Решение № 112 от 12.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Ловеч, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254300600097 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 11/22.02.2024 г., постановена по НОХД № 982/2022 г.

Ловешкият районен съд, е признал подсъдимия В. С. А., ЕГН ********** от гр.Ловеч, за виновен в извършване на престъпление по чл.343 б, ал.3, във вр. с с чл.54, ал.1 от НК, като го е осъдил на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, платима в полза на държавата по сметка на съдебната власт.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1 от НК ЛРС е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед № 295зз-95/31.12.2021 г. за срок от 24 часа по ЗМВР.

На основание чл.343 г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият А. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

1

На основание чл.59, ал.4 от НК съдът е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС времето, през което А. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 31.12.2021 година.

На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия А. едно общо най-тежко наказание по НОХД № 29/2021 г. и НОХД № 789/2021 г., и двете на РС - Ловеч, в размер на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е постановил подсъдимият В. А. да изтърпи така определеното общо най-тежко наказание 10 /десет/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим за изтърпяване на определеното и приведено в изпълнение общо най-тежко наказание 10 /десет/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1 от НК ЛРС е приспаднал от така определеното и приведено в изпълнение общо най-тежко наказание 10 /десет/ месеца лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед за задържане №1762зз-48/30.04.2020г. за срок от 24 часа по ЗМВР по НОХД № 29/2021 г. и Заповед за задържане № 1762зз-200/20.12.2020 г. за срок от 24 часа по ЗМВР по НОХД №789/2021 година.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия В. С. А., чрез защитника му адв. Х.

Н. от ЛАК. В жалбата се иска настоящата инстанция да измени горецитираната присъда като намали наказанието 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода на 1 /една/ година лишаване от свобода; да бъде намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и да бъде отменено наказанието глоба.

Постъпило е допълнително изложение от подсъдимия В. А. чрез адв. М.

И. от ЛАК – упълномощен защитник на въззивника за настоящата инстанция.

В същото заявява становище, че считат така постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна, тъй като фактическите положения, приети за установени от PC - Ловеч, въз основа на събраните доказателства, решаващият съд е тълкувал и оценявал превратно. Заявява, че не са съгласни и с правните изводи на първоинстанционния съд, тъй като същите са постановени в нарушение на процесуалния закон, развива подробни 2 съображения в тази връзка.

В съдебно заседание въззивникът В. С. А., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. М. И. от ЛАК. Излага, че поддържа заявеното от неговия защитник и желае да бъде оправдан.

Защитникът адв. И. счита, че с оглед и събраните в настоящото производство доказателства, първоинстанционният съд не е обсъдил и не е събрал необходимите доказателства, за да произнесе един мотивиран и законосъобразен съдебен акт.

Моли съда да има предвид, че разпоредбата на чл.343б, ал.3 с редакцията в ДВ бр. 67 от 2023 г. въвежда задължителната съставомерна част от разпоредбата, това управление на МПС след употреба на наркотични вещества да става по установения надлежен ред. Твърди, че този ред е ясен на всички, че регламентираната Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на алкохол и употреба на наркотични вещества от водачите на МПС. Счита, че с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК следва да намери приложение поблагоприятния текст, какъвто е този след промените от август месец 2023 г. на посочената разпоредба. Счита, че следва от обективна страна това деяние да се докаже именно по надлежния ред, каквото счита, че не е направено от първоинстанционния съд.

На първо място, твърди, че съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата, талон за медицинско изследване следва да се придружава от 8 стикера, съответстващи с номерата на талон за изследване. Изтъква, че в случая са издадени шест, а свидетелите - служители на КАТ, разпитани в първоинстанционното производство, сочат за седем стикера.

На следващо място счита, че е компрометирана процедурата по вземане на кръв и урина за съответния химически анализ. Сочи, че съгласно чл. 15, ал.

3 от Наредбата следва да се вземат две проби кръв, не по-малко от 7 мл. и една проба урина 20 мл. Твърди, че в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби, намиращ се на л. 42 от ДП, никъде не е посочено какви проби за изследване се взимат от подсъдимия.

Твърди, че на първа страница на заключението на съдебно -химическата експертиза се сочи, че са предоставени на вещите лица 4 епруветки с надпис В. А.. Твърди, че съгласно чл.17 от Наредбата, тези епруветки следва да са със съответните антиконвуланти, със съответните маркери, с което да се определя количеството, а освен това в ал.3 на чл. 17 задължително се посочва на самите 3 епруветки датата и часа на вземане на пробата, което също не е изпълнено, видно от експертизата.

На следващо място, твърди, че в протокола за експертизата е отразено, че пробите са доставени в лабораторията на 05.01.2022 г. в 11:15 ч., но са взети от МБАЛ – Ловеч на 04.01. в 09:20 ч. Счита същото за нарушение на чл. 18 от Наредбата.

Твърди, че не са събирани в първоинстанционното производство абсолютни никакви доказателства относно тези обстоятелства, както и дали пробите са транспортирани и са съхранявани, дали след взимане от лабораторията са съхранявани при съответната температура, посочена в разпоредбата, а именно от 4 до 8 градуса. Самият свидетел твърди, че са му казали, че до 15 градуса може да се съхраняват тези проби.

Изтъква, че тук се поставя въпросът - къде са били процесните проби от 09:20 на 04.01. до 11:15 ч. на 05.01. и как са съхранявани, и при каква температура. Твърди, че по делото се установява, че най-вероятно пробите не са били през цялото време в тази хладилна чанта, в какви други условия са били, поддържана ли е постоянна температура, която се изисква. Сочи, че тези обстоятелства въобще не са изследвани и не са доказани в наказателното производство.

Твърди, че освен това, тези проби не са съпроводени с талона за медицинско изследване и протокол по чл. 14, ал.2 от Наредбата, каквото е императивното изискване на чл.20 от Наредбата. Твърди, че така посоченото от вещите лица в заключението противоречи на отразеното в постановлението за назначаване на експертиза от 05.01.2022 година. Излага, че пробите са взети на 04.01., а експертизата се назначава на 05.01., като пробите са взети преди да бъде разпоредено да се изследва. Твърди, че това постановление за назначаване на експертиза от разследващия полицай е от 05.01.22 г. намира се на л. 39 от ДП, като там изрично е посочено, че на вещите лица се предоставят кръвните проби и талоните за изследване със стикер 105777. Посочва, че вещите лица казват, че такива проби не са пристигнали при тях и не са описани в експертизата.

Твърди, че налице е несъответствие между протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби, постановлението за назначаване на експертиза и заключението на вещите лица, което внася сериозно съмнение относно това, дали изследваните проби в НИК са взети именно от подсъдимия.

4

Счита, че са допуснати редица нарушения на изискванията на наредбата, които вече е изложил, а именно на чл.17 относно обстоятелствата, в какво състояние са се намирали кръвните изследвания и какви епруветки са ползвани. Твърди, че не е посочена датата и часа на вземане на пробите на самите епруветки, не са изпратени в съответствие на чл. 20 заедно с талона за изследване и протокола за изследване. Счита, че тази процедура не е спазена и за това неправилно е отразено в заключението по съдебно-химическата експертиза, че получените в лабораторията проби отговорят на изискванията, излага съображения в тази връзка.

Твърди, че за да е осъществен състава на чл.343 б, ал.3 от НК, включително и след промените на тази разпоредба, тъй като има много актове на ВКС и преди това, че следва всичко да става по надлежния ред, в случая той не е спазен. Счита, че по-същественото е, че в атакувания от тях съдебен акт, а именно осъдителната присъда, в мотивите липсва излагане на тези съображения относно събраните доказателства, както и, че според тях това не може да бъде направено от настоящата въззивна инстанция, защото би довело до нарушаване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК, ако за първи път във въззивното производство се обсъждат доказателства, които напълно са игнорирани или не са обсъждани пред първата инстанция.

Счита, че в случая, ако настоящият съд извърши вместо първоинстанционния съд анализ и изложи съответните съображения касаещи релевираните от тях възражения, би се нарушил принципа на чл. 8 от НПК, който изисква участието на съдебни заседатели при обсъждане на всички събрани доказателства, относно налице ли е извършено деяние от подсъдимия или не и чак след това въззивната инстанция може да провери дали са изпълнени тези процесуални изисквания от първостепенния съд. В тази връзка твърди, че едно от техните искания е за връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на РС - Ловеч.

Алтернативно, ако настоящата инстанция не приеме изложените доводи, че е налице нарушение на наредбата, което води до издаване на оправдателен съдебен акт, то моли въззивния съд да вземе под внимание и подробните им аргументи, изложени в допълнителното изложение към въззивната жалба, свързани с явната несправедливост на наказанието, с оглед най - вече на продължилото повече от четири години и половина наказателно преследване, спрямо доверителя му. Изтъква, че това е неоправдано дълъг период за това 5 престъпление по причини, които са известни на настоящия състав и което следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Счита, че последното е основание за налагане на минималното предвидено в закона наказание.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор Т. П. дава становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от Ловешкия РС и от нас, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 от НПК, счете за установено следното :

Разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК, след редакцията си в ДВ бр. 67 от 04.08.2023 г., въвежда задължителната съставомерна част от обективната страна на деянието - инкриминирано управление на МПС след употреба на наркотични вещества да става по установения надлежен ред. Следва от обективна страна това деяние да се докаже именно по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на алкохол и употреба на наркотични вещества от водачите на МПС. Никъде в мотивите на контролирания съд не са изложени съображения касаещи обективната страна на деянието – а именно не е обсъдено спазен ли е или не редът за изземване, съхранение и транспортиране на биологичните проби иззети от подсъдимия, регламентирани в горецитираната Наредба № 1, няма нито едно изречение в тази връзка. Няма изложени съображения изобщо касаещи обективната стрна на деянието – как последното е извършено, чрез действие или чрез бездействие и пр. .