Определение № 8370 от 27.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8370 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110104076 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, с която срещу Г. Г. К. е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 241/2025 г. на РС- Малко Търново е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм.ДВ бр.100/2019 г.), настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу посочения длъжник.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая видно от данните по електронното заповедно дело, връчителят е установил, че лицето живее на адреса, като е събрал надлежни данни от касиера с посочване на неговите имена, но не отваря, поради което е залепил уведомление по чл.

47, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – едномесечен срок, считано от изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомленията по чл. 47 ГПК, е постъпило възражения от длъжника. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила, съгласно чл. 416, предл. 1 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се 1 препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на вземането.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Малко Търново, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.

422 ГПК вр. чл. 416 ГПК, съдът

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4076/2026 г. по описа на СРС, 182 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч.гр.д. № 241/2025 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2