Решение № 4699 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4699 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20251110146623 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Ставен“ АД, чрез юрк. Р. К., срещу Д. Д.

В. – регистрирана като земеделски производител, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 19680,59 лева, от която сумата 13133,03 лева, представляваща непогасен остатък от дължима наемна цена за стопанската 2022/2023 г. по договор за наем на земеделска земя № 169 от 05.07.2022 г., и сумата 6547,56 лева, представляваща непогасен остатък от дължима наемна цена за стопанската 2023/2024 г. по договор за наем на земеделска земя № 30 от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 05.07.2022 г. между страните бил сключен договор за наем на земеделска земя № 169, по силата на който ищецът, в качеството си на наемодател предоставил на ответницата, в качеството й на наемател за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ от 547,216 дка, находящи се в землището на гр. Тополовград и с. Орлов дол, общ. Тополовград за срок от една стопанска година – от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. срещу наемна цена в размер на 21587,18 лева, платима на вноски в уговорените между страните срокове. Ищцовото дружество изпълнило своите задължения по договора, като предало отдадените имоти в държане на наемателя, но последният не заплатил на договорената падежна дата дължимия остатък от наемната цена в размер на 13133,03 лева.

На 05.04.2023 г. между страните бил сключен втори договор за наем по отношение на същите земеделски земи за срок от една стопанска година – от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г.

1 срещу наемна цена в размер на 22234,88 лева, платима на вноски в уговорените срокове. По този договор на крайната падежна дата имало непогасен остатък от наемната цена в размер на 6547,56 лева. За вземанията си по двата договора ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.10.2024 г. по ч. гр. д. № 60211 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.

Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Д. Д. В. – регистрирана като земеделски производител за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.

С докладвана в първото по делото съдебно заседание молба процесуалният представител на ищеца – юрк. О. е направила искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание, редовно уведомена, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание, а така предявеният иск вероятно е основателен при посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените по делото доказателства. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило разноски в размер на 393,61 лева за внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответницата, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 393,61 лева за довнесена държавна такса и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). С оглед изхода на настоящия спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид даденото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 1037,22 лева или 530,32 евро, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, че съществува вземане на „Ставен“ АД, ЕИК 200780812, представлявано от изпълнителния директор Н. И. Г., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов“ № 16, срещу Д. Д. В., ЕГН **********, регистрирана като земеделски производител с Булстат 180185003, с адрес АДРЕС, за сумата 19680,59 (деветнадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева и 59 ст.) лева или 10062,53 евро, от която сумата 13133,03 лева, представляваща непогасен остатък от дължима наемна цена за стопанската 2022/2023 г. по договор за наем на земеделска земя № 169 от 05.07.2022 г., и сумата 6547,56 лева, представляваща непогасен остатък от дължима наемна цена за стопанската 2023/2024 г. по договор за наем на земеделска земя № 30 от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, което вземане е било предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.10.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 60211 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Д. В., ЕГН **********, регистрирана като земеделски производител с Булстат 180185003, с адрес АДРЕС, да заплати на „Ставен“ АД, ЕИК 200780812, представлявано от изпълнителния директор Н. И. Г., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов“ № 16, сумата 1037,22 (хиляда тридесет и седем лева и 22 ст.) лева или 530,32 евро, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

На страните да се връчи препис от решението.

Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 60211 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3