Решение № 271 от 30.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. В., 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20261320200667 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Трудово - производителна кооперация „Б.Ч.”, ЕИК 000140269, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ц.Ц.” № 1, представлявано от председателя И. М. И., против Наказателно постановление №05-2600056 от 05.05.2026 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда и във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда – „Имуществена санкция” в размер на 800 (осемстотин) евро, за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в 1 тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка по документи, състояла се в Д ИТ със седалище В. на 02.03.2026 г. е установено, че ТПК „Б.Ч." Кооперация, в качеството си на работодател не е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание № 3 от Протокол № ПР2544176 от 11.12.2025 г., в срок до 06.01.2026 г. да изплати уговореното и начислено трудово възнаграждение за извършената работа през месец Февруари 2025 г. на Антоанета Йозова Банкова, с чиста сума за получаване, в размер на 849,70 лева, съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля А. Ш.- Т. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище В. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда"и административно-наказателната преписка (Протоколи за извършена проверка № ПР2544176 от 11.12.2025 г. и № ПР2604991 от 11.03.2026 г.; Призовка (на основание чл. 45, ал. 1 от АПК) от 06.02.2026 г.; Отчет по сметка -изплащане на заплати, Отговор от ТПК „Б.Ч." от 09.02.2026 г.).

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно 2 индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение. Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 до 10 000 лв. за лице, което не изпълни принудителна административна мярка за спазване на трудовото законодателство, приложена от контролен орган. В чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ законодателят посочва като принудителна административна мярка и даването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Няма данни по делото предписанията да са били обжалвани и отменени по съдебен ред, поради което са влезли в сила и са задължителни за изпълнение.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че работодателят не е изпълнил даденото му от инспекторите на Дирекция "Инспекция по труда" - офис В. предписание. В случая дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че не е изпълнило даденото му задължително предписание. Неизпълнението на предписанията е формално нарушение и е било осъществено с простото неизпълнение на предписанието с изтичането на срока за изпълнение на предписанията Наведеното възражение от страна на жалбоподателя, че наказващият орган не е взел предвид, че работодателят е изпълнил частично предписанието, съдът намира за неоснователно, тъй като обстоятелството, че дори да се приеме, че работодателят е изпълнил частично вмененото му с предписанието задължение за изплащане на трудови възнаграждения за 3 отминал период, не може да послужи като достатъчен аргумент за освобождаването му от отговорност.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като не са налице и предпоставки за прилагане на разпоредбата на 414в, ал. 1 от Кодекса на труда. В тази насока, съдът не намира основания за третиране на случая като маловажен и то по смисъла на относимата за нарушения по Ккодекса на труда норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която се явява специална и на това основание дерогираща приложението на общата разпоредба за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, за да се субсумира нарушението на трудовия закон под хипотезата на маловажнен случай следва същото да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в посочения кодекс, и от нарушението да не са произтекли вредни последици за работника или служителя. В тежест именно на работодателя е да докаже, че е отстранил нарушението веднага след установяването му, което в настоящия случай категорично не е сторено, предвид липсата на каквито и да било доказателства в посока изплащане на полагащите се възнаграждения. Отсамото нарушение определено са произтекли вредни последици за посочените служители , тъй като не са получили дължимото възнаграждение в срок от близо шест месеца и дружеството-жалбоподател за този период не е положило усилия и не е проявило инициатива за сключване на споразумение със служителите по повод начина и срока за изпълнение на процесното задължение.

Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ: "Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева". Съдът, като взе предвид изложените по- горе обстоятелствота, , както и че наложената в случая санкция е определена в размер, близък до минималния - 1 500 лева, намира, че правилно административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция, а именно 800 евро (1564. 66 лева). В противоречие с твърденията на жалбоподателя настоящият съдебен състав намира още и че правилно административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

4

Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал.

1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №05-2600056 от 05.05.2026 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище В., с което на жалбоподателя „Трудово - производителна кооперация „Б.Ч.”, ЕИК 000140269, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ц.Ц.” № 1, представлявано от председателя И. М. И. е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда и във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда – „Имуществена санкция” в размер на 800 (осемстотин) евро, за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА жалбоподателя „Трудово - производителна кооперация „Б.Ч.”, ЕИК 000140269, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ц.Ц.” № 1, представлявано от председателя И. М. И., на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище В., сумата от 150 (сто и петдесет) лева, равностойност в евро 76,69 (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет цента) представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на 5 правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

6