Определение № 953 от 10.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. София, 10.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело № 20221110129919 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от С. С. Х. срещу „Файненшъл България“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, с които се иска прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4169741, поради нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави и осъждане на ответника да заплати сумата от 50.00 лв., частично предявена от сума в общ размер от 185.52 лева представляваща платена без основание главница по сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4169741.

Релевират се доводи, че ищецът е страна по Договор за паричен заем с № 4169741, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД /трето лице за настоящия спор/, по силата на който получила сумата от 600.00 лева като ГПР бил в размер на 49%, ГЛП в размер на 40%, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Във връзка с този договор за заем, ищецът сключил с ответното дружество процесния договор за предоставяне на гаранция с № 4169741, като договорът за предоставяне на гаранция обезпечавал сключения договор за заем. По силата на този договор ищецът следвало да заплати на ответника сумата от 185.52 лева.

Ищецът счита, че договорът за предоставяне на гаранция № 4169741 е нищожен, на основание чл. 26, ал.1,пр. 3 ЗЗД, доколкото е сключен при нарушаване на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Заявява, че срещу сумата от 185.52 лева не получавал каквато и да било насрещна престация, като същевременно бил принуден да сключи договор за предоставяне на гаранция и то с предварително избрано от заемодателя дружество.

В ИМ се твърди още, че с договора за предоставяне на гаранция се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, ищецът заявява, че процесният договор бил нищожен, поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Възнаграждението, което следвало да се заплати по процесния договор следвало да бъде отразено в определения ГПР. Уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Със сключването на процесния 1 договор се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че Договор за предоставяне на гаранция е недействителен, на основание чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП. Релевира, че същият бил сключен във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и по този начин водел до неравновесие в правата на страните. Изтъква още, че процесният договор не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Ето защо счита, че е налице нееквивалентност между престациите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита установителния иск за недопустим, доколкото е недопустимо съединяването му с осъдителен иск, поради липсата на правен интерес за това. В условията на евентуалност заявява, че исковете са неоснователни, поради следните възражения: ищецът бил длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез предоставяне на банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или двама поръчители като ищецът избрал да изпълни задължението си за обезпечаване на сключения от него договор за кредит, чрез представяне на гаранция от небанкова финансова институция, посредством сключения процесен договор.

Относно твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 - 10 и чл. 19, ал. 4, съответно на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, ответникът релевира, че договорът за гаранция, сключен между страните било самостоятелно правоотношение, по което и двете страни са поели насрещни задължения като процесният договор по никакъв начин не бил част от договора за заем, който ищецът бил сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ето защо посочва, че всякакви твърдения относно нищожността на договора за гаранция, базирани на уговорки между ищеца и трето лице, били неоснователни. Заявява, че ищецът не бил задължен да сключи договор за предоставяне на гаранция с ответника, нито като условие за отпускане на кредит, нито с оглед конкретно задължение, включено в договора за кредит, а също и ищецът имал възможност да обезпечи отпуснатия кредит по друг начин, включително чрез поръчителство. Претендира разноски.

С оглед горното и на основание чл.140 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА предявен от С. С. Х. срещу „Файненшъл България“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4169741, поради нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави, както и иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 50.00 лв., частично предявена от сума в общ размер от 185.52 лева представляваща платена без основание главница по сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4169741.

УКАЗВА на ищеца в срок до съдебното заседание, с препис за ответника да посочи изрично датите, на които са сключени процесните договори за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство, както и датата на която е заплатил процесната сума в размер от 50.00 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в посочения 2 срок производството по делото ще бъде прекратено.

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД носи доказателствената тежест да докаже противоречие с императивни правни норми, предвидени в ЗПК, а при условията на евентуалност – накърняване на добрите нрави.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест да установи обстоятелството, че между страните е сключен валиден облигационен договор, съобразен със законовите изисквания, както и да установи възраженията си в ОИМ.

УКАЗВА на ищеца, че по иск ас правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да докаже извършена престация в полза на ответника.

У К А З ВА на ответника, че носи доказателствена тежест да установи възраженията в отговора, както и основанието за получаване на процесното вземане.

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ в настоящото производство следните обстоятелства:

- обстоятелството, че ищецът е страна по Договор за паричен заем с № 4169741, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД /трето лице за настоящия спор/, по силата на който получила сумата от 600.00 лева като ГПР бил в размер на 49%, ГЛП в размер на 40%, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.

- обстоятелството, че ищецът сключил с ответното дружество процесния договор за предоставяне на гаранция с № 4169741, по силата който ищецът следвало да заплати на ответника сумата от 185.52 лева.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Указва на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

ДОПУСКА приложените към ИМ писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190 ГПК в срок до съдебното заседание да представи посочените в т. 1 от ИМ документи като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме релевираните от ищеца твърдения относно процесния договор за предоставяне на гаранция за доказани.

ЗАДЪЛЖАВА „Изи Асет Мениджмънт“ АД в 1-седмичен срок от съобщението да представи препис от посочените в т. 2 от ИМ документи като при неизпълнение на указанията в посочения срок, ще наложи глоба на дружеството в размер на 300.00 лева.

ДОПУСКА изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в ИМ.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ, в размер на 340.00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице, което да работи по допуснатата експертиза В. П..

Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства по внесения депозит.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК, доколкото посоченото обстоятелство е отделено за безспорно установено.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до с.з. да вземат становище съгласно указанията дадени с доклада.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 09.03.2023г., 09:20 часа, за която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а на ищеца препис и от отговора на ответника и приложенията към него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4