Решение № 346 от 10.11.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Карлово, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320100599 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и по чл. 128 от КТ.

Ищецът И. В. Б. с ЕГН **********, адрес: град К., улица Д.Б. ** твърди, че работила по трудово правоотношение с ответника с трудов договор № 3 от 10.06.2019 г. на длъжност „*******“ с основно месечно трудово възнаграждение 560 лева, увеличено с допълнително споразумение към трудовия договор от 09.09.2019 г. на 700 лева. Независимо че имала повече от една година професионален стаж и опит, не й било заплащано допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата в размера, определен с ПМС № 147 от 29.07.2007 г. 0.6% върху основната заплата за всяка прослужена година. Със заповед *** от 1. 02. 2022 г., трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 01.02.2022 г.

Като причина за прекратяването бил посочен бланкетния текст на закона, без никаква конкретика, а именно: „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“. Смята, че заповед *** от 1. 02. 2022 г., на управителя на ответното дружество е акт на незаконно уволнение, тъй като е издадена без наличието на годно правно основание. Вписаното в уволнителната заповед основание по чл. 328, ал.1, т.12 КТ било фиктивно и обективно не съществувало към датата на уволнението. Ищцата до последно изпълнявала обичайните си трудови задължения и била в пълна неизвестност в какво точно се изразява посочената в уволнителната заповед причина „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“. След уволнението ищцата останала без работа, което ангажирало имуществената отговорност на работодателя да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 1

01.02.2022г. - 01.08.2022 г. в размер на 4200 лева (при БМТВ — 700 лева).

МОЛИ съда да постанови решение, с което: на основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със Заповед *** от 01.02.2022 г. на управителя на ответното дружество; да възстанови ищцата на заеманата до уволнението длъжност „*******“; да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставане без работа след незаконно уволнение за периода 01.02.2022 01.08.2022 г. в размер на 4 200 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба; да осъди ответника, на основание чл.

128 КТ във връзка с чл. 12, ал.1 НСОРЗ да й заплати дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за професионален стаж и опит за всеки от месеците в периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2021 г. в размер на по 12.60 лева месечно, или обща сума от 340.20 лева. Претендира разноските по делото.

Ответникът „Д.С.“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес: село К., община К., улица *** ***, представлявано от управителя Г. Н. Д. чрез процесуалния си представител, оспорва исковете. Признава фактите по наличието на трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността *******, че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед *** от 01.02.2022 г., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, считано от 01.02.2022 г., поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Сочи, че през последните 1 -2 години икономическата ситуацията в страната, епидемиологичната обстановка и наложените рестрикции на бизнеса се отразили неблагоприятно на развитието на бизнес-средата в България. Всичко това довело до несигурност от страна на доставчици, цена на материали, наеми и броят на потенциалните клиенти. Поскъпването на цените на материалите правело невъзможна калкулацията на крайния продукт, повишената цена на енергоносителите допълнително затруднило дейността на дружеството. За да оцелее дружеството, било необходимо да се извършат реорганизации в него относно доставчици, заети лица и договори за наем на помещения. През 2021г. се наложило да се извърши намаляване на разходите във всички посоки, поради изпадане в неплатежоспособност на дружеството и забава към контрагенти. През този период дружеството разполагало с два офис-шоурума, където служители на дружеството изготвяли проекти и представяли продукцията. Поради затруднения, на 01.12.2022 г. управителят на ответното дружество изпратила предизвестие до Н. Г. Д., наемодател на едно от помещенията, находящо се на ул. „Ц.С.“ ***, като я уведомила, че отказва да преподпише договор за наем от 01.01.2021 г., поради затруднения при заплащане на договореният наем. На 03.12.2021 г. наемодателят се запознал с изпратеното предизвестие и договорът бил прекратен, с датата на изтичането си. Като втора стъпка, която да стабилизира дружеството финансово се наложило освобождаването на един служител на фирмата - Т. Д., видно от заповед № 4/03.12.2022 г., на основание чл.325, ал.1 т. 1 от КТ. Като причина за прекратяване на договора било посочено: по взаимно съгласие. При така направените съкращения на разходи за наем на помещение и трудово възнаграждение дружеството се опитало да запази служителя И. Б. и да продължи дейността си. За съжаление на 29.12.2021 г. дружеството получило Предизвестие от Г.В.Я., наемодател по договор за наем на помещение на ул. „Ц.С.“ ***, от 01.01.2021 г., като в същото наемодателят уведомявал, че считано от 01.01.2022 г. наемът на помещението ще се повиши от 200.00 лв. на 600.00 лв. Ответното дружество било поканено 2 в едномесечен срок да отговори на предизвестието и при съгласие да преподпише договора. На 24.01.2022 г. със заявление, управителят на ответника отказала преподписване на договора за наем на помещението. Така, на практика от 01.01.2022 г. дружеството останало без офис-шоурум, самото дружество не разполагало с други имоти -собствени и или наети в полза на дружеството, където евентуално да се измести тази дейност до подобряване на ситуацията или намирането на ново помещение. Служителят И. Б., която обслужвала офиса на ул. „Ц.С.“ ***, дефакто останала без работно място, където да извършва дейността си. Дружеството не разполагало с друго работно място, което да предостави на ищцата, нямало онлайн магазин или друг вариант за извършване на дейността, която да замени или предложи на служителя И. Б.. Въпреки това, в среща на 31.01.2022 г. ищцата била запозната със настъпилите промени в дружеството и за невъзможността дружеството да предоговори или да предложи нови условия за работа на служителя. Заедно с ищцата управителят на дружеството Д. посетила офиса на счетоводната кантора, обслужваща дружеството и там обсъдили условията по прекратяване на трудовите взаимоотношения на ищцата с дружеството.

Молбата на ищцата била по-бързо да се изготвят документите по прекратяване на трудовия договор, за да може тя да отиде на борсата. На 01.02.2022 г. ищцата била информирана по телефона, че документите за прекратяване на трудовите правоотношения и възнаграждения са изготвени, и била поканена да посети офиса за да ги получи. По телефона й било обяснено по кой член ще бъде прекратен трудовият й договор, същата заявила, че не намира трудовата си книжка и ще я търси. На 08.02.2022 г. ищцата посетила офиса за да получи документите, в присъствието на управителя Г. Д. и счетоводителите на дружеството, възразила, че не била освободена по желания от нея член. Подписала заповедта с особено възражение и си тръгнала от счетоводната кантора. Счита, че в настоящия случая са спазени всички изисквания на КТ, като ищцата собственоръчно подписала заповедта за прекратяване на тр. си договор, налице била доказана невъзможност за упражняване на тр. дейност на ищцата, поради липса на работно място и алтернативи за преназначаването и на друга позиция. Основанието по чл.328 ал.1 т. 12 от КТ било обективно и се доказвало от всички посочени в отговора обстоятелства, довели до прекратяване на трудовите взаимоотношения на страните. Твърденията, че ищцата била в пълна неизвестност относно причината за невъзможността за упражняване на трудовата й дейност били неверни. Твърденията, относно неизплатени от страна на дружеството обезщетения, както и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за професионален стаж и опит били неоснователни и недоказани. Във връзка с това прилага платежни документи удостоверяващи плащане на въпросните суми, изплатени по банкова сметка на ищцата. Самото основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ обуславяло безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното потестативно право на уволнение е възникнало било упражнено от работодателя законосъобразно, когато възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор станало невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по договора (решение № 634/19.10.2010 по дело № 1330/2009 на ВКС, III-то г.о; решение № 342/ 04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г., IV-то г. о.), както било и в настоящия случай. Така, възникналата нова обстановка довела до невъзможност работодателят да предостави работно място на ищцата, където същата да извършва обичайните си задължения, 3 отговарящи на позицията, която заемала, а именно: ******* - задълженията били посочени в длъжностната характеристика, обуславяли консултиране на клиенти, разработване на техническа документация на проекта, разработване на визуални проекти, като всичко изготвено се консултирало и съгласува с клиента, като се извършвали необходимите корекции. Липсата на офисшоурум, където клиентът да се запознае с вида, на материала и всички свързани с проекта детайли, възпрепятствал изцяло извършването на този вид дейност. Прекратяването на трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т. 12 КТ предполагало наличие на безвиновна фактическа невъзможност, която можела да се дължи на различни причини, които обикновено били външни за страните по трудовия договор и които трябвало да са непреодолими за тях (определение № 112 от 01.02.2016 г. по гр. д. ***019 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение), в случая повишаване на наема от страна па наемодателя. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ било самостоятелно и не се припокривало с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя, и можело да се използва тогава, когато настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по причина, която била извън специално уредените. Причините, породили тази нова обстановка следвало да произтичат от фактори, независещи от волята на страните (определение № 1301 от 24.09.2009 г. по гр. д. № 951 / 2009 г. на Върховен касационен съд), какъвто бил и настоящия случай. Нямало как работодателят да предвиди и да реагира на желанието за повишаване на наема на заеманата от него площ, тъй като волеизявлението от страна на наемодателя било едностранно и не подлежало на обсъждане.

Ищцата била в болничен считано от 02.01.2022 г. до 27.01.2022 г., 26 дни.

Настоящите обстоятелства възникнали по време на отсъствието й от работното място. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. ищцата използвала 8 болнични листа или общо 90 дни. Въпреки честото отсъствие от работното си място, работодателят й стриктно спазвал КТ и по никакъв начин това отсъствие не се отразило на взаимоотношенията на страните. Напротив работодателят е проявил разбиране. Към настоящият момент дружеството не разполагало с нито едно помещение, където да извършва своята дейност, нито наето, нито собствено, като нямало нито едно наето по трудово правоотношение лице.

МОЛИ съда постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.

В ХОДА на процеса ищцата е поискала и е допуснато изменение в размера на предявените искове, както следва: искът по чл. 225, ал.1 от КТ се счита предявен за сумата от 4300.00 лева брутна сума, а искът по чл.128 КТ във вр. с чл. 12, ал.1 от НСОРЗ, да се счита предявен за сумата 157.43 лева, брутна сума за получаване.