Протокол с решение от ОСЗ № 2035 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 2035 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330109769 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:32 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е съединено по три искови молби. Подадена е искова молба с вх. № 59673/28.05.2025 от А. М. У. срещу ИЗИ ФИНАНС ЕООД, с която се твърди сключен договор за кредит с № ***/24.03.2022 г. със заемна сума от 2500 лв. Твърди се, че съгласно договора потребителят се задължил да представи обезпечение, а при неизпълнение на това задължение дължал неустойка в размер на 1088,22 лв. Намира, че не са спазени правилата за посочване на ГПР в договора, тъй като същият е посочен в по-нисък размер от действителния. Счита, че уговорената неустойка съставлява скрита възнаградителна лихва и поради невключването й в ГПР договорът е недействителен. Твърди, че е платил недължимо по недействителния договор сумата от 324,64 лв., поради което моли съда да осъди ответника да му плати тази сума ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът на първо място оспорва сключването на договора за кредит. Твърди, че липсват такива доказателства, като оспорва представените към исковата молба документи и коментира правилата на ЗПФУР. Оспорва и соченото съдържание на договора за кредит, оспорва ответникът да е превеждал суми по процесния договор на ищеца, оспорва ищецът да е извършвал плащания в полза на ответника в изпълнение на сочения договор, като твърди, че практика на ответника е да се изплащат сума по банка или на каси на „Изипей“. Моли да не се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като това била единствената цел на производството, а при евентуалност да се намали. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

1

По искова молба с вх. № 59589/28.05.2025 се твърди сключен между същите страни договор за кредит от 01.02.2022 г. със заемна сума 2500 лв.

Правят се идентични възражения за недействителността на договора, като се твърди неустойка в размер на 1301,88 лв. Иска се осъждането на ответника да плати сумата от 610,50 лв., недължимо платени по договор за кредит № ***/01.02.2022 ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Постъпил е отговор на исковата молба в срок. Навеждат се същите възражения. По искова молба с вх. № 59590/28.05.2025 се твърди сключен между същите страни договор за кредит от 03.08.2022 г. със заемна сума 3000 лв. Правят се идентични възражения за недействителността на договора, като се твърди неустойка в размер на 1257,78 лв. Иска се осъждането на ответника да плати сумата от 1185,31 лв., недължимо платени по договор за кредит № ***/03.08.2022 г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Постъпил е отговор на исковата молба в срок. Отново се навеждат възражения в същия смисъл.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът не успява да докаже разпределените му в тежест факти, а именно че е платил процесните сума на ответника. Представените в тази връзка електронни писма не се доказва да са водени между ищеца и "Изи Финанс" ЕООД, доколкото ответникът оспорва да е автор на изявленията в тях, а ищецът не представя доказателства в тази връзка, нито прави доказателствено искане, за което изрично му е указана доказателствена тежест в днешното с.з. В тези електронни писма освен това не се сочи да са платени конкретни суми от ищеца на ответника, а се правят други изявления, от които, без посочване на конкретен договор не може да се направи категоричен извод, че са платени, а не например опростени, погасени по друг начин, или изобщо да се направи извод, че са платени именно на ответника с оглед оспорване авторството на кореспонденцията. Ищецът не внесе и депозит за допуснатата му ССЕ, поради което съдът счита, че не доказа при пълно и главно доказване, че е платил на ответника процесните суми.

Ето защо исковете подлежат изцяло на отхвърляне.

При този изход от спора право на разноски има ответникът, който е представляван от юрисконсулт. Поискано е юрисконсултско възнаграждение от 200 лв., които следва да се присъдят до размер на 150 лв./76,69 евро.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. У., ЕГН **********, с настоящ адрес **********, срещу ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, УЛ.БАЛША 17, партер, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да 2 плати на ищеца, като дадени при начална липса на основание следните суми:

165,99 евро/324,64 лв. платени по договор за кредит № ***/24.03.2022 г.

312,14 евро/610,50 лв. платени по договор за кредит № ***/01.02.2022 г.

606,04 евро/1185,31 лв. платени по договор за кредит № ***/03.08.2022 г. ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 28.05.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА А. М. У., ЕГН ********** да плати на ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810, сумата от 76,69 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчи на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,55 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3