Решение № 773 от 03.12.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Силистра, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101462 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

В постъпилата искова молба от Р. Д. Т., срещу Сити Кеш ООД, се твърди, че страните са сключили Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 750.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 1139 лева, съгласно условията на договора.

Съгласно Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г.

ГПР по кредита е в размер на 56.57%, а ГЛП в размер на 45% , при срок на кредита от 17 вноски.

В чл.7 ал.5 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение по чл.6 от Договора, то дължи неустойка в размер на 315.99 лева.

Наред с това неустойката е уговорена и в Споразумение за консолидиране на плащания №1332069 от 29.06.2025г.

В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 315.99 лева, разпределена на 17 вноски.

Счита, че Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Твърди се, че сключеният Договор за обезпечен потребителски кредит № 1

1332069 / 29.06.2025 г. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит е посочен годишен лихвен процент, но не е посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г. е посочена само абсолютна стойност на ГПР. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка.

Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по 2 смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.7 ал.5 от Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г. предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.

Клаузата на чл.7 ал.5 от Договор за потребителски кредит според които се дължи неустойка в размер на 315.99 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, съответно е нищожна.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г. сключен със Сити Кеш ООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл.7 ал.5 от Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 315.99 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва иска и моли съда да отхвърли същият като неоснователен.

В отговора се твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

3

Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.

По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 60.35% и ГПР определен в процесния договор в размер на 56.57%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. Към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.

Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, т.к. длъжника съзнателно е подписал договора, имал е 14 дни да се откаже, можел е да удължи срока за предоставяне на обезпечение или да издаде запис на заповед. Потребителят не е имал намерение да предоставя обезпечение, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си.

Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни, не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, 4 като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя.

Всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Значението и последиците от обвързването с тях са недвусмислено посочени в договора, който съдържа и погасителен план на вноските за целия период на кредита.

На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо пет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Моли съда да отхвърли предявените от Р. Д. Т., ЕГН **********, претенции като неоснователни. Претендира извършените в хода настоящото производство разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е страна по Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г., сключен с ответното дружество.

Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Размер на заема: 750.00 лева, обща сума за плащане 823,01лв. ГПР по кредита е в размер на 56.57%, а ГЛП в размер на 45%, брой вноски 17. Размер на погасителна вноска 4 х 6.56 лв. и 13 х 61.29 лв.

Съгласно чл.6 от договора:

(1)

Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с Поръчител/и. Поръчителството може да е от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

1.

При един поръчител - осигурителният доход на Поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на Поръчителя следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя;