Решение № 260135 от 26.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260135 26.05 Година 2022 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIIІ състав

На 17.05. 2022

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев

Секретар:

Боряна Козова като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 460 по описа за 2019 година намери за установено следното:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Ц.Н.Н. и М.Я.Н. твърдят,че на 29.06.2018 г.,около 13,30 ч.,на ГП II-55,с посока на движение от гр.Стара Загора към гр.Велико Търново,в района на км.46,общ. Гурково,обл. Стара Загора,е настъпило ПТП,причинено от водача на лек автомобил марка „Шевролет“,модел „Епика“ с рег.№ ****-П.И.Д.,който нарушил правилата за движение по пътищата по време на управление на лекия автомобил,вследствие на което навлязъл в платното за насрещно движение и настъпило произшествието.Твърдят,че като пътник в лекия автомобил е пътувал Н.Ц.Н. с ЕГН ********** и от пътно транспортното произшествие би били причинени множество травматични увреждания,от които същият починал на място.Така в резултат на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от водача П.Д.,последният причинил по непредпазливост смъртта на Н.Ц.Н..

Ищците твърдят още,че във връзка с горепосоченото ПТП е образувано досъдебно производство срещу виновния водач под №284зм837/2018 г. по описа на РУ-Казанлък,пр.пр.№1508/2018 г. по описа на ОП-Стара Загора,а от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №30/29.06.2018 г. и от справка от информационната система на Гаранционен фонд било видно,че за управлявания от П.Д. лек автомобил има договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,сключен с ответното ЗД „Бул Инс“АД с полица №BG/02/117002788898,валидна от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г.

Ищците сочат в исковата молба,че починалият при горното ПТП Н.Ц.Н. е техен син и те преживяват тежко загубата на сина си,към който били силно привързани.Твърдят,че Н. е единственото им дете и към датата на ПТП те живеели в едно домакинство,а смъртта му била неочаквана и ненавременна,и е довела до продължителни морални страдания от загубата му.Ищците заявяват,че смъртта на сина им е изключително голям удар за тях,че те са загубили единственият човек,но когото имали пълно доверие и от който очаквали подкрепа във всяка една житейска ситуация.Твърдят,че преживяват огромни морални страдания поради внезапната и нелепа загуба на тяхното единствено дете,че връзката им с него е била изключително силна,че семейството им е било сплотено,всички са си помагали взаимно и били неразделни във всеки един момент.Синът им бил изключително грижовен към тях и с неговата смърт,както твърдят ищците,те са загубили моралната си подкрепа и опира завинаги.Сочат,че семейството им е живеело спокойно и щастливо с много планове за бъдещето,свързани с тях и детето,а също и че всички те са с висше образование и са изключително интелигентни хора,които се ползват с добро име в обществото.Към момента на настъпване на произшествието починалият им син бил с изградена *** кариера и бил известен в обществото с неговите постижения и труд.

Ищците твърдят,че след произшествието при тях са налице психологични проблеми,като се наблюдава забавена физическа и умствена дейност,загуба на апетит,потиснато настроение,непрестанно плачене,тревожност,както и загуба на концентрация и паметови способности.Ищците поискало с молба от 24.07.2018 г. ответното застрахователно дружество да им изплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди,а с молба от 26.07.2018 г. представили на ответника и техни банкови сметки,по които да се извърши плащането,но до момента на подаване на ИМ обезщетения не им били изплатени.

Предвид горните твърдения ищците са поискали да бъде осъден ответника ЗД „Бул Инс“АД,в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил марка „Шевролет“,модел „Епика“ с рег.№ ****,да заплати на всеки от тях по 200 000 лв.-частично от по 300 000 лв., обезщетение за претърпените от всеки тях морални болки и страдания от загубата на сина им Н.Ц.Н.,настъпила вследствие на процесното ПТП,ведно със законната лихва върху всяка от двете главници,считано от 26.07.2018 г.-датата на която е била представена пред ответника банковата сметка на ищеца,респективно-на ищцата,до окончателното изплащане на сумата.Претендират и направените по делото разноски.

Ответникът ЗД „Бул Инс“АД с ЕИК

********* е подал в законния срок писмен отговор на ИМ,в който заявява,че предявените от ищците искове са допустими,но неоснователни и необосновани.Заявява,че оспорва описания в ИМ механизъм на настъпване на ПТП по посочения от ищците начин и че оспорва представения като доказателство към ИМ констативен протокол за ПТП с пострадали лица №30 от 29.06.2018 г.В тази връзка твърди,че този протокол не съдържа задължителните реквизити по образеца,съставляващ Приложение №1 по чл.3,ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд-липсват текст и данни водачите на участвалите в ПТП моторно превозни средства да са били изпробвани и тествани за употреба на наркотични вещества и аналози.Заявява,че оспорва този протокол и по отношение на съдържанието му в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“,като излага доводи за това в отговора си и въз основа на тях счита,че в тази му част протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП.Излага и обстоятелства,с които обосновава възражението,че настъпилите щети по двете участвали в ПТП моторно превозни средства налагат предположението,че не лекия,а товарния автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение.В тази връзка ответникът заявява,че оспорва твърдението на ищците,че водача на лек автомобил марка „Шевролет“,модел „Епика“,е нарушил правилата за движение по пътищата,респ. Обстоятелствата,на които ищците са основали исковите си претенции.Счита,че в конкретния казус липсва виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил,в причинно-следствена връзка с което да е настъпилото ПТП и причинената от него смърт на Н.Ц.Н..

В случай,че съдът приеме,че са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД и прецени,че трябва да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество,същото прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Н. Н. по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД.В тази връзка твърди,че в нарушение на правилата за движение по пътищата,пострадалият,който е бил пътник в горния лек автомобил,не е бил с поставен обезопасителен колан по времето на пътния инцидент и това според ответника е допринесло за вредоносния резултат.

Ответникът прави още и възражение за прекомерност на претендираното от ищците обезщетение за причинени неимуществени вреди,като конкретните си аргументи в тази насока излага в депозирания отговор на исковата молба.С оглед на всички поддържани възражения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поискал е в отговора си да му се присъдят направените по делото разноски.

В депозираната допълнителна искова молба ищците заявяват,че считат за неоснователни изложените от ответника доводи,с които е оспорил механизма на пътно транспортното произшествие,наличието на вина и противоправност на водача П. И. Д.,а също,че считат за неоснователно и оспорването на констативния протокол за ПТ,както и твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н. Н..Поддържат,че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача П.Д.,като починалият Н. Н. с нищо не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.Считат за неоснователни и останалите поддържани от ответника възражения срещу исковите претенции.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба,в който заявява,че поддържа заявените в първоначалния отговор оспорвания на предявените искове и изложените там възражения срещу исковете.

Пловдивски

Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно наличието на ПТП и обстоятелството, че починалият син на ищците е пътувал в лек автомобил марка „Шевролет“,модел „Епика“ с рег.№ **** управляван от П.И.Д..

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка, наред с писмените доказателства, като констативен протокол за ПТП и др. е приетата по делото САТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира, констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават категоричния извод, че е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.

Установява се, че на посочената в ИМ дата и час е настъпило процесното ПТП, като е осъществен удар между автомобила марка „Шевролет“,модел „Епика“ с рег.№ **** управляван П.И.Д. и насрещно движещия се т.а. марка „Рено“, модел „Премиум

370.19“, управляван от М.С.. Несъмнените изводи на експерта са, че вина за настъпилото произшествие има водачът на лекия автомобил Д. поради факта, че е навлязъл в насрещната лента за движение по начин и в момент когато не е било безопасно. Установява се, че при преминаване през ляв завой водачът Д. е изгубил контрол върху управлението на л.а. и така със загубена странична устойчивост е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е завъртял в положителна посока като се е ударил в насрещно движещия се т.а. Съдът намира, че в случая очевидно е налице противоправно деяние от страна на Д., който е нарушил правилата за движение по пътищата прогласени в ЗДвП. Съобразно чл.5, ал.1 всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От своя страна чл.20 прогласява, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, също така са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. На следващо място съществува и задължение по чл.25, ал.2 определящ изискване при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Това определя категоричния извод, че е налице фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД.

Очевидно е налице деяние от страна на лицето управлявало процесното МПС, което в случая е действие, въз основа на което е настъпило ПТП. На следващо място следва да се приеме, че деянието несъмнено е противоправно, тъй като виновният водач е нарушил цитираните императивни правила по ЗДвП. Също така по делото от приетата СМЕ, САТЕ и събраните писмени доказателства се установява пряка причинно – следствена връзка между активното поведение на делинквента Д. и настъпилата смърт на сина ищците.