Определение № 2201 от 21.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2201 гр. Пловдив, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502399 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по частна жалба подадена от Д. Д. Т. с ЕГН:

********** с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Т. , срещу Определение № 4284/07.04.2023 г., поправено с определение № 8552/27.07.2023 г. постановено по ч.гражданско дело № 2180/2023 г . по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. състав, с което съдът е разпоредил да се издаде в полза на кредитора ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК:

130460283 и адрес: гр. София, БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ 6, общ. Столична, обл. София (столица) изпълнителен лист за разноските по делото в размер на 23,68 лева /двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ – държавна такса и 454,67 лева с ДДС /четиристотин петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ – адвокатско възнаграждение.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения изложени в частната жалба. Моли се въззивният съд да отмени постановеният от първоинстанционния съд акт и да се остави без уважение искането за присъждане на разноски от страна на кредитора, респективно да бъдат намалени така присъдените разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в частната жалба, и отговора на ответника доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е издал в полза на заявителя ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК: 130460283 и адрес: гр. София, БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ 6, общ. Столична, обл. София (столица) Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми:

73,96 лева /седемдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/ – дължима сума по Допълнително споразумение от 14.05.2019 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.02.2021 г. – 1

04.04.2021 г.; 245,67 лева /двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода 05.02.2021 г. – 04.05.2021 г. по Договор за лизинг от 14.05.2019 г., с който е предоставено за временно и възмездно ползване мобилно устройство APLLE iPhone XS 64GB Silver, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.02.2023 г., до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 23,68 лева /двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ – държавна такса и 454,67 лева с ДДС /четиристотин петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ – адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок от връчване на заповедта, длъжникът е възразил, че не дължи претендираната от заявителя главница като е представил доказателства за извършено плащане на главницата по заповедта. В подаденото възражение по реда на чл.414а ГПК, са изложени съображения за недължимост на разноските, с твърдения, че длъжникът не е станал повод за завеждане на делото. С обжалваното разпореждане, заповедният съд е констатирал, че длъжникът е платил главницата по заповедта, но въпреки това не е обезсилил заповедта за изпълнение в тази й част, тъй като кредиторът няма правен интерес от издаването на изпълнителен лист за сумата по главницата, която е вече погасена. По отношение на разноските е прието, че доколкото плащането на главницата е извършено след подаване на заявлението, то разноските се явяват дължими. Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят навежда оплаквания, че не дължи разноски. Настоящият съдебен състав намира наведените оплаквания за неоснователни.

Безспорно се установява, че дължимостта на претендираната сума към момента на подаване на заявлението, е причина за образуване на делото. Предвид на това обстоятелство, правилно заповедният съд е приел, че длъжникът е дал повод за образуване на делото, което от своя страна обосновава дължимостта на направените от заявителя разноски. По делото за налице доказателства за реално направени разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение, предвид на което съдът е присъдил разноски и касаещо същите, с оглед дължимостта им, правилно и законосъобразно е издаден изпълнителен лист. Доколкото обаче жалбоподателят е платил и тях, след постановяване на обжалваното определение, като е представил доказателства за това, следва обжалваното определение да бъде отменено.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4284/07.04.2023 г., поправено с определение № 8552/27.07.2023 г. постановено по ч.гражданско дело № 2180/2023 г . по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО заповед № 1207/ 22.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. №2180/2023 г. по описа на ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2