Решение № 1113 от 04.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№… гр.Варна, 4.03.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХХI състав, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:Любомир Нинов при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№16003/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от Кр.С. ***, с правно основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 965.44лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235.66ч. за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от 1648ч. в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като мл.инспектор в Сектор „СПС“ на ОД на МВР Варна. Орган по назначаването се явява Директорът на ОД на МВР – Варна по силата на чл.159 ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на Министър на вътрешните работи, обн. ДВ бр.13/2017г. Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Счита, че съгласно чл.178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. за процесния период ищецът е положил 1648ч. нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1883.66ч. т.е. разликата от 235,66ч. следва да му бъде допълнително заплатен, като размерът в парична сума е 1 965.44лв. изчислено на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. В него се сочи, че искът е неоснователен. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време.

Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ. Твърди, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен. Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл.9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР. Освен това се сочи, че съгласно чл.178 ал.1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл.179 от