Решение № 14444 от 28.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14444 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20221110104376 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с ответниците И. Т. Т. и А. Т. Т. /в хода на производството конституирани и на мястото на Ж. А. Т./ са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент №20, находящ се в гр. София, /////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното и доставено от ищеца количество топлинна енергия за процесния имот. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответниците да му заплатят разделно /всеки по ½ от претендираната сума/, както следва: И. Т. Т. сумата от 1643,80 лв.–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 310,14 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 год. – 14.01.2022 год., сумата от 18,78 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018 год.-м.04.2020 год. и сумата от 4,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2019 год.-14.01.2022 год., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2022 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите и А. Т. Т.- сумата от 1643,80 лв.– главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 310,14 1 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 год. – 14.01.2022 год., сумата от 18,78 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018 год.-м.04.2020 год. и сумата от 4,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2019 год.-14.01.2022 год., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2022 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответниците-И. Т. Т. и А. Т. Т., чрез назначеният им особен представител, са депозирали в срок отговор на исковата молба, в който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.

Третото лице помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответниците, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответниците е да установят факта на изпълнение, т.е. ч е са изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от тях суми за ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу вземането на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334 за топлоснабдяването. В случая процесния имот е придобит от Таско А. Т., видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №106, том 87, дело №16957/75 год..

От удостоверение за наследници с изх. №1063/27.05.1985 год. се установява, че Таско Алксандров Т., починал на 09.05.1985 год. е оставил наследници по закон Ж. А. Т.-съпруга, А. Т. Т.-син и И. Т. Т.-дъщеря. В хода на настоящото 2 производство ответникът Ж. А. Т. е починала, като на нейно място са конституирани наследниците й по закон И. Т. Т. и А. Т. Т.. От изложеното съдът приема, че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, Наредба №16-334 за топлоснабдяването.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД.

При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебнотехническа експертиза, от която се установява, че през процесния период в имота има 3 броя радиатори с ИРРО и тръбна лира в банята, също с ИРОО, както и че абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имота, а ТЕ отдадена от 3 сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Установява се, че поради липса на узаконен водомер ТЕ за БГВ се начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител, като според ФДР потребителите са 3 бр..

Съгласно заключението сумата, която дължи абоната, за процесния период, е в размер на 3258,79 лева, поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена потребената от ответника топлоенергия. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено количеството на потребена топлоенергия. От своя страна ответниците не ангажираха доказателства, че са изпълнили задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия за процесния имот, както и на сумата представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение. По горните съображения съдът намира, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумата от 3258,79 лева, до която иска е основателен и сумата от 37,55 лева, представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение.

На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период също е основателна.

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В исковата молба ищецът сочи, че претендира лихва за забава за периода от 15.09.2018 год. до 14.01.2022 год.. От приетите по делото доказателства обаче и от приетата и неоспорена съдебносчетоводна експертиза се установява, че е начислявана лихва след издаване на обща фактура №0106563488/31.07.2019 год. от дата 31.07.2019 год.. Доколкото ответниците не ангажираха доказателства за погасяване на дължимото, в срок, и на основание 4 чл.162 от ГПК съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за топлинна енергия е основателен за сума общо в размер на размер на 620,28 лева.

По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва на това вземане и за сума общо в размер на 8,65 лева е неоснователен.

По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.

Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е депозирал исковата молба на 28.01.2022 год., от което следва, че вземането на „Т.С.” ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец 01.2019год., а претенцията на ищеца касае периода от месец 05.2018 год. до месец 04.2020 год., т.е. вземането е погасено по давност за периода м.05.2018 год. до м.01.2019 год., поради което възражението на ответниците и за този период и за сумата общо от 808,62 лева е основателно, а искът на ищеца следва да бъде уважен общо за сумата от 2478,97 лева.

Възражението е основателно по отношение единствено на периода на претенцията за лихва за забава, тъй като както беше посочено по-горе се претендира лихва за забава за периода 15.09.2018 год. до 14.01.2022 год., но такава е начислявана след издаване на обща фактура №0106563488/31.07.2019 год. от дата 31.07.2019 год.-от 15.09.2019 год. /45 дни след изтичане на периода, за който се отнася/. От изложеното следва, че вземането е погасено по давност за периода от 15.05.2018 год. до 28.01.2019 год.