Решение № 107 от 23.07.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. В., 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело №

20261300500116 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес за призоваване: *****, срещу: Решение № 82 от 7.02.2024 г. по гр.д. № 1340/2023 г, V с. за отхвърлената част в размер от 5702,66 лв. главница, сумата от 3919,04 лв. договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 08.10.2020 г. и сумата от 788,67 лв. обезщетение за забава за периода от 28.08.2019 г. до 16.11.2020 г. В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че неправилно ВРС е приел, че процесният договор за потребителски кредит за недействителен и е присъдил само чистата му стойност като е приспаднал направените от ответника плащания.

Иска се отмяна на атакуваното решение в отхвърлителните части, с които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК , че ответника Т. К. А. дължи изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит № 7000896768 сума в размер от 5702,66 лв. главница, сумата от 3919,04 лв. договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 08.10.2020 г. и сумата от 788,67 лв. обезщетение за забава за периода от 28.08.2019 г. до 16.11.2020 г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (01.12.2020г.) до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се обосновават доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение в обжалваната му част. Поддържа се, че съдът неправилно е изчислил и приел, че ГПР е в размер над законоустановения максимален размер. Изтъква се,че застраховката не е част от разходите на кредита, като подробно се обосновава, като жалбоподателят се позовава и на съдебна практика. Посочват се компонентите, които са включени в процесното ГПР, като се поддържа, че сключеният договор съдържа всички необходими реквизити и не противоречи на императивни 1 изисквания на ЗПК. При подробни оплаквания в горната насока се иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявените искове за отхвърлената част от главницата, договорната лихва и обезщетението за забава. Претендират се разноски и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия, чрез процесуалния представител. Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния акт, за което подробно се обосновава. Моли се да бъде потвърдено атакуваното решение в обжалваната му част, както и да бъдат присъдени направените разноски.

От страна на въззиваемия не се правят доказателствени искания.

Въззивният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява.

С писмено становище поддържа въззивната жалба и иска уважаването й.

Ответната страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата. Пред въззивната инстанция не а събирани нови доказателства. Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

За да се произнесе по спора В.ски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск, предявен от „***” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, против Т. К. А., с ЕГН ********** и адрес:

***

Твърди се от ищеца, че на 20.12.2018 г. „***” ЕАД сключил Договор за потребителски кредит № 7000896768 с ответника Т. К. А.. На основание така сключения Договор, „***" ЕАД е предоставил сума в размер на 13 296.64 лева на ответника. В чл. 7, ал. 1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 10 000.00 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 1424.64 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит и се финансира от Кредитора, и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация.

Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 1424.64 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка Потребителя. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Сочи се, че в настоящия случай потребителят е пожелал да сключи Застраховка „Живот” в размер на 1872.00 лв. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 23667.79 лева, която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни - 47 вноски всяка в размер на 493.08 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 493.03 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 31.84 % (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от Договора).

Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Излага се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 2

25.8.2019 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.8.2019 г., 25.9.2019 г.,25.10.2019 г. Считано от 08.10.2020. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл. 16.2. от Договора.

Поддържа се, че ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Твърди се, че с част от отпуснатата сума е рефинансирано старо задължение на Т. К.

А. ЕГН ********** към „***” ЕАД по Договор № 7000703073 в размер на 510.80 лева и по Договор № 7000501418 в размер на 3580.00 лева.

Сочи се, че за вземането си ищцовото дружество е подало заявление по реда на чл.

417 от ГПК, по силата на което му е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2303/2020 г., както и че ответницата е възразила срещу заповедта.

Иска се от ищцовото дружество съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Т. К. А. дължи изпълнение на парично задължение към „***” ЕАД по Договор за потребителски кредит № 7000896768 от 20.12.2018 г. в общ размер на 16940.57 лв., от които 12232.86 главница, 3919.04 лева договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 08.10.2020 г., 788.67 лева - обезщетение за забава за периода от 25.08.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва считана от подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 01.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът претендира присъждане и на направените по заповедното производство по ЧГД № 2303/2020 г. по описа на Районен съд - В., както и за настоящото производство разноски.

Ответната страна в законовия едномесечен срок е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи се, че Договора за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно шрифта на сключения договор е по - малък от 12.

Нелоялна търговска практика, както и противоречие с добрите нрави и закона е налице и при представената преддоговорна информация, която е написана на още по-малък шрифт, така че с просто око е нечетлива. Идентично е положението и с представените Общи условия, както и други документи. Посочено е, че в съгласие с установената съдебна практика - уговорената договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото се достига до прекомерно обогатяване и се накърнява принципа за справедливост и еквивалентност на престациите, ако надвишава трикратния размер на законната лихва, какъвто е настоящият случай, при който е установен лихвен процент от 31,84%.

Освен това - предвиденото плащане на сума в размер от 1 424,64%, представляваща „еднократна такса за оценка на риска“ съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Посочено е, че таксата за оценка на риска по своята същност представлява действие, обслужващо усвояването на кредита и не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, поради което не може да се приеме, че тази такса попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Регламентираните в последната норма допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. С предвидените в договора еднократна такса за оценка на риска се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал.

3

4 ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за оценка на риска се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като тази такса не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.

Възразява се, че т. нар. „рефинансиране“ касае несъществуващи задължения - по основание и по размер, както и поради погасяването им чрез плащане и по давност. Същото не може да породи правен ефект, доколкото би накърнило забраната за неоснователно обогатяване.

Излага се, че не е уточнено погасителните вноски какви компоненти включват, както и какъв е размерът на всяко едно от отделните вземания, включени в тях. Не е уточнено и вноските анюитетни ли са или в началото се погасява само лихва, а с последните вноски се погасява и главницата. Горното накърнява изискванията на ЗПК и ЗЗП, като не предоставя нежната информация на потребителя и опорочава договора.

Посочено е, че възнаградителна лихва накърнява добрите нрави, което води до нищожност на съответната клауза.

Твърди се, че Договорът не съдържа изискуемата по закон информация, регламентирана в чл. 11 от ЗПК, в това число, но не само: не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, а единствено е препратено към определения в приложение № 1 начин, без каквато и да конкретика, което не изпълнява целите на ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 10/; липсва информацията по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, а именно - не е посочено с месечните вноски какви по характер суми се погасяват и в каква последователност и размер . Съгласно цитираната т. 12 - „погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; не е посочено и че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В тази връзка и на основание чл. 22 ЗПК се иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Сочи се, че са налице и неравноправни клаузи, както и нелоялна търговска практика.

Твърди се, че уведомление за предсрочна изискуемост не е връчвано на длъжника.

Посочва се, че по договора са извършени плащания, които са отнесени за погасяване на несъществуващи задължения.