Решение № 265 от 21.07.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Козлодуй, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440100954 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от Н. С. А., ЕГН **********, срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищцата твърди, че сключеният от нея Договор за паричен заем № 4199458 от 09.07.2021 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чийто правоприемник по цесия е ответникът, е недействителен. Излага доводи, че договорът съдържа неравноправни клаузи и не отговаря на императивните изисквания на ЗПК, в частност относно посочения годишен процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума, тъй като в тях не са включени разходи за обезпечение, уговорени при практически неизпълними условия. Претендира се, че действителният ГПР многократно надвишава тавана по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поради недействителността на договора, ищцата счита, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която твърди, че е изплатила.

Моли съда да признае за установено, че договорът е недействителен и че не дължи суми над главницата. Направено е и искане за допускане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. дело № 560/2025 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова.

Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че е налице формирана сила на пресъдено нещо от влязла в сила Заповед за изпълнение № 645/2024 г. по ч.гр.д. № 1066/2024 г. на РС-Козлодуй, която преклудира възможността за оспорване. По същество поддържа, че договорът отговаря на всички законови изисквания, ГПР е изчислен правилно и не са налице неравноправни клаузи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на 1 страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 09.07.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцата Н. А. е сключен Договор за паричен заем № 4199458 за сумата от 952 лева, със срок на погасяване 52 седмици, при обявен ГПР от 10.47 % и обща дължима сума 1002.78 лева. В договора е предвидено задължение за заемателя в 3-дневен срок да предостави обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция, като са поставени множество тежки изисквания към поръчителите. При неизпълнение на това задължение е предвидено начисляване на допълнителни суми, които според ищцата представляват скрита неустойка.

Поради неплащане, вземането е прехвърлено с договор за цесия на ответното дружество. По заявление на ответника е образувано ч.гр.д. № 1066/2024 г. на РС-Козлодуй, по което е издадена Заповед за изпълнение № 645/2024 г. за главница, лихви и разноски. Заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 560/2025 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899. В рамките на изпълнителното производство са наложени запори върху банкови сметки и пенсията на ищцата, като по данни на ответника са постъпили 132.14 евро.

По допустимостта на иска:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим.

Ответникът основава възражението си за недопустимост на формираната сила на пресъдено нещо от влязлата в сила заповед за изпълнение. Наистина, традиционната практика на ВКС приема, че влязлата в сила заповед преклудира възможността за оспорване на вземането по общия исков ред, освен в хипотезите на чл. 424 ГПК.

Тази практика обаче е преодоляна по отношение на потребителските спорове с оглед задължителните указания на Съда на Европейския съюз (СЕС) и последвалата практика на ВКС. Съгласно решенията на СЕС по дела C600/19, C-693/19 и C-831/19, националните процесуални правила за сила на пресъдено нещо не могат да възпрепятстват защитата на потребителя, ако заповедният съд не е извършил служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи и не е изложил мотиви за това в своя акт. В Определение № 1199 от 10.05.2024 г. по к. ч. тр. д. № 1304/2023 г. на ВКС, II т.о., се приема, че отрицателният установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит е допустим, въпреки наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, ако в заповедното производство не е извършен ефективен съдебен контрол.

В настоящия случай, от приложената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1066/2024 г. на РС-Козлодуй е видно, че заповедният съд се е произнесъл единствено по претенцията за такси за извънсъдебно събиране, но липсват каквито и да било мотиви относно проверката на останалите клаузи на договора, в частност тези, касаещи ГПР и условията за обезпечение, които са в основата на настоящия спор. Липсата на мотивирана проверка отваря възможността за потребителя да търси защита в последващ исков процес.

Поради това, силата на пресъдено нещо на заповедта не е пречка за разглеждане на настоящия иск и той се явява допустим.

Подсъдността на спора пред РС-Козлодуй е правилно определена съгласно 2 императивната норма на чл. 113 ГПК, тъй като ищцата е потребител, а нейният настоящ адрес е в гр. Козлодуй.

По основателността на иска:

Съдът намира предявения иск за основателен.

Основният спорен въпрос е дали договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК.

Относно клаузата за обезпечение и нейния ефект върху ГПР:

Договорът задължава потребителя в изключително кратък 3-дневен срок да осигури обезпечение под формата на двама поръчители или банкова гаранция.

Изискванията към поръчителите (минимален доход, трудов стаж, чиста кредитна история и др.) са кумулативни и утежнени до степен на практическа неизпълнимост за потребител, търсещ бърз кредит в малък размер. Съдебната практика последователно приема, че подобни клаузи са фиктивни и целят не реално обезпечаване на вземането, а начисляване на допълнителна сума под формата на неустойка. Тази сума, макар и наречена неустойка, по своята същност представлява скрит разход по кредита, който е бил известен на кредитора още при сключването на договора. Като такъв, той е следвало да бъде включен в изчисляването на общата дължима сума и годишния процент на разходите (ГПР) съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Относно нарушението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК:

В исковата молба се твърди, а и ответникът не оспорва с конкретни изчисления, че при включване на допълнителните разходи за „необезпечаване“ в ГПР, неговият размер достига 444.69%. Този размер многократно надвишава тавана по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не може да е повисок от пет пъти размера на законната лихва. Подобна клауза, целяща заобикаляне на закона, е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, а самата уговорка за разходи над законовия таван е нищожна по силата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Относно недействителността на договора по чл. 22 от ЗПК:

Най-съществената последица от неправилното изчисляване на ГПР е нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази разпоредба изисква в договора задължително да бъдат посочени реалният ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Посочването на неточен, заблуждаващо занижен ГПР (10.47% вместо 444.69%) се приравнява на липса на този задължителен реквизит.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от недействителността са уредени в чл. 23 от ЗПК – потребителят връща само чистата стойност на кредита (главницата), но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 952 лева. Ищцата твърди, че е изплатила изцяло главницата чрез направени вноски преди и по време на изпълнителното производство.

От представените доказателства и становища се установява, че по изпълнителното дело са събрани 132.14 евро. Ищцата е направила искане за представяне на справка от първоначалния кредитор за направените плащания.

Предвид установената недействителност на договора, ищцата не дължи на ответника суми за договорни лихви, мораторни лихви, неустойки и други 3 разходи, а само остатъка от главницата, ако такъв не е погасен. С оглед на твърдението на ищцата, че е погасила изцяло главницата, и липсата на ангажирани от ответника доказателства, които да го опровергаят, съдът приема, че задължението за връщане на чистата стойност на кредита е изпълнено.

Следователно, предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро (равностойни на 586.75 лева) е напълно съобразено със закона и следва да бъде присъдено изцяло в негова полза като разноски по делото. Платената от ищеца държавна такса по този иск е в размер на 21.73евро /Двадесет и един евро и 73цента/. Тъй като искът за недействителност на договора е изцяло уважен, ответникът дължи възстановяване на направените от ищеца съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С оглед направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, съдът извърши проверка на делото по критериите на Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа: Материален интерес (кредит) е в размер на 952 лева.За искове с правопораждащ факт договор за кредит и интерес до 1000 лв., обичайният ориентировъчен хонорар е 400 лева.

Исковете за прогласяване на недействителност на договори (особено за бързи кредити с неравноправни клаузи) изискват сериозен правен анализ на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Сумата от 586.75 лв. надвишава ориентира от 400 лв. с едва 186.75 лв. Поради правната сложност на спора за недействителност и предвид факта, че Наредба № 1 вече няма задължителен минимален характер (след последните реформи и решения на СЕС), съдът намира, че сумата от 300 евро не е прекомерна.

Ищецът има право да получи пълния размер на разноските за адвокат — 300 евро (или левовата им равностойност от 586.75 лв.), тъй като договорът е обявен за недействителен и искът е изцяло уважен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, че Договор за паричен заем № 4199458 от 09.07.2021 г., сключен между Н. С. А., ЕГН **********, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. А., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, суми за лихви, такси и други разходи по Договор за паричен заем № 4199458 от 09.07.2021 г., освен погасената чиста стойност на кредита в размер на 486.75 4 евро / 952.00 (деветстотин петдесет и два) лева/.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, да заплати на Н. С. А., ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00евро /триста евро/ и платена държавна такса в размер 21.73евро /Двадесет и един евро и 73цента/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 5