Решение № 559 от 11.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 723/2025
- Вид
- Решение № 559
- Подписан
- 11.11.2025
- В сила
- 27.11.2025
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 613а, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 630, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
- чл. 632 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 559 гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20251001000723 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 1 ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба от 8.08.2025 г. на молителя „Виакон България“ ЕООД срещу решение № 68/1.08.2025 г. по т.д. № 53/2025 г. на Окръжен съд – Враца, в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност 9.10.2024 г.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че ответникът „М Корект Строй“ ЕООД е изпаднал в неплатежоспособност на 9.10.2024 г., на която е издадена в полза на молителя заповед за изпълнение. Твърди се, че същата е издадена за непогасени задължения по фактури с падежи в началото на 2023 г. до април 2023 г. Сочи се, че действителната дата на неплатежоспособност била 1.06.2022 г., която съдът следвало да приеме като приложи последиците на чл. 161 ГПК, тъй като ответникът не изпълнил възложеното от съда задължение да представи ГФО за периода 2022 – 2024 г. В жалбата е направено искане за допускане на ССЕ със задачи, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в посочената част.
Жалбата е обявена в ТР на 11.09.2025 г. и срещу нея не е бил подаден отговор от ответника „М Корект Строй“ ЕООД.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Виакон България“ ЕООД с молба от 8.04.2025 г., с която на осн. чл. 625 ТЗ същият е поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо „М Корект Строй“ ЕООД.
В молбата се твърди, че на 18.11.2022 г. между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на стоки, по който молителят – продавач доставил стоки на ответника – 1 купувач, за които доставки били издадени 3 бр. фактури от 29.12.2022 г. и една фактура от 24.03.2023 г. Ответникът не изпълнил в пълен размер задължението си за плащане на цената, като след приспадане на суми по кредитни известия по други фактури общата непогасена сума възлизала на 44 566,48 лв. с ДДС. За дължимите суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 9.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1187/2024 г. на РС – Козлодуй, като впоследствие било образувано и изп. дело № 4260/2024 г. на ЧСИ М. Н., с рег. № ***, по което дело до момента нямало събрани суми, тъй като ответникът нямал авоари по банкови сметки и не разполагал с друго имущество, срещу което да се насочи изпълнение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост.
От вписванията в електронния ТР е видно, че ответното дружество „М Корект Строй“ ЕООД е било регистрирано на 28.09.2022 г. с капитал 100 лв. и едноличен собственик и управител – Л. Б. М.. На 15.07.2025 г. е бил обявен ГФО за 2022 г. /по заявление от 30.09.2023 г./, като други ГФО не са заявени.
Обявеният ГФО за 2022 г. е представен по делото и от същия е видно, че дружеството е отчело ДМА на обща стойност 50 хил. лв. по формата на „други заеми“. Краткотрайните активи са на обща стойност 415 хил. лв., от които 207 хил. лв. – материални запаси /44 хил. лв. – суровини и материали и 163 хил. лв. – незавършено производство/, 187 хил. лв. – вземания /87 хил. лв. – вземания от клиенти и доставчици, 100 хил. лв. – други вземания/, 21 хил. лв. – парични средства /7 хил. лв. – в брой и 14 хил. лв. – по банкови сметки/. В пасивите са отчетени общо задължения от 309 хил. лв., от които 304 хил. лв. – задължения към доставчици с падеж до 1 год., 2 хил. лв. – задължения към персонала, 2 хил. лв. – осигурителни задължения, 1 хил. лв. – данъчни задължения. Отчетени са общо приходи от дейността в размер на 406 хил. лв. и общо разходи 443 хил. лв., при годишна загуба от 37 хил. лв.
Представен е договор от 18.11.2022 г. с нотариална заверка на подписите, с който ищецът „Виакон България“ ЕООД се е задължил да достави на ответника „М Корект Строй“ ЕООД геосинтетични материали, описани в оферта от 3.11.2022 г., представляваща приложение № 1 към договора, за обща цена от 297 977,35 лв. с ДДС /чл. 6/. Според чл. 7 възнаграждението е платимо както следва: 1) 75 000 лв. без ДДС – авансово плащане в размер на 30 % от общата стойност; 2) доплащане до 80 % от общата стойност преди доставка на материалите; и 3) доплащане до 100 % от общата стойност – до 30 дни след доставка на материалите и подписване на приемо-предавателен протокол. Според чл. 15, ал. 1 доставчикът следва да издаде данъчна фактура не по-късно от 5 дни след доставка, като основанието ще бъде предаването на стоката, за което е съставен двустранен приемо-предавателен протокол.
Представени са и следните издадени от ищеца фактури за доставени на ответника стоки по същия договор на обща стойност 102 920,40 лв.: 1) фактура № 1000002863/29.12.2022 г. на стойност 34 056 лв. с ДДС за получени стоки на същата дата, за което е приложен двустранен приемо-предавателен протокол; по твърдения в молбата по чл. 625 ТЗ по фактурата има частично плащане, като е останала дължима сумата 5 542 лв. с ДДС; 2) фактура № 1000002864/29.12.2022 г. на стойност 34 056 лв. с ДДС за получени стоки на същата дата, за което е приложен двустранен приемо-предавателен протокол; 3) фактура № 1000002865/29.12.2022 г. на стойност 32 353,20 лв. с ДДС за получени стоки на същата дата, за което е приложен двустранен приемо-предавателен протокол; и 4) фактура № 1000002911/24.03.2023 г. на стойност 2 455,20 лв. с ДДС за получени стоки на същата дата, за което е приложен двустранен приемо-предавателен протокол.
Към фактура № 1000002865/29.12.2022 г. е било издадено кредитно известие № **********/6.08.2024 г., с която стойността на фактурата е намалена със сумата 23 839,20 лв. с ДДС, т.е. тя е останала за сумата 8 514 лв., а общата стойност на доставките по договора – на 79 081,20 лв.
Представени са и: 1) кредитно известие № 1000003576/6.08.2024 г., с което стойността по непредставената фактура № **********/9.01.2024 г. е намалена със сумата 4 820,64 лв. с 2
Д Д С ; 2) кредитно известие № 1000003577/6.08.2024 г., с което стойността по непредставената фактура № 1000003337/9.01.2024 г. е намалена със сумата 1 180,08 лв. с ДДС.
Ищецът е отправил до ответника покана за доброволно изпълнение от 7.08.2024 г., съдържаща искане за плащане в 2-седмичен срок от връчването на сумата 44 566,48 лв. с ДДС – задължения по горепосочените фактури, коригирани с кредитните известия. С констативен протокол с изх. № 11812/19.09.2024 г., съставен от ЧСИ М. Н., с рег. № ***, е удостоверено на осн. чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ връчване на същата покана на ответното дружество на осн. чл. 50, ал. 4 ГПК на 17.09.2024 г.
За непогасените по договора от 18.11.2022 г. задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 9.10.2024 г. за сумата 44 566,28 лв. – главница, заедно със законната лихва от 8.10.2024 г. до изплащането, както и за разноски по делото в размер на 891,35 лв. – за заплатената държавна такса и 6 540 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист от 9.10.2024 г.
Според писмо с изх. № 040-06217/29.05.2025 г. на НАП – ТД Велико Търново, офис Враца, ответникът е подал годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2022 г. и 2023 г., които са приложени, и според същите за 2022 г. е декларирана загуба от 36 731,22 лв., а за 2023 г. – печалба от 416 143,52 лв.
Според писмо с изх. № ЕВ-55-30-16956#1/8.10.2025 г. на НАП – ТД Велико Търново, офис Враца, ответникът не е подал годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2024 г.
Посочено е, че в НАП не са подавани ГФО, тъй като от 1.01.2010 г. това задължение е отпаднало, а финансовите отчети се подават само в търговския регистър. Към писмото е приложена справка, според която към 8.10.2025 г. непогасените публични задължения на ответника са в общ размер на 122 383,83 лв., от които 100 927,26 лв. – главници и 21 456,57 лв. – лихви. Същите включват задължения по ЗДДС по подадени справки-декларации за периодите от 1.11.2023 г. до 29.02.2024 г., задължения по ЗДДФЛ и осигурителни вноски за периодите от 1.11.2023 г. до 30.11.2024 г., задължения по ЗКПО за 2023 г.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 613а, ал. 1 ТЗ и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение е открито производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Жалбоподателят обжалва същото само в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано. Съобразно чл. 630, ал. 3 ТЗ /прилагаща се и в хипотезата на чл. 632 ТЗ/ влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение с действие спрямо всички е открило производство по несъстоятелност на основание „неплатежоспособност“, поради което е установило по общообвързващ начин наличието на предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ, които не могат да бъдат пререшавани в настоящото въззивно производство. По-специално, в настоящото производство не подлежат на разглеждане въпросите за активната материалноправна легитимация на молителя, нито дали е налице приложеното от първоинстанционния съд основание за откриване на производството – неплатежоспособност. По тази причина извън обхвата на въззивен контрол е и дали производството е следвало да се открие на другото алтернативно наведено в молбата по чл. 625 ТЗ основание – свръхзадълженост, доколкото във въззивната жалба това не се оспорва. Не подлежи на преразглеждане и дали производството правилно е било открито при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ със следващото от това обявяване в несъстоятелност. Първоинстанционното решение не е влязло в сила единствено в обжалваната част – относно началната дата на неплатежоспособност, което лимитира и обхвата на въззивната проверка.
3
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според найранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника[1] – трайната невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
В обжалваното решение е прието, че тази дата следва да се определи на 9.10.2024 г., когато кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника. Същевременно, вътрешнопротиворечиво е прието, че тази най-ранна дата на невъзможност следва да се определи в приложение на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ /спиране на плащанията/, което изключва по-късната дата при приложение на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ /незаявяване за обявяване в ТР на финансови отчети за последните 3 години/. Очевидно, ако трябва датата да се определи съобразно чл. 608, ал. 3 ТЗ, то самото спиране на плащанията не може да се счита за настъпило със снабдяването с изпълнителен титул, тъй като самата изискуемост и спирането на плащането обективно са настъпили преди това, а изпълнителният титул само констатира наличието на вече изискуеми към предходен момент задължения. Същевременно, в случая презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ е неприложима, тъй като ответникът е заявил за обявяване ГФО за 2022 г., а незаявяването за обявяване на ГФО за 2023 г. и 2024 г. не покрива изискуемите 3 години.
От единствения обявен от ответника ГФО за 2022 г., ангажиран пред въззивната инстанция, е видно, че за около 3 месечната си дейност през тази година, в която дружеството е създадено, към 31.12.2022 г. са отчетени налични краткотрайните активи на обща стойност 415 хил. лв. и общо задължения от 309 хил. лв. Посочените данни не са оспорени от ищеца, като те не установяват неплатежоспособност към 31.12.2022 г. – активите превишават задълженията, а и не е ясно дали и колко от тези задължения са били изискуеми към онзи момент. Отчетената за 2022 г. загуба от 37 хил. лв. е логична предвид едва 3-месечната дейност на дружеството, регистрирано на 28.09.2022 г., поради което затрудненията към 31.12.2022 г. следва да се приемат за временни по смисъла на чл. 631 ТЗ, извод за което следва и от данните за 2023 г. За 2023 г. ответникът е подал ГДД по чл. 92 ЗКПО, в която е декларирал реализирана печалба от 416 143,52 лв. От този факт сам по себе си не може да се направи извод, че краткотрайните активи са превишавали задълженията, а единствено – че приходите са превишавали разходите, но може да се заключи за наличието на стопанска дейност. Поради това не може и напълно да се изключи състояние на невъзможност за изпълнение през 2023 г.
Разпечатката съдържа 36 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15453aec-7faa-4968-bb92-d72454c4914d