Протокол № 18375 от 23.11.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 18375 гр. София, 18.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА

Сложи за разглеждане докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110130284 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:51 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ ЗК „У“ АД – редовно призован, представлява се от юрк. В., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ЗК„Л.И.“ АД – редовно призован, представлява се от юрк. Г., с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Д. Й. – редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Р. Г. Г. – редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. С. У. – редовно призован, не се явява.

Свидетелят Г. се изведе от съдебната зала.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

СТРАНИТЕ(поотделно) - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като съобрази, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА постъпило заключение в срока по чл. 199 ГПК от вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-автотехническа експертиза.

ЮРК. В – Поддържам исковата молба. Запознат съм с проекта на доклад. Нямам възражения по същия. Нямам доказателствени искания.

ЮРК. Г – Поддържам отговора на исковата молба. Оспорвам исковата молба.

Запозната съм с проекта на доклад. Нямам възражения по същия.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото съгласно проект за доклад, обективиран в Определение № 23659 от 14.09.2022г.

ОБЯВЯВА на основание чл. 145, ал. 3, изр. 2 ГПК, за окончателен проекта на доклад, обективиран в Определение № 23659 от 14.09.2022г.

В съдебната зала в 09:54 ч. се въвежда свидетелят Р. Г. Г., след което съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност, както следва:

Р. Г. Г. – роден на 15.11.1996 г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ разяснява на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 НК, която носи в случай, че затаи истина или потвърди неистина, както и правата му по чл. 163, чл. 166, чл. 167 и чл. 168 ГПК.

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Разбирам отговорността, която нося и обещавам да дам верни показания.

Свидетелят Г. на въпроси на съда: Помня ПТП, което се случи с л.а. марка „Рено“ модел „Мастър“, но не му помня номера. Миналата година октомври месец се случи, но не помня датата. На един булевард в Пловдив, но не знам името му. Бях в 2 най-лява лента, колата пред мен беше там. Над мен в лентата има знак за задължително движение направо, от ляво на светофара има забранен обратен завой. Автомобилът пред мен тръгва при зелен сигнал на светофара, следователно тръгвам и аз. В последния момент дамата отпред тръгва да прави забранен обратен завой, аз нямах време да реагирам и я ударих ако не се лъжа в заден ляв стоп. Ударих колата пред мен отзад, тя беше марка „БМВ“, модел „Х 5“. Отзад не ме е удрял никой.

ЮРК. В – Моля да предяви на свидетеля Двустранния констативен протокол.

СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Двустранен констативен протокол за ПТП.

Свидетелят Г.: Подписът за водач „Б“ е моят.

Свидетелят Г. на въпроси на юрк. В.: ПТП е след потегляне от светофар, движех се около 30-40 км/ч. Автомобилът пред мен не сигнализира, че ще завива.

Навлезе в кръстовището, подмина острова на светофара и в средата завъртя волана.

Имаше лек спор за вината, те се обадиха на техният застраховател и той каза да го попълним така, както го попълнихме. Колата с която бях аз беше фирмена и отидохме при застраховател и той попълни протокола, не сме го попълвали ние. И двамата обяснихме какво е станало и те попълниха протокола. Застраховател, представител на „Уника“ дойде, защото е фирмена колата. Нашата застрахователка и тяхната казаха, че тя е виновна защото тя прави обратен завой на забранено. Служебният автомобил беше възстановен.

Свидетелят Г. на въпроси на юрк. Г.: Нямаше стопове. Доколкото си спомням автомобилът пред мен не подаде мигач и не задейства спирачната система.

СТРАНИТЕ(поотделно) – Нямаме повече въпроси към свидетеля.

С оглед становището на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА свидетеля Р. Г. Г., като му върна документа за самоличност.

ИЗДАДЕ се разходен касов ордер за сумата от 100.00 лв., който се връчи лично 3 на свидетеля.

Свидетелят се изведе от съдебната зала.

ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-автотехническа експертиза.

СНЕМА самоличността на вещото лице, както следва:

Й. Д. Й. – 42 години, българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ разяснява на вещото лице, че следва да даде вярно заключение, като в противен случай носи наказателна отговорност по чл. 291, ал. 1 НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. - Обещавам да дам вярно заключение, разбирам отговорността, която нося, представил съм заключение, което поддържам.

Вещото лице Й. на въпроси на юрк. В.: Свидетелските показания не променят отговора на нито една от задачите. Движещото се превозно средство трябва да се движи с такава скорост и така, че да може да спре при всякакви обстоятелства.

Заднодивжещото се превозно средство трябва да се движи с такава скорост.

Вещото лице Й. на въпроси на юрк. Г.: Щетите са в предната част и с 40 км/ч. може да се нанесат.

СТРАНИТЕ(поотделно) – Нямаме повече въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

С Ъ Д Ъ Т намира, че на основание чл. 195 и сл. ГПК, следва да приеме заключението на вещото лице, доколкото експертът е отговорил на поставените му задачи, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебноавтотехническа експертиза.

4

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице възнаграждение в размер на 500.00 лв. от внесените от страните депозити.

ИЗДАДОХА СЕ два броя разходни касови ордери, които се връчиха лично на вещото лице.

СЪДЪТ намира, че доколкото свидетелят Д. У. е редовно призован, същият не се явява, като не е посочил уважителни причини за неявяването му, на основание чл. 85, ал. 1, вр. чл. 91, ал. 1 ГПК на същият следва да бъде наложена глоба в размер на 300.00 лева.

Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И: