Определение № 35278 от 22.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35278 гр. София, 22.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110167773 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 276331/12.12.2022г. на СРС, подадена от Д. С. З. чрез адв. П. Н. – АК-Варна, срещу Комисията за защита на потребителите. Със същата срещу ответника е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че Д. С. З. не дължи на Комисията за защита на потребителите сумата от 300,00 лева, представляваща наложена й глоба, събирането на която било възложено на ЧСИ № 718 – Станимира Костова по изп.д. № 20137180400860, тъй като вземането било погасено по давност.

В конкретния случай се твърди вземането, предмет на делото, да съставлява глоба, наложена от Комисията за защита на потребителите. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК вземанията на държавата и общините за глоби са публични общински вземания. Публичните вземания, съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, се събират от публични изпълнители при НАП, освен ако в закон е предвидено друго. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ, публичните вземания могат да се възлагат за събиране и на частни съдебни изпълнители. В този случай, съобразно чл. 163, ал. 4 ДОПК, събирането на тези вземания става по реда на ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че описаната норма визира единствено приложимите способи за принудително изпълнение и следващите от тях процесуални действия на страните в производството. Тъй като става въпрос за публично държавно вземане, независимо от това, че производството за събирането му е образувано пред частен съдебен изпълнител, предявените искове, свързани със съществуването, дължимостта или погасяването на вземанията, следва да се разгледат от административния съд, тъй като само той е компетентен да се произнася по жалби срещу актове, установяващи публични вземания и по жалби срещу действията на публичния изпълнител, натоварен със задължението да събира тези вземания. В тази насока в опр.2406/17.02.2011г.адм.д.14317/2010г.-ВАС-Іотд., изрично се изтъква, че „ Частният съдебен изпълнител по образуваното дело осъществява действия по събиране на публично общинско вземане, по възлагане съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ. Тъй като става въпрос за публично общинско вземане, независимо, че производството за принудителното му събиране е образувано пред частен съдия изпълнител, то допустимостта на исковата молба, с която се иска да бъде установена липсата на основание за образуването му следва да бъде преценена от административния съд, който е компетентният съд да се произнася по жалби срещу актове, установяващи публични вземания и по жалби срещу действията на публичния изпълнител, натоварен със задължението да събира тези вземания.“ В опр.36/13.10.2014г.гр.д.36/2014г.-ВКС/ВАС-5чл., също касаещо възложено за събиране на ЧСИ вземане, е посочено, че „задължение, което е предмет на изпълнение, може да се оспори с иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Съгласно чл. 293, ал. 3 АПК искът се предявява пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя.“

Ирелевантно е, че изпълнителното производство е образувано и се движи по реда на ГПК. За определяне на приложимия ред за защита в контекста на предявения иск следва да се взема предвид не видът на образуваното изпълнително производство, а характерът на вземането, чието несъществуване се претендира. След като то произтича от наказателно 1 постановление, то не е гражданскоправно, а има публичен характер. Затова и разглеждането на спора е от компетентността на административните съдилища. В подкрепа на този извод е опр.4/15.01.2013г.-гр.д.42/2012г.-ВКС/ВАС-5чл., според което „ С предявената искова молба ищецът оспорва съществуването на публично задължение, породено от ревизионни актове, като погасено по давност. Р. акт е изпълнително основание по чл. 209, ал.2, т.1 ДОПК и подлежи на събиране по предвидения в този кодекс ред, т.е. по административен такъв. Съответно споровете във връзка със съществуването на задължението, породено от административния акт, представляващ изпълнително основание, са от компетентност на административните съдилища . Без значение е, че в случая конкретното сочено от ищеца изпълнително производство е образувано по реда на ГПК. За публичните си вземания държавата винаги се счита присъединен взискател - чл. 458 ГПК.

За определяне приложимия ред за защита следва да се вземе предвид не вида на образуваното изпълнително производство, а характера на вземането, чието несъществуване се претендира. След като произтича от ревизионен акт, то не е гражданскоправно, а има публичен характер. Ето защо разглеждането на спора е от компетентност на административните съдилища.“

Дали спорът е подсъден на общите съдилища съдът следи служебно. Производството по делото следва да бъде прекратено, а делото – да се изпрати на компетентния да го разгледа Административен съд – София-град.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 67773/2022г. на

Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.

ИЗПРАЩА делото на Административен съд – София-град по компетентност.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата чрез адв. П. Н. по посочения в исковата молба адрес на електронна поща.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2