Решение № 1132 от 02.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300501631 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.143, ал.2 от СК и чл.149 СК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от Х. В. Д. чрез адв. В. Т., против решение №2291/12.05.2026 г., постановено по гр. д.

№14937/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с., с което Х. Д. е осъден да заплаща на А. Х. Д., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на майка си и законен представител М. В. И., издръжка на основание чл. 143, ал. 2 от СК, в размер на 357.91 евро месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 10.10.2025 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане. Осъден е Х. В. Д. да заплати на А. Х. Д., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на майка си и законен представител М. В. И., издръжка на основание чл. 149 от СК в размер на по 357.91 евро месечно, считано от 10.10.2024 г. до 10.10.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане. Х. В. Д. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса върху присъдената издръжка в размер 172 евро и на М. И. сумата от 409.03 евро разноски по делото.

1

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, при безпристрастна преценка на доказателствата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира се и заплащането на разноски.

Пред настоящата инстанция въззивникът поддържа жалбата, както и искането за определяне на справедлив размер на издръжката. Не възразява да се определи и в същия размер, но да се изплаща по сметка на детето, за да може същото да разполага със средствата лично.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на съдебния акт.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно като краен резултат, макар съображенията на въззивния съд да са различни.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, предявена от непълнолетната А. Х. Д., действаща лично и със съгласието на своята майка М. В. И., против Х. В. Д..

Твърди се, че ответникът е баща на непълнолетното дете.

Родителите живели заедно на семейни начала и се разделили през май 2017 г.

Детето с майка си заживели на квартира. Ответникът постепенно разредил контактите си с детето и заявявал, че средствата, които му дава, не отивали по предназначение. Рядко давал пари - малки суми – на детето, а по банкова сметка се притеснявал да превежда пари и не го е правил. През 2019 г. А. била диагностицирана с ** заболяване – *** – непоносимост към глутен, съдържащ 2 се в зърнените култури. Твърди, че ответникът не е полагал грижи за детето, не го е питал има ли нужда от нещо, не се интересувал от здравословното състояние и не я е подпомагал финансово. Диетата, която се налага да спазва, изисквала разходи, които от 2019 г. до момента се поемали само от майката, която сама отглеждала детето от фактическата раздяла - посрещала всички негови битови нужди, свързани и с диетата. Същата вече не можела да се справя с разходите. От своя страна се твърди, че бащата реализира добри доходи. Имал финансовата възможност да осигури подходяща издръжка за детето. Нямал други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи издръжка. Упражнявал *** и бил финансово стабилен. Иска се да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка на детето А. в размер на 700 лева, считано от 10.10.2024 г. до подаване на исковата молба – 10.10.2025 г., както и месечна издръжка в размер на 700 лева, считано от подаване на иска – 10.10.2025 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Претендира се законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до пълното изплащане на сумата, както и разноски.

Ответникът лично и чрез пълномощника си оспорва исковете с възражението, че не са доказани нуждите на детето и възможностите на ответника да плаща поисканите издръжки. Счита, че заболяването на детето не изисквало съответните претендирани от ищцата суми за храна и диета.

Оспорва и останалите житейски нужди на детето – за храна, облекло, развлечения и учебни потребности, тъй като според него изискванията били завишени.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е баща на детето А., родена на * г.

Видно от приложена епикриза, жалбоподателят е с установено заболяване.

Според изготвения социален доклад от Д“СП“ – Пловдив, който съдът е кредитирал, проблемите между страните възникнали, когато детето А. било в първи клас. Бащата започнал да се държи грубо с майката, заплашвал я и я манипулирал, че ако заведе дело за родителски права, той ще го спечели.

След раздялата през 2017 г. ответникът първоначално давал малки суми на детето, но впоследствие престанал. През 2024 г. майката сключила граждански брак с друг мъж. Бащата според доклада не е давал средства за издръжка на А. през последните две години. Основни грижи за детето се полагат от майката, като има изградена силна емоционална връзка между А. и майка .

Според настоящата инстанция следва да се кредитира изложеното в доклада само относно връзката майка – дете. В останалата част е възпроизведено изложено от страната, като не е това начина на доказване по делото – както на нуждите, така и на възможностите, а и на предоставяне или 3 не на средства.

Приложени са справки от ТД на НАП за родителите. Установено е, че майката работи като *** и за периода от май до октомври 2025 г. е получавала среден месечен облагаем доход в размер на 3250 лева. Има на свое име ½ ид. част от апартамент в гр. Пловдив. Бащата има редовно подавани годишни данъчни декларации. Има участие в две търговски дружества.

Упражнява свободна професия. Има на свое име земя и сграда в гр. С..

Приложено е експертно решение на ТЕЛК №94302 от 08.11.2024 г., според което А. е с 60% увреждане с диагноза ***, на * диета.

Приложено е и писмо от ТП на НОИ – гр. Пловдив от 02.03.26 г., според което А. не получава пенсия и не е заявила такава.

Видно от писмо от Агенция за социално подпомагане – гр.

Пловдив от 27.02.26 г., детето А. получава месечни помощи за дете с трайни увреждания в размер на 230.09 евро месечно със срок на плащане до 30.11.26 г.

Според приложено писмо от Училище по * език „**“ – гр.

Пловдив от 25.02.26 г., детето А. е редовен ученик там през учебната 2025/2026 година. Курсът е специализиран за подготовка за изпит на ниво Кеймбридж адвансед (С1). Таксата за първия учебен срок е била 230.08 евро, а за втория – 280.19 евро. Учебните пособия за цялата учебна година са в размер на 33.23 евро. Всичко платено възлиза на 543.50 евро. Всички такси са заплатени и в пълен размер.

Страните са ангажирали и гласни доказателства.

От показанията на свидетеля на ищцовата страна Д. Б., педагогически съветник в НУ „**“ – гр. Пловдив, се установява, че детето е учило там през периода 2016 - 2020 г. и е завършила там началното си образование. След това учила в друго заведение и накрая постъпила във *** в Пловдив. Това е известно на свидетеля, тъй като майката на А. работела в неговото училище и били в добри приятелски отношения с нея. Установило се още от началното училище заболяването, и че детето трябва да спазва * диета.

Грижите за детето полагала изцяло майката, а бащата изобщо не е идвал в училището. Майката имала нов брак и тримата със съпруга и детето живеели заедно. Храната на детето надвишавала 1000 лева месечно. Ходело и на уроци по * език. Разходите, заедно с облекло и други нужди, надхвърляли 1500 лева месечно. Заплатата на майката като учител е около 1300 евро месечно. Детето ядяло специални диетични супи и диетичен хляб. Цената на 1 кг * брашно варирала между 4 и 10 лева за килограм.

Свидетелят А. Д., дъщеря на ответника, установява, че не живее в едно домакинство с него. А. не се виждала често с баща си – веднъж на няколко месеца. Не е имало случай да преспива при баща си, тъй като казвала, че във връзка с диетата си трябвало да е с майка си и вечер. Бащата знаел за * диета и закупил хлебопекарна, за да приготвя такива изделия. Живеел в къща на свидетелката в гр. С.. Детето е било изпращано от редките срещи с баща си 4 с * продукти, но впоследствие не ги е употребявала. Срещала се с баща си предимно в мола. Баща плащал суми за издръжка, като последно през 2023 г. платил накуп издръжки в размер на 700 лева. Свидетелката не знае колко точно пари е давал бащата при срещите, но били няколкостотин лева при всяка среща. Давал лично парите на А. и не знае дали тя е информирала майка си за това. Самото дете не искало да се среща често с баща си. Това било, защото трябвало да се прибере за блезглутеновото хранене.

Пред въззивната инстанция се събраха нови доказателства – представиха се справка за изписаните лекарства на А. Д., като на същата ежемесечно са предоставяни по 10 кг * брашно безплатно. Представено е и удостоверение за получавана помощ от майката за детето в размер на 230.09 евро месечно – същият размер, като установения в първата инстанция.

Основателно е възражението за неправилна интерпретация на доказателствата. За да уважи изцяло иска за издръжка, съдът е приел, че са представени убедителни писмени доказателства за нуждата на детето А. от * специфично хранене, възлизащо според свидетелските показания на 1000 – 1500 лева месечно. Прието е, че бащата според събраните гласни доказателства, има участие в две фирми и работи и като **. От свидетелските показания се установило, че има и хлебопекарна.

Настоящият състав не прие, че само за храна на детето са необходими средства в размер на 1000 – 1500 лв. месечно. Свидетелските показания са извадени извън контекста, като според свидетеля това са необходимите средства за месечна издръжка на детето.

Закупения от бащата домакински уред – хлебопекарна – не може да реализира доходи, както е прието от първостепенния съд.

От участието във фирмите не се установява да е реализирал доходи. Не е подавал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2023 и 2024 г. Няма данни за декларирано движимо имущество. Според представената справка от ТД НАП Пловдив, са му изплатени доходи, различни от трудовите, но няма данни за получаваните такива. Декларирал е през 1998 г. недвижим имот в С. – земя и сграда, за които липсват доказателства да са прехвърлени. Представената епикриза е от 2015 г., няма данни след този момент да е налице здравословен проблем.