП, а същевременно тя изрично заявила, че не е пострадала и е потърсила лекарска помощ едва два дни по-късно. Изложеното недвусмислено показвало че е нарушена причинната връзка между заявените от нея увреждания и ПТП, като е много по-вероятно те да не са настъпили в следствие на това събитие. Също така от твърденията на ищцата било видно, че тя претендира да е имала трайни затруднения в движенията на дясната ръка за период, по дълъг от 30 дни - следователно тя претендирала да й е причинена средна телесна повреда.

Причиняването на такава било престъпление от общ характер, при наличие на каквото се образувало досъдебно производство. От приложените към исковата молба документи не се установявало такова да е образувано. Предвид изложеното и от документите в исковата молба се установявало, че ищцата не е пострадала в следствие на ПТП. В случай че ищцата представела данни да е образувано досъдебно производство, счита че са налице предпоставките за спиране на настоящето дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ТПК, като иска спиренето му, ако такива бъдат представени. Счита, че процесният пътен инцидент и евентуалните увреждания при ищцата не са настъпили по вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД МПС. Оспорва твърденията за вина на водача В. И. И. за причиняване на вредоносния резултат, оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Представеният от ищцата протокол за ПТП с материални щети не се ползвал с материална доказателствена сила спрямо фактите и обстоятелствата относно настъпване на ПТП, тъй като неговите съставители не са ги възприели непосредствено, поради което оспорва същия изцяло в частта „обстоятелства и причини за ПТП“. Без да е установен механизма на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежала на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Във връзка с гореизложеното твърди, че събитието е случайно (по смисъла на чл.15 НК) за водача В. И. И., като за него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Счита че вина за ПТП има водачът на МПС „Фолксваген Пасат“ - Н. С. М., който управлявал същото с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, не се движил възможно най-дясно на платното и не направил опит да спре или да заобиколи маневриращото МПС „Тойта Тундра", като така станал причина за настъпване на ПТП. Доколкото се установило противоправно поведение, счита че 4 процесният пътен инцидент не настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД МПС. Поддържа че значителен принос за настъпване на събитието има водачът на МПС „Фолксваген Пасат“ - Н. С. М., който управлявал същото с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, не се движил възможно най-вдясно на платното и не направил опит да спре или да заобиколи маневриращото МПС „Тойта Тундра“. Доколкото увреждания в следствие на ПТП при ищцата все пак се установявали, твърди че същата значително допринесла за настъпването им, тъй като в нарушение на правилата на ЗДвП се возила в МПС без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото й свободно се движело из купето, в резултат на което настъпил и вредоносният резултат. Твърди, че е налице обективна причинно-следствена връзка между липсата на правилно поставен предпазен колан от страна на ищцата от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото й противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен. От протокола за ПТП с материални щети и в двете МПС не са установени пострадали лица. Приносът на пострадалия бил основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай Н. създавала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалявало, съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докажело, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределяла между лицата на принципа на съвина. Оспорва твърдението, че за пострадалата са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност. Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорва, че същите са резултат на реализираното ПТП. Счита, че няма данни и доказателства по делото ищцата да е претърпяла твърдените от нея увреждания. Оспорва всички твърдения на ищцата в тази насока. Видно от приложените документи, при събитието не са установени пострадали лица, не е образувано досъдебно производство, а самата ищца изрично заявила че не е получила увреждания в следствие на ПТП и отказала медицински преглед. Липсата на увреждания при ищцата се потвърждавал и от обстоятелството, че единственият медицински документ по делото - разчитане на образно изследване - е с дата два дни след събитието, което значително, нарушавало причинно- следствената връзка между тях и ПТП.