Решение № 6646 от 28.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6646 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110119039 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество - „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че ответниците Д. П. Д. и Р. И. Д. в качеството им на собственици на следния топлоснабден имот: ап. 123, находящ се в гр. София, община Възраждане, ж. к. Зона Б – 5, бл. 9, вх. Б, ет. 9, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че ответниците са ползвали доставената им топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.4.2020 г. като не са заплатили дължимата цена. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.д.№61772/2021г. по описа на СРС, 113 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение на процесните вземания, и срещу която са били подадени от длъжниците възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца солидарно, както следва: сумата от 5677,87 лв. - главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.10.2018 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 908,33 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 07.10.2021 г., сумата в размер на 19,02 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2019 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху тази сума в размер на 5,06 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 07.10.2021 г. Претендира разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответниците признават, че са собственици на имота, за който са начислени процесните вземания, респ. потребители на услуги по доставка на топлинна енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват исковете и по размер с твърдението, че не дължат суми за отопление, защото всички отоплителни тела в жилището им били физически отстранени от сградната инсталация. Оспорват като незаконосъобразни начисленията за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

1

Претендират разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ:

За основателността на иска следва да установи oт ищеца наличието на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия с ответниците, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия за отопление и подгряване на вода в претендирания обем и на уговорената цена за процесния имот през процесния период, както и дължимата цена за ползваната топлинна енергия за процесния период.

В тежест на ответниците е при доказване на горните факти, да установят положителния факт на плащане.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

2

В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по т. д. N 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

На съда служебно известно , че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесните периоди, са влезли в сила.

В случая, с отговора на исковата молба ответниците не оспорват обстоятелството, че през процесния период са били собственици на процесния топлоснабден имот: ап. 123, находящ се в гр. София, община Възраждане, ж. к. Зона Б – 5, бл. 9, вх. Б, ет. 9, придобит от тях в режим на съпржеска имуществена общност. Това обстоятелство е отделено като безспорно с доклада по делото. Същото се установява и от и представените като доказателства по делото нотариален акт за договорна ипотека върху имот, собственост на трето лице № 79, том I, рег. № 2790, дело № 88/01 г. на нотариус с рег. № 310 на НК, нотариален акт за договорна ипотека върху имот, собственост на трето лице № 148, том I, рег. № 2683, дело № 137/01 г. на нотариус с рег. № 375 на НК, както и нотариален акт за договорна ипотека върху имот, собственст на трето лице № 182, том III, рег. № 9793, дело № 636/99 г. на нотариус с рег. № 310 на НК, в които изрично е удостоверено, че договорната ипотека е учредена върху собствен на ответниците недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност.

Именно в качеството им на собственици на процесния имот ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което съдът приема, че между ищеца и ответниците е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, през процесния период.

За установяване на обема на доставената топлинна енергия до процесния имот през процесния период по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, на който са били извършвани периодични проверки, както и че показанията му се отчитат ежемесечно по електронен път чрез преносим „терминал“.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба N 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

През процесния период ЕС на сградата с адрес: гр. София, ж. к. Зона Б-5, бл. 9, вх. Б, е била сключила договор за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ с фирма „ПМУ Инженеринг“ ООД.

От заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че през процесния период ФДР „ПМУ Инженеринг“ ООД е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. От заключението на СТЕ се установява също така, че през процесния период фирмата за дялово разпределение е извършвала отчет на водомерите в имота. По време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Тези документи имат характер на частни свидетелстващи документи, съдържащи неизгодни за потребителя факти, а именно – стойността на разхода на топла вода, и именно като частни документи, изходящи от потребителя, установяват обема на разхода. Според заключението на СТЕ отчетите са отразени коректно в изравнителните сметки. От заключението се установява, че в процесното жилище няма монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има три водомера за топла вода, по които се отчита разхода. На следващо място, от заключението на СТЕ се установява, че в процесния имот има преминаващи тръби, които захранват втората зона. Вещото лице разяснява, че по данни от ФДР в имота преминават неизолирани хоризонтални

3 тръбопроводи, които топлозахранват високата зона на отоплителната инсталация – Ф108 – 26 м. и Ф50 – 11 м. Инсталираната мощност е общо 8.669 кВт.

Както е разяснено в мотивите към Решение №/22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г., „след като е взето решение от общото събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия“.

В случая, от заключението на СТЕ се установява, че през процесния имот преминават тръби, които захранват втората зона, и тяхното предназначение не е да отопляват имота.

Същите представляват „сградна инсталация“ по см. на § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16 – 334/07 г. за топлоснабдяването, която е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС към чл. 61, ал. 1 от Наредба N 16 – 334/06.04.2007 г. – т. 6.1.4 за високоетажни сгради с повече от една зона с открито изпълнение по проект, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за високата зона, в помещения от ниската зона, през която преминава, се определя по изчислителен път по реда на т. 6.9 /щранг – лира/, а според т. 6.9. – „при щранг – лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата на т.6.5.“