Определение № 2636 от 18.07.2019, Окръжен съд - Варна

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………

…………….2019г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА

ПИСАРОВА като разгледа докладваното от съдията т.дело №1004/2018г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. С решение №556/19.06.2019г. съдът е прекратил производството по един от предявените искове /този по чл.74 ТЗ/ и отхвърлил иска по чл.124 ГПК, поради което като краен резултат исковата молба се явява неоснователна. Именно поради това, съдът е присъдил разноските за производството на ответника АВТОИНВЕСТ -94 ООД.

С молба, подадена в срока по чл.248 ГПК, пълномощникът на ответното дружество адв.Д. е направила искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Претендира се незаконосъобразност на решението на съда в тази част като се твърди, че съдът неправилно и немотивирано е редуцирал възнаграждението по втория иск до 300 лева както и не присъдил на страната възнаграждение за явяване на пълномощника в няколко поредни заседание съгласно чл.7, ал.8 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Твърди се, че съдът следва да присъди претендираната и установена по делото сума за разноски от 1 900 лева, която се явява минимума по цит.Наредба, т.е. не е прекомерна. В евентуалност, ако съдът приеме, че сумата надвишава минимума за оказаната правна помощ по Наредбата, пълномощникът прави довод с фактическата сложност на спора и извършените в пет поредни заседания процесуални действия от пълномощника. Претендира се уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна чрез адв.М.К., за неоснователност. Изразява се становище за липса на правна и фактическа сложност по делото, независимо от броя на проведените съдебни заседания. Молят за оставяне на молбата без уважение.

Съдът, намира производството по молба с правно основание чл.248 ГПК за допустимо – искането е подадено от надлежна страна, чрез упълномощения по делото процесуален представител, в преклузивния срок. Молбата е допустима и с оглед специалните изисквания по т.9 от ТР №2/2016г. на ОСГТК на ВКС относно приложения списък по чл.80 ГПК, при искане за изменение в размера на присъдените разноски.

По основателността на молбата съдът намира следното:

Действително, като правен резултат, постановеното решение предполага възлагане на разноските на ответника върху ищеца. Ответното дружество е направило искане за разноски, представило списък по чл.80 ГПК ведно с доказателства за извършване на разходите. /на л.67 и сл. по делото/ От приложения списък е видно, че са претендирани 1 600 лева разноски – по 800 лева за всеки от разгледаните искове. Видно от приложения договор за правна помощ и съдействие, сума в размер на 1 600 лева е заплатена в брой на адвоката за представителството по спора. Допълнително е бил представен и договор за правна помощ за заплатени 300 лева за явяване в поредни съдебни заседания /на л.208 по делото/ ведно с нов списък по чл.80 ГПК, който е за сума на разноските в размер общо на 1960 лева.

След преценка отново на приложения списък и начина на уговаряне на сумите по отделните искове и за допълнителните проц.действия, съдът намира молбата за основателна. Независимо от направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът очевидно е уважил в основното си решение, намира, че това е сторено по опущение тъй като не са налице основания за редуциране на договореното и изплатено възнаграждение. Това е така защото същото е уговорено в рамките на минималните размери по Наредбата, съответно в чл.7, ал.1, т.10 – 800 лева за защита по производства по ТЗ по иск на съдружник или акционер срещу дружеството и по 100 лева за явяване в съдебно заседание – съгласно чл.7, ал.8 от същата Наредба. Съобразно ТР №2/2016г. на ОСГТК, при уважаване на възражение за прекомерност съдът не може да присъжда под предвидените в приложимия подзаконов акт размери на адв.хонорар. С оглед на изложеното, съдът намира че на страната се следва адв.възнаграждение в общ размер от 1 900 лева, от които съдът е присъдил с решението си 1100 лева.

С настоящото определение ищецът следва да бъде осъден да заплати разликата от допълнително 800 лева /в които влизат 300 лева по чл.7, ал.8 и 500 лева по чл.7, ал.1, т.10 от Наредба №1/2004г. за адв.възнаграждения/.

Съобразно изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ решение

№556/19.06.2019г., постановено по т.дело №1004/2018г. на ВОС, ТО, в частта за разноските, присъдени на АВТОИНВЕСТ -94 ООД като:

ОСЪЖДА Х.И.М.,

ЕГН **********, да заплати на АВТОИНВЕСТ -94 ООД, ЕИК *********, допълнително разноски в размер на още 800 лева /над присъдените вече 1 100 лева/ до реално извършените разноски за адв.възнаграждение, на основание чл.248 вр.чл.78 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчване препис на страните с частна жалба пред Апелативен съд –Варна.

СЪДИЯ: