Решение № 615 от 07.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Варна, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500700 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 22094/18.03.2024 г., депозирана от С. А. И., действащ чрез своята майка и законен представител А. М. С., чрез адв. С. Й., срещу Решение № 599 от 26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 10396/2023 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, в частта, с която е отхвърлен искът срещу Община Варна за горницата от 6000 лв. до претендираните 12000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от претърпяната средна телесна повреда – счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка и леки телесни повреди – охлузване на левия лакът и лявото коляно, както и психически стрес, емоционален дискомфорт и ограничен жизнен капацитет.

В жалбата се излага, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не съответства на характера, степента и продължителността на търпените от детето болки и страдания, предизвикани в резултат на получените увреждания на здравето (средна телесна повреда, множество леки телесни повреди и психически страдания), поради което се нарушава принципът на справедливостта и морала. Посочва се, че ВРС правилно е преценил факторите, които влияят при определяне размера на обезщетението – вида и характера на телесните повреди, възстановителния период – повече от 3 месеца, внезапна промяна на жизнения ритъм, зависимостта от чужда помощ, психическите страдания на пострадалия, но оценката за паричния еквивалент е неадекватна, тъй като се касае за дете на 12 години, с неукрепнала психика, което е претърпяло внезапен инцидент, който е променил начина му на живот. Посочва се съдебна практика по повод определяне размера на обезщетения при подобни случаи. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск в пълния претендиран размер.

Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, определени на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за двете инстанции.

1

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Община Варна, чрез юриск. Г. П., с който въззивната жалба се оспорва като недопустима, неоснователна и необоснована. Счита, че първоинстанционният съд правилно е определели дължимото обезщетение, съобразявайки размера и характера на увреждането, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увреденото лице. Посочва се, че процесното травматично увреждане се изразява в счупване на горния край на лъчевата кост на лявата предмишница, което е затруднило крайника за период от 1,5-2 месеца, след което е възстановена функцията на крайника без дефицит. Излага се, че в настоящия случай е проведено консервативно лечение чрез поставяне на гипсова имобилизация от 20.02.2023 г. до 01.03.2023 г., т.е. около 10 дни, което води до извод, че обстоятелствата относно здравословното състояние на пострадалия са завишени в не малка степен. Твърди се, че не са доказани твърденията за проведени два рехабилитационни курса, тъй като вещото лице при изготвяне на заключението си е използвало единствено сведения от майката на пострадалото дете, без да е извършен консулт с лекар, който провежда такива процедури, за да направи необходимите справки и без да са представени платежни или други документи, удостоверяващи тези обстоятелства.

Посочва се, че твърденията в жалбата за преживените негативни емоции, които са нанесли трайни отражения върху физическото и психическото здраве на ищеца, надхвърлящи прага на търпимост, характеризиращи се с висок интензитет и силни болки в продължителен период от време, са недоказани и завишени. Моли се за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила становище по жалбата.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът С. А. И., действащ чрез своята майка и законен представител А. М. С., чрез адв. С. Й. излага, че на 20.02.20238г. при движение по пешеходната зона от пл. Независимост в посока ул. „Преслав", в района на пресичането й с ул. „Цар С. I" преминал през неравност, причинена от липса на паве по пешеходната настилка. Паднал на земята, в резултат на което претърпял травма на лявата ръка и главата.

Почувствал силни болки и невъзможност да извършва активни движения с лявата ръка.

Посетил МБАЛ Света А. – Варна АД. Поставена му е гипсова имобилизация на ръката за 17 дни. Назначено му било рехабилитационнно лечение, като възстановителният период продължил повече от три месеца. В този период, през първите две седмици ищецът изпитвал силни болки в областта на лявата ръка, което предизвиквало дискомфорт при къпане, ходене до тоалетна, събличане, обличане и хранене. Първите две-три нощи детето не могло да спи, а през следващите сънят бил накъсан и неспокоен. След премахване на гипса не можел да свива и изпъва ръката към себе си, изпитвал силно ограничение и болка при въртеливо движение в предмишницата, както и изтръпване на палеца и показалеца на лявата ръка, което водело до намалена хватателна способност. Всичко това създало на ищеца много болки и неудобства. Излага се, че Община Варна отговаря за поддържането на улиците в рамките на града, включително и пешеходната зона, където е станал инцидентът, като неизпълнението на това задължение ангажира отговорността на ответника. Имайки предвид интензивността и продължителността на болките си, ищецът намира че следва да бъде осъдена Община Варна да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. Претендира и законната лихва върху главницата от датата на увреждането20.02.2023г., до окончателното изплащане.

В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът Община Варна оспорва исковете като неоснователни. Оспорва, че на посочената дата и място е съществувала неравност на 2 пътната настилка. Твърди, че на 12.10.2023г. служители на Общината са установили фактическото състояние на процесния район и са изготвили констативен протокол с приложени снимки, от които се вижда, че не са извършвани ремонтни дейности, няма регистрирани аварии и прокопавания и тротоарната настилка не е нарушена. Няма и сигнали за настъпили инциденти. Сочи се, че искът за неимуществени вреди е твърде завишен с оглед критерия за справедливост. Оспорва, че са провеждани рехабилитационни процедури.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между бездействието на Община Варна и документираните травматични увреждания на ищеца. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна ДСП-Варна не е изразила становище по иска.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От приложената на медицинска документация – лист за преглед напациент от 20.02.2023г. и амбулаторни листи се установява, че на 20.02.2023г. С. А. И. е прегледан в кабинет от Спешно отделение при МБАЛ „Света А.-Варна“ АД и му е поставена диагноза: счупване на горния край на лъчева кост на лява ръка. Поставена е гипсова имобилизация, като първоначално е посочено, че следва да е за 14 дни, но впоследствие гипсът е премахнат на 01.03.2023г. При прегледа на 17.03.2023г. е констатирана палпаторна болка и ограничен обем на движение. Назначени са Физиотерапевтични процедури - общ брой 20. При прегледа на 18.04.2023г. е отразено, че е провел е рехабилитация от 20.03-31.03.2023г. Не може да си сгъва лакътя. Обективно състояние: Палпаторна болка в лява лакетна става.

Непълна флексия. Назначени са отново Физиотерапевтични процедури - общ брой 20.

Вещото лице по допуснатата пред РС-Варна СМЕ е установило, че описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, респективно по начин, отразен в исковата молба. Това травматично увреждане обуславя трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 1.5-2 месеца, след който функцията на крайника се възстановява без дефицит. Към момента на прегледа 22.01.2024г. функцията на крайника е възстановена.

От ответника е представен Констативен протокол от 12.10.2023г. за извършен оглед на мястото на произшествието. В протокола служители на общинска администрация са посочили, че след оглед на място на 12.10.2023г. са установили, че не са извършвани ремонтни дейности, няма регистрирани аварии и прокопавания и тротоарната настилка не е нарушена. Към изготвения протокол са представени и снимки на процесното място към посочената дата, следхождаща близо осем месеца датата на произшествието.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на св. А. С.

/майка на ищеца/, която сочи, че на 20.02.2023г. синът й претърпял инцидент по време на разходка със свако си. Инцидентът се случил близо до магазин Валентина на площад Независимост, липсвало паве. Детето се спънало и паднало. Обадили й се по телефона и тя веднага отишла на място. Детето плачело, ръката му била подута и много го боляла. Завели го в спешното, където му направили снимка. Установили счупване и гипсирали ръката.

Детето изпитвало силни болки. Първите няколко дни спяло трудно. Махнали гипса на 01.03.2023г. Назначили рехабилитация, която провели. Едва след назначения и проведен втори курс рехабилитация, движенията на ръката се възстановили. Детето е спортист по водна топка, картотекиран играч, и много се притеснявало дали ще може да продължи да спортува. Не можело да носи ученическата си раница, да играе физическо в училище. Имало нужда от чужда помощ при обличане и събличане, както и при къпане. Ежедневието му се нарушило.

От показанията на св. К.А. /свако на ищеца/- преки и непосредствени, доколкото 3 същият е придружавал детето, се установява, че миналата година към края на м.02 бил на разходка със С.. На площад „Независимост“, малко след бившия магазин Валентина, детето паднало. Това се случило, докато вървели, тъй като от настилката липсвало едно паве.

Дупката била с дълбочина около 7-8 см. С. започнал да плаче, боляла го много ръката, започнала да се подува. Обадили се на майка му. Знае, че го завели в спешното. Гипсирали му ръката. След махане на гипса провели рехабилитация около 3 месеца, тъй като не можел да си опъва ръката. След инцидента детето станало неконтактно и притеснено.

ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:

Решението е влязло в сила в частта, с която е осъдена Община Варна да заплати на въззивника С. И., действащ чрез своята майка А. С. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травма на лявата ръка /счупване на горния край на лъчевата кост/, претърпени в резултат на стъпване на 20.02.2023г. върху необезопасена и необозначена дупка, образувана от липсата на паве в пешеходния участък на ул. Преслав" в района на пресичането й с ул. „Цар С. I" в гр. Варна. Предвид изложеното и не е предмет на разглеждане пред настоящата инстанция настъпването на вредоносното събитие, неговият механизъм, отговорността на въззиваемата община, както и че в резултат на инцидента са настъпили неимуществени вреди за пострадалия.

Досежно наведените в жалбата основания предмет на изследване е съответства ли размера на присъденото обезщетение на характера, степента и продължителността на търпените от детето болки и страдания, предизвикани в резултат на получените увреждания на здравето (средна телесна повреда, множество леки телесни повреди и психически страдания).