Решение № 412 от 29.12.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. ****, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: **** Р. П.а при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Р. П.а Административно наказателно дело № 20231420200921 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. Д. П. о т с.****, обл.****, ЕГН:********** против Наказателно постановление №20-1795000121//29.09.2020 г., издадено от Началник група в ОДМВР ****, РУ ****,в частта, с която за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.1 75 ал.3 пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С така подадената жалба се прави искане да му бъде преразгледано и отменено наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, за което не бил уведомен последните три години. Излага, че лишаването от правоуправление е неоправдано тежко наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата,така както е подадена.

Ответникът по делото, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание, и не е ангажирал становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави възражение при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.Не претендира разноски.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено за това, че на 28.06.2020 г. ,към 17:00 часа, в село ****, община ****, обл.****, по ул.“****“ до дом №9, жалбоподателят К. Д. П. управлявал собствения си мотопед марка **** с Рама №****, като МПС-то не е било регистрирано по 1 надлежния ред, когато бил спрян за проверка от полицейски служители на ОД МВР. Същите констатирали, че процесното ППС не е регистрирано по надлежния ред по време на проверката.Не съставили АУАН,а сигнализирали РП **** за търсене на наказателна отговорност. По случая е била образувана пр.пр.№ 1309/2020 г. по описа на РП- **** за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 23.07.2020 г. наблюдаващият прокурор при ВрРП прекратил на основание чл.199, чл.357 ал.1 т.1 вр. чл.243, ал.2 и 4 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК наказателното производство по посочената преписка, като е приел, че формално е осъществен състава на престъплението, но поради това, че неговата обществена опасност е явно незначителна ,деянието не е престъпление по смисъл на чл.9 ал.2 НК.“ Прокурорът е приел, че деянието покрива признаците на административно нарушение по ЗДвП, и е изпратил препис от постановлението на началника на сектор ПП при ОДМВР**** по компетентност с оглед преценка реализирането на административнонаказателна отговорност на водача. На 29.09.2020 година началник група към ОДМВР-****, РУ **** издал обжалваното Наказателно постановление №20-1795-000121 против жалбоподателя за това, че на 28.06.2020 г. , към 17:00 часа, в село ****, община ****, обл.****, по ул.“****“ до дом №9, жалбоподателят К. Д. П. управлявал собствения си мотопед марка **** с Рама №****, като МПС не е било регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 ЗдвП, поради което и на основание на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.НП се обжалва само в частта,в която е наложено административно наказание „лишаване от правоуправление“. В останалата му част НП не е обжалвано,и е влязло в законна сила.В самото НП АНО е отбелязъл,че НП се издава във връзка с постановление на РП **** вх.№ 967000-8355/17.08.2020г.

По делото са приети и съответно приложени относими писмени доказателства.

И в жалбата, и в съдебно заседание жалбоподателят не отрича да е извършил процесното нарушение. Оправдава действията си с мотива, че управлявал нерегистрираното МПС единствено с цел да го пробва след извършен ремонт.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е съставено съгласно изискванията на чл.47 ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47 ал.1, б.„а” от ЗАНН, от материално и териториално компетентен орган, видно от приложената по делото заповед на МВР. НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити, посочени в разпоредбата. При издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното на това основание.

Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършването му, съдържа се изчерпателно описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, която е нарушена и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Обжалваното НП, според настоящия състав се явява неправилно и незаконосъобразно на друго основание – за констатираното нарушение не е съставен АУАН.

Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, която съгласно правилата на чл.36 ал.1 ЗАНН започва по правило със съставяне на АУАН, който акт има едновременно констативна, обвинителна и сезираща функции, тоест чрез съставянето на АУАН едновременно се установява административното нарушение, повдига се официално обвинение за извършване на правонарушение и се сезира съответен държавен орган, разполагащ с правомощия да реализира административно-наказателна отговорност чрез 2 налагане на предвидено в закона административно наказание.

Именно поради тези функции на АУАН, към издаването му са въведени точно определени изисквания, свързани с издаване в писмена форма, конкретно съдържание и задължителни реквизити по чл.42 ЗАНН и др.

Едновременно с това и поради установеното законодателно, в т. ч. и в чл.6 от ЕКЗОПСЧ основно право на защита всяко лице да узнае в какво е обвинено и какво наказателно/административно-наказателно обвинение е повдигнато спрямо него, за да организира защитата си в пълен обем, са въведени и последващи законодателни изисквания относно съставянето и връчването на АУАН по чл.43-44 ЗАНН, обезпечаващо правото на излагане на възражения, представяне на доказателства и др.

В чл.36 ал.2 от ЗАНН се въвежда изключение от общото правило на ал.1 , допускайки издаване на НП, без съставен АУАН, в изрично уредените случаи на прекратено друго наказателно производство със съответен съдебен или прокурорски акт или в случай на отказано от прокурора образуване на друго наказателно производство за същото деяние, с препращане на материалите на компетентния наказващ орган.

В този случай, АНО може да издаде директно НП по реда на чл.36 ал.2 ЗАНН, без съставяне на АУАН само в случаите, когато е сезиран със съответно прокурорско постановление - за прекратяване на образувано ДП или за отказ за образуване на ДП, но само когато тези прокурорски актове съдържат изрични констатации за надлежно извършено правонарушение откъм време, място начин, субект, предмет и средство на извършване, степен на обществена опасност на извършеното и съответна форма или липса на вина, както и изрични констатации за това, че макар и да не представлява престъпление по НК, констатираното правонарушение осъществява състав на административно нарушение по съответния закон, за което следва да се реализира отговорност по реда на ЗАНН.

С други думи, съдържанието на прокурорското постановление следва да покрива в достатъчна степен, задължителните реквизити на редовен АУАН, съгласно чл.42, ал.1 от ЗАНН, доколкото го замества като иницииращ и правопораждащ административно наказателното производство акт, в отклонение на редовната процедура по чл.36 ал.1 ЗАНН.

В случая обаче не е на лице, нито една от хипотезите предвидени с чл.36, ал.2 ЗАНН,и това е така защото спрямо жалбоподателя е било образувано ДП за това, че той е управлявал МПС нерегистрирано по надлежният ред, но в същото време по това производство настоящият жалбоподател е имал само качеството на свидетел, но не и на обвиняем, на който е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

Тоест при липсата на издадено Постановление от страна на ВРП, с което да е имало повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, спрямо жалбоподателя , то и органите на МВР, не биха могли да се ползват от разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗАНН, защото изначално е следвало да съставят АУАН за това, понеже спрямо жалбоподателя не е имало повдигнато обвинение за управление на нерегистрирано МПС.

3

В конкретният случай и според горецитираното съдържание на прокурорското постановление, същото не представлява годен титул за иницииране на административно – наказателно производство по обвинение - за управление на нерегистрирано МПС по реда на чл.36 ал.2 от НК, поради което и АНО е следвало да започне административно – наказателното производство по реда на редовната процедура на чл.36 ал.1 ЗАНН, щом като е счел, че има основания за ангажиране отговорността на конкретното лице – жалбоподател.

Тоест Административно наказващият орган, като не е издал АУАН за претендираното нарушение, а е издал директно обжалваното НП издадено от Началник Група при ОДМВР ****, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ **** е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на „абсолютните“ и неотстраними чрез друг способ, освен чрез отмяна на НП/в обжалваната му част/ само на това формално основание.

Недопустимо е едва за първи път чрез НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ да се повдига административно обвинение спрямо жалбоподателя, защото това нарушава правото му на защита.

НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като, както се посочи и по-горе, са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили значително правото му на защита. НП са строго формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН.

За това неспазването от страна на административнонаказаващия орган на изискването на нормите на ЗАНН и издаването на Наказателно постановление в противоречие на същите води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН.

И макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на административното нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото НП, при което административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл.36 ал.1 по чл.42 и по чл.57, ал.1, от ЗАНН, като неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.