Решение № 11 от 15.01.2024, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Брезник, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело

№ 20231710100228 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. ************, вх. В, чрез пълномощника юрк. Г. И. П., срещу М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: ****************.

Ищецът твърди, че на 27.12.2019 г. между него и ответницата, бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответницата била отпусната в заем и реално предадена сумата от 5000 лв., със срок на погасяване 36 месеца, при месечна вноска 241.87 лв., ГПР 49, 16%, ГЛП 41,00%, лихвен процент на ден 0,11%, като по този начин общото задължение по кредита възлизало на 8707,21 лв.

Твърди се, че шест кратно погасителният план е бил променян по молба на кредитополучателя, за което били сключени шест допълнителни анекса към договора, с което бил променен крайният падеж – съответно на дата 25.11.2023 г.

Твърди се, че кредитополучателят е извършвал частични плащания - направил единадесет пълни и една частична погасителна вноска в общ размер 2 791.65 лв., в резултат на което частично били погасявани отделни вземания, посочени в исковата молба. Същевременно твърди се, че в съответствие с уговореното в договора и общите условия кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем на 05.07.2022 г.

По изложените съображения, след като за посочените вземания за главница и лихви е била издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило срочно възражение, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните по реда на чл. 422 ГПК , че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите 4 360.59 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 30041561397/27.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2022 г., до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 680.08 лв., дължима от 26.01.2020г. до 05.07.2022г., и законна лихва в размер на 281.33, дължима от 05.07.2022г.- датата на предсрочната изискуемост до 29.09.2022г., за които вземания е издадена Заповед № 171/05.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 371/2022 г. по описа на Районен съд - Брезник, І-ви състав. Претендират се разноски.

Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който по подробни изложени съображения, оспорва исковете по основание и размер. Въвежда правоизключващи възражения за 1 недействителност на договора за кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 -11 ЗПК. Моли претенциите да бъдат отхвърлени, като претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът, като съобрази, че установителните искови претенции за главница и лихви, са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК , след указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 371/2022 г., намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита по отношение на исковете за главница и лихви.

Съдът счита, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което изпол-зва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търго-вец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП .

Според легалната дефиниция, дадена в разпоред-ба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична су-ма.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоста-вения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правна-та си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради ко-ето се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и заб-раната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Следователно, касае се за двустранна, възмездна, консенсуална, формална и реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на възнаградителна лихва.

Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и лихви е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост; 2) изпадане на ответника в забава, респ. уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост и установяване на нейните предпоставки; 3) размера на вземанията.

Съдът намира за установена по делото първата материална предпоставка, обуславяща основателността на исковата претенция, а именно – възникването на валидно облигационно правоотношение при посочените в исковата молба условия. От представените искане за отпускане на потребителски кредит "Стандарт" и от договор за потребителски кредит № 30041561397 се установява, че на 27.12.2019 г. "Профи Кредит България" като кредитодател и М. Г. М. като кредитополучател са постигнали съгласие на кредитополучателя да бъде предоставена парична сума в размер на 5000 лв., която следва да бъде върната на кредитора в срок от 36 месеца на равни месечни вноски от 241.87 лева. Уговорен е ГПР 49,16% и годишен лихвен процент 41,00%, като по този начин общата сума, която подлежи на връщане възлиза на 8 707.21лева. Последното се изяснява и от приложения погасителен план към договора, като в същия е посочена и банковата сметка на кредитора. Към договора са приложени Общи условия – Версия 2/22.08.2019 г., които носят подписа на кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл. 8. 1 от ОУ клиентът се 2 задължава да върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички задължения, възникнали във връзка с него, по банковата сметка на кредитора. Към договора за приложени и Декларация по образец, информация относно обработката на личните данни, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – всички подписани от М.

Г. М., с което са удовлетворени специалните изисквания на ЗПК.

С шест анекса – от 20.02.2020 г., от 26.03.2020 г., от 16.06.2020 г., от 23.09.2020г., от 14.12.2020г. и от 26.02.2021г плащането на част от погасителните вноски е било отложено, като с последният от анексите размерът на 4 месечни вноски /от 14-та до 17-та/ е намален на 101, 37 лева.

От съвкупната преценка на представените доказателства се установява и вторият правнорелевантен факт, а именно – реалното предоставяне на заемната сума. Видно от приложената извадка-движение по сметка, в полза на ответника е била наредена сумата от 2119.74 лв., като М. е пожелала част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано др. задължение към ищцовото дружество в размер на 2880.26лв. или в общ размер на 5000лв. Установява се, че кредитът е усвоен чрез банков превод от 27.12.2019 г.

С това в правната сфера на заемополучателя М. М. е възникнало насрещното задължение да върне заемната сума заедно с уговорената договорна лихва на 36 месечни вноски с размери и падежи, подробно индивидуализирани в погасителния план, представляващ неразделна част от договора.

В исковата молба се излагат твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита на основание клаузата на т. 12. 3 от приложимите към правоотношението Общи условия. Съгласно чл. 9. 4, вр. чл. 12.3.1 от представените ОУ, кредиторът има право да обяви договора за потребителски кредит за предсрочно изискуем, ако клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер. На основание чл. 12. 4 ОУ при обявяване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи останалите непогасени вноски, включително лихви за забава. Видно от уведомително писмо от 07.07.2022 г., кредиторът е обявил, че считано от 05.07.2022 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Същото е получено от длъжника, видно от удостоверяването на "Български пощи", че пратката е получена на 12.07.2022г., лично, то и това задължение се явява основателно.

От представеното по делото извлечение за извършена транзакция се установява, че заетата сума е предоставена на ответника. С отговора на исковата молба не е оспорена извършената транзакция.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на ответника на заетата сума в размер на 5000,00 лв., поради което за ответника е възникнало задължение за връщането й, заедно с лихвите.

По делото не са представени доказателства за извършени плащания за процесните суми, поради което исковете за главница, лихва за забава и законна лихва следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.

Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2022 г., до окончателното плащане.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, с оглед на уважаване на исковите претенции. В заповедното производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 107,26 лв. – държавна такса, и 75.60лв. – юрисконсултско възнаграждение, а в исковото: 106.44 лв. – държавна такса, 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че юрисконсултското възанграждение следва да бъде определено в 3 минимален размер на основание ч. 78, ал. 8 ГПК , вр. чл. 25 и 26 от НЗПП, а именно 100,00 лв. за исковото производство.

От така сторените разноски, на ищеца следва да се присъди сумата 182.86 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата 206.44лв. – разноски за исковото производство.

На ответникът с оглед изхода на делото, не се дължат разноски.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес:

****************, че дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. ************, вх. В, чрез пълномощника юрк. Г. И. П., сумите: 4 360.59 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 30041561397/27.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2022 г., до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 680.08 лв., дължима от 26.01.2020г. до 05.07.2022г., и законна лихва в размер на 281.33 лв., дължима от 05.07.2022г.- датата на предсрочната изискуемост до 29.09.2022г., за които вземания е издадена Заповед № 171/05.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 371/2022 г. по описа на Районен съд - Брезник, І-ви състав.