Решение № 615 от 11.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….. гр. Варна, 11.02.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА при участието на секретаря

Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13084 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищецът „Е.п.” АД твърди, че с ответника П.Й.Д. са в облигационни отношения по договор за продажба на ел.енергия за обект с абонатни №№ ********** и ********** и адрес на потребление с. К., къща и клиентски № **********. В качеството си на абонат, ответникът е потребил ел.енергия, за която са издадени фактури №№ **********/15.01.2014г., **********/17.02.2014г., **********/18.03.2014г.,

**********/16.04.2014г., **********/19.05.2014г., **********/16.06.2014г., **********/13.03.2018г., **********/13.04.2018г., **********/14.05.2018г и **********/13.06.2018г., на обща стойност 682.02 лева. Излага, че основно задължение на потребителите е да заплащат стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начин регламентирани в чл. 26 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, независимо дали потребителят е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. С оглед последното счита, че с настъпване падежа на фактурата, ответникът е в забава и съгласно чл. 38 от Общите условия дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Поради незаплащане на дължимите суми ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 17252/2018г., по описа на ВРС, 48 състав, въз основа на която е издадена заповед за изпълнение, връчена на Д. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид дадените указания от заповедния съд за ищеца е налице правен интерес за установяване на вземането му за сумата от 682.02 лева, представляваща цена на потребена ел.енергия по издадени за периода 15.01.2014г.-13.06.2018г. фактури, за обект с абонатни №№ ********** и ********** и адрес на потребление с. К., къща, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 34.13 лева – лихва за забава, начислена за периода от падежа на всяка една от издадените фактури до 08.10.2018г.

Претендират се и сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.Й.Д., чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете.

Оспорва качеството си на клиент за посочения в исковата молба обект на потребление, като твърди да се е разпоредил с правото на собственост върху същия с две разпоредителни сделки, оформени в нотариален акт № 194/2007г. и нотариален акт № 195/2007г. на Служба по вписванията – Девня. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 48-ми състав, по ч.гр.д.

№ 17252/2018г., е разпоредил длъжникът П.Й.Д. да заплати на „Е.п.” АД сумите, както следва: 701.02 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия и такси възстановяване по 11 бр. фактури №№

**********/15.01.2014г., **********/17.02.2014г., **********/18.03.2014г., **********/16.04.2014г., **********/19.05.2014г., **********/16.06.2014г., **********/13.03.2018г., **********/13.04.2018г., **********/14.05.2018г., **********/21.05.2018г. и **********/13.06.2018г., издадени за периода от 15.01.2014г. до

13.06.2018г. за обект с абонатен номер ********** с адрес с. К., къща и обект с абонатен номер ********** с адрес с. К., 74762 и клиентски № **********, сумата от 34.13 лева, представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко едно вземане до 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Приета като доказателство по делото са и издадените от ищцовото дружество фактури, с които е остойностено количество ел.енергия, отчетено за обект с абонатен № ********** и адрес на обекта: с. К., 9177, както следва:

- фактури № *********/15.01.2014г. за сумата от 3.32 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от 05.12.2013г. до 04.01.2014г. (л.7-8);

- фактури №

*********/17.02.2014г. за сумата от 3.91 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от 05.01.2014г. до 05.02.2014г. (л. 10);

- фактури №

*********/18.03.2014г. за сумата от 3.91 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от 06.02.2014г. до 06.03.2014г. (л. 9);

- фактури № *********/16.04.2014г. за сумата от 3.72 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от 07.03.2014г. до 04.04.2014г. (л. 11);

- фактури №

*********/19.05.2014г. за сумата от 4.02 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от 05.04.2014г. до 05.05.2014г.

(л. 12);

- фактури №

*********/16.06.2014г. за сумата от 0.49 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от 06.05.2014г. до 04.06.2014г. (л. 13);

- фактури №

*********/13.03.2018г. за сумата от 262.70 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от 29.01.2018г. до 27.02.2018г. (л. 14);

- фактури №

*********/13.04.2018г. за сумата от 226.88 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от 28.02.2018г. до 28.03.2018г. (л. 15);

- фактури №

*********/14.05.2018г. за сумата от 128.74 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от 29.03.2018г. до 27.04.2018г. (л. 16);

- фактури №

*********/13.06.2018г. за сумата от 44.33 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от 28.04.2018г. до 28.05.2018г. (л. 17).

От приложената на л. 76 от делото справка от имотния регистър, че с договор за покупко-продажба от 23.06.2006г., П.Й.Д. е придобил собствеността върху жилищен терен, бивша нива, целият с площ от 1476 кв.м., съставляващ имот № 010035, м. „Край село“, землището на с. К., ЕКАТЕЕ 35376. С договор за покупко-продажба от 12.04.2007г., Д. е прехвърлил на трети за спора лица собствеността върху жилищен терен, с площ от 715 кв.м., м. „Край село“, землището на с. К., представляващ имот 010076. На същата дата Д. се е разпоредил и с правото си на собственост върху жилищен терен с площ от 715 кв.м., находящ се в м.

„Край село“, землището на с. К., представляващ имот 010075. Последното се установява и от приложените на л. 89-90 от делото нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот от 12.04.2007г., видно от които, че горните два имота са образуван от имот № 010035. Посочено в нотариалните актове, че владението върху имотите се предава в деня на сключване на договорите за покпуко-продажба.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена на длъжника Д. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, както и че искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

За успешното провеждане на предявените установителни искове, ищецът следва да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел. енергия, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност. Следва да установи претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и размер.

В случай на установяване на горните препоставки, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми или невиновна невъзможност за изпълнение.

Първият спорен по делото въпрос е имал ли е качеството потребител на електрическа енергия ответникът П.Д., с оглед въведените от процесуалния представител на страната твърдения същият да се е разпоредил със собствеността върху присъединения към електроразпределителната мрежа имот. От коментираните доказателства се установи, че на 12.04.2007г. П.Й.Д. е прехвърлил собствеността на притежаваните от него имоти в с. К. на трети за спора лица. Следователно, ответникът, считано от тази дата е престанал да бъде потребител на ел.енергия, съобразно даденото легално определение на това понятие в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /в редакцията ДВ, бр. 74 от 2006г., действала към датата на прехвърляне на собствеността/, според което потребител на енергия е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Както е прието в решение № 205 от 28.02.2019г. на ВКС по гр.д. № 439/2018г., ІІІ г.о., при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т.

4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик. С оглед така даденото разрешение и задължен за заплащане на начислената ел.енергия с процесните фактури, отчетена за периода следващ изгубване на собствеността, е новият собственик на имота, не й ответникът Д.. При това положение и ищецът няма парично вземане към ответника за цената на доставената в периода 05.12.2013г. - 28.05.2018г., поради което и претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С акцесорния характер на претенцията за обезщетение за забава, то и този иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и отправеното искане от ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът „Е.п.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на П.Д. сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго

– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу П.Й.Д., ЕГН **********,***, искове за приемане на установено, че П.Й.Д. дължи на „Енерго – Про Продажби” АД сумите, както следва: 682.02 лева, представляваща цена на потребена ел.енергия по издадени за периода 15.01.2014г.-13.06.2018г. фактури №№ **********/15.01.2014г., **********/17.02.2014г., **********/18.03.2014г., **********/16.04.2014г., **********/19.05.2014г., **********/16.06.2014г., **********/13.03.2018г., **********/13.04.2018г., **********/14.05.2018г и **********/13.06.2018г, за обект с абонатни №№ ********** и ********** и адрес на потребление с. К., къща, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 34.13 лева – лихва за забава, начислена за периода от падежа на всяка една от издадените фактури до 08.10.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17252/2018г. по описа на Районен съд – Варна, 48 състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Й.Д.,

ЕГН **********,*** сумата от 300.00 лева

/триста лева/, представляваща сторените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: