Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 301 от 30.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 209/2025
Вид
Определение № 301
Подписан
30.05.2025
Състав
МАЯ ПЕЕВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Велико Търново, 30.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.ОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.ОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500209 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на КОНПИ, чрез процесуалния й представител, против определение № 249/05.03.2025 г. по гр.д. № 157/2022 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което е оставено без уважение искането на Комисията по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 11/11.01.2024 г. по гр.д. № 157/2022 г. по описа на Окръжен съд - Габрово в частта за разноските, обективирано във въззивната жалба на КОНПИ по в.гр.д. № 134/2024 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът неправилно бил приел, че на адв. Х. се следва възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. Ответниците не били материално затруднени лица, като се развиват съображения в тази насока. Отделно от това, се твърди, че при определяне на възнаграждението на адвоката не било съобразено решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия. Искането на частния жалбоподател до въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от адв. И. Х., като процесуален представител на Ф. Б. Ю., Х. С. А. и Г. Ф. Ю., с който се взема 1 становище за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК. Излагат се аргументи за материално затруднение на представляваните от адвоката лица, както и че определените от съда размери на адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално представителство отговарят на извършената работа и на правната и фактическа сложност на делото.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид становищата на страните, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 год. по тълк.д. № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството по делото е образувано по подадена от КОНПИ против Ф. Б. Ю., Х. С. А. и Г. Ф. Ю. искова молба, с която по реда на чл. 153 ЗОНПИ са предявени искове за отнемане на незаконно придобито имущество, с обща цена на исковете 88 212,44 лева.

В хода на първоинстанционното производство с протоколно определение от 06.04.2023 г. е допуснато изменение на размерите на предявените искове, като са намалени на общата сума от 87 312,44 лева и за горницата до първоначално заявените размери, производството е прекратено, поради заявен отказ от тях, а с протоколно определение от 09.11.2023 г. е допуснато изменение на размерите на предявените срещу Ф. Б. Ю. и Г. Ф. Ю. искове, като са намалени на общата сума от 42 500 лева, а за горницата делото е прекратено, поради отказ от тях. С протоколното определение от 09.11.2023 г. също така е прекратено производството по делото по отношение на Х. С. А., поради отказ на КОНПИ от предявения срещу нея иск с цена 14 473,47 лева. С това прекратително определение не са присъдени разноски, като окръжният съд е постановил, че по искането за присъждане на разноски, на основание чл.

78, ал.4 ГПК, направено от пълномощника на ответниците, ще се произнесе с решението по делото.

С решение № 11/11.01.2024 г. по гр. д. № 157/2022 г. по описа на Окръжен съд - Габрово са отхвърлени предявените от КОНПИ против Ф. Б.

Ю. и Г. Ф. Ю. искове с правно основание чл. 141 и чл. 151 ЗОНПИ с обща цена 2

42 500 лева, като КОНПИ е осъдена, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. Х. за осъщественото процесуално представителство по делото на ответника Ф. Б. Ю. адвокатско възнаграждение в размер на 1950лв.; за осъщественото процесуално представителство по делото на ответницата Х. С.

А. адвокатско възнаграждение в размер на 1065лв. и за осъщественото процесуално представителство по делото на ответницата Г. Ф. Ю. адвокатско възнаграждение в размер на 1550лв. Видно от мотивите на съдебното решение съдът е определил адвокатските възнаграждения на адв. Х. по Наредба 1/2004г., /в редакцията й, действала към м.август 2022г./, както за отхвърлената част от исковете, така и за прекратената част от производството.

Горепосоченото решение е потвърдено от Апелативен съд – Велико Търново с решение № 129/11.06.2024г. по в. гр. д. №134/2024г.

С определение № 787/19.02.2025г. по гр. д. № 3838/2024г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решението на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 141 ЗОНПИ и чл.

151 ЗОНПИ и е обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за разноските по чл. 38, ал.2 ЗА, като делото е върнато на ОС - Габрово за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК, обективирано във въззивната жалба на КОНПИ.

В изпълнение на горепосочените указания първоинстанционният съд е провел процедура по чл. 248 ГПК и с обжалваното в настоящото производство определение е отхвърлил искането на КОНПИ за изменение на съдебното решение в частта за разноските, представляващи присъдени в полза на адв. Х. адвокатски възнаграждения по чл. 38, ал.2 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на ответниците, като е приел, че въпреки, че споделя съдебната практика, според която съдът не може да преценява дали действително лицето е материално затруднено, счита, че с оглед данните по делото може да се направи такъв извод за ответниците.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира:

Отговорността за разноски се определя съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

На основание чл. 78, ал.3 и ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски 3 при отхвърляне на предявените срещу него искове и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение.

В разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА са уредени три хипотези за оказване на безплатна адвокатска помощ, като съгласно ал. 2 ако в съответното съдебно производство насрещната страна дължи разноски, то в полза на адвоката, оказал безплатна правна защита, се присъжда адвокатско възнаграждение в определен от съда размер.

В случая се касае за определяне и присъждане на възнаграждение на адвокат, при условията на чл. 38, ал.2 във връзка с ал. 1, т.2 ЗА, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 4 ГПК, като основният спорен въпрос се свежда до това дали ответниците са материално затруднени лица и подлежи ли на проверка това обстоятелство от съда.

По този въпрос е налице противоречива съдебна практика, което е послужило като основание с определение № 616/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 203/2025 г. на ВКС, I г. о., да бъде предложено на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда.“ Към настоящия момент такова не е постановено.

Настоящият съдебен състав споделя правното разрешение, застъпено и от окръжния съд в обжалваното в настоящото производство определение, че за уважаване на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 във връзка с ал.1, т.2 ЗА, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ се оказва безплатно, като извън правомощията на съда е да проверява материалното и финансовото състояние на доверителя и да преценява дали той е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение. Уговорката за предоставяне на безплатна правна помощ е релевантна само за вътрешните отношения между страните по мандатния договор и само от адвоката зависи осъществяването на такава безплатна адвокатска помощ, като е негова преценката дали клиентът му разполага с необходимите парични средства да 4 заплати предварително адвокатско възнаграждение. Така че страната не следва да доказва в исковия процес съответното основание за предоставяне на безплатната помощ. Освен това, насрещната страна, отговорна за разноски по правилата на чл. 78 ГПК, няма интерес да възразява дали следва да заплати разноските на страната по делото или на процесуалния й представител. И в двата случая, съобразно изхода на делото, тя дължи такива, поради което е ирелевантно на кого ще ги плати.

Ето защо, при наличието на договори, с които е уговорено осъществяване на процесуално представителство в първоинстанционното производство, при условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал.1, т. 2 ЗА, оплакването на частния жалбоподател, че ответниците не били материално затруднени и били в състояние да заплатят възнаграждение на упълномощения от тях адвокат, се явява неоснователно.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че на адв. Х. се дължат адвокатски възнаграждения за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на тримата ответници в първоинстанционното производство, съобразно изхода на делото, както правилно е приел окръжният съд.

Съобразявайки наднационалната съдебна практика - решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г. и разрешенията, дадени в определение от 15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г. на ВКС и др., които са в насока, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (с променено заглавие Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ДВ, бр. 14 от 2025 г.) не следва да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, а посочените в нея размери на адвокатски възнаграждения могат да служат само като ориентир на съда, настоящият съдебен състав, преценявайки фактическата и правна сложност на делото /предявени искове по реда на чл. 153 ЗОНПИ с първоначална обща цена 88 212,44 лева срещу три лица, проведени 7 открити съдебни заседания, с изслушване на пет заключения по съдебни експертизи, с голям обем писмени доказателства – първоинстанционното дело е над 1 000 л./, както и извършените от адвоката процесуални действия /явяване в 6 от заседанията, изразяване на становище по доказателствата, изготвяне на писмена защита/, 5 намира, че определените му от първоинстанционния съд - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на Ф. Б. Ю. в размер на 1950лв.; адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Х. С. А. в размер на 1065лв. и адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото на ответницата Г. Ф. Ю. в размер на 1550лв., са справедливи и еквивалентни на оказаната от него процесуална защита на тези лица.

Действително, както твърди и жалбоподателят, окръжният съд неправилно се е позовал на Наредба № 1/09.07.2004 г., но на практика е определил възнагражденията на адв. Х. под посочените в нея размери към датата на определянето им. За пълнота само на изложението, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че задължението на националния съд да не прилага тази Наредба, не означава, че задължително възнагражденията следва да бъдат определяни под минималните размери, предвидени в нея, а че не е обвързан от тези размери. С оглед фактическата и правна сложност и обема на извършената от адвоката работа, съдът е длъжен да определи справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, както това е сторил първоинстанционният съд.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено, като неправилно.

При този изход на делото и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Комисията следва да внесе държавната такса за частната жалба по т. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 15 лева по сметка на Апелативен съд – Велико Търново.