Решение № 28 от 03.02.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Нови пазар, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Валентина Хр. Великова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20213620101261 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на клауза за неустойка, обективирана в чл. 8 от договор за потребителски кредит № *** г. Цената на иска е в размер на 1556,75 лв.

Ищецът твърди, че е сключен с ответника договор за потребителски кредит за сумата от 1400лв. при срок за издължаване от 10 месеца, като съгласно договора сумата, която трябва да се върне е 1733,25лв. Съгласно чл. 8 от договора се предвижда заплащането на неустойка в размер на 1556,75лв., разсрочена на 10 месечни вноски.

Ищецът твърди, че уговорената неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че с договарянето на посочената неустойка е накърнен и принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, т.3 от ЗЗД, като по този начин се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, до нарушаване на интересите на ищеца и с цел извличане на собствена изгода за кредитора.

Ищецът твърди, че договорената неустойка е неравноправна клауза по см.на чл. 143 от ЗЗП и като такава е нищожна. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК уговорката за неустойка е нищожна поради това, че има за цел заобикаляне изискванията на закона. Тя е и нищожна по аргумент на чл. 143, т.5 от ЗЗП, тъй като е неоснователно висока.

Ищецът твърди, че с уговарянето на посочената неустойка се заобикаля разпоредбата 1 на чл. 19, ал.4 от ЗПК и се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочените задължения. Ищецът сочи, че посочения в договора размер на ГПР не е реалния и това е заблуждаваща търговска практика по см.на чл. 68д, ал.1 и ал.2,т. 1 от ЗЗП, а посочването на по – нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см.на чл. 6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО. Това прави клаузата за неустойка неравноправна по см.на чл. 4, пар.1 от Директива 93/13/ЕО.

Ищецът се позовава на нарушение на Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи.

Ищецът твърди, че е нарушен и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР не включвал, противно на разпоредбата от закона, всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи като нищожна клаузата за неустойка по чл. 8 от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищцата и „Сити кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1556,75 лв. на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. Чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

От ответната страна е постъпил писмен отговор по иска, с който се признава неговата допустимост, но се твърди, че е неоснователен и недоказан. Твърди се, че няма накърняване на добрите нрави, а договорената неустойка представлява обезпечение за носените от кредитната институция рискове. Договорената неустойка е в рамките на закона съгл. чл. 92 от ЗЗД и не накърнява добрите нрави при този тип отношения.

Ответникът сочи, че размерът на неустойката не се включва в ГПР и е неоснователно твърдението на ищеца относно съдържанието на посоченото в чл. 8 от договора за ГПР.

Включването на неустойката в ГПР според ответника противоречало на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК, съгласно който при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. ГПР не включва обезщетението.

Ответникът оспорва твърдението, че действителния ГПР е различен от действителния. Твърди, че ГПР е изчислен по формула, посочена в Приложение №1 към договора.

Ответникът твърди, че договорената неустойка не била неравноправна клауза по см.на чл. 143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Сочи, че същата не противоречала и на Директива 93/13/ЕО на Съвета, тъй като клаузата за неустойката била ясно изразена на ясен и разбираем език.

Оспорва твърдението за заобикаляне на закона съгл. чл. 19, ал.4 от ЗПК, позовавайки 2 се на ТР № 5/28.11.2012 г. на ВКС, тъй като това предполагало наличието на две или повече действителни съглашения, всяко от които само по себе си противоречи на повелителните правила, съдържащи се в НА, както и наличието на субективен елемент – обща съзнавана от двете страни по съглашението цел за постигане на забранен от закона резултат.

Оспорва наличието на заблуждаваща търговска практика при сключване на договора и посочване на ГПР, тъй като в договора нямало невярна или подвеждаща информация, която да въведе потребителя в заблуждение и да повлияе на решението дали да сключи или не договора.

Ответникът сочи, че не е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора били посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на ГПР.

Счита, че ГПР е определен правилно и в съответствие със закона, съгл. чл. 19 от ЗПК и според посочената в Приложение № 1 формула.

Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните сключването на договор за потребителски кредит № *** г. Договорът е сключен с предмет предоставяне на паричен кредит в размер на 1400 лв. Съгласно чл. 3 от договора, кредита следва да се погаси на 10бр. месечни вноски, 3 от които по 46,73лв. и 7 по 117,58лв. Дата на първото плащане е посочена *** г. В чл. 3 от договора е посочено още, че фиксирания лихвен процент е 40,05% и ГПР от 47,93 %, а общия размер на всички плащания е 1733,25лв.

Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласявали договорът да бъде обезпечен чрез банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 23 от ОУ.

Съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 6 от договора за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1556,75лв.

По своя характер, сключения между страните договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма 3 на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че сключения от страните договор потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, които правят договора частично недействителен. Конкретно такава клауза е посочената в чл. 8 от договора, относно обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит по начин, посочен в чл. 6 от договора.

По делото са приложени ОУ по договор за потребителски кредит, валидни от *** г.

Съгласно чл. 23 от ОУ, страните могат да уговорят изпълнението на договора за кредит да бъде обезпечен, по някой от посочените там начини, което показва, че наличието на обезпечение не е задължително условие за предоставяне на кредита, а само възможност.

Независимо от това, в чл. 6 от договора е посочено, че страните се споразумяват договорът да бъде обезпечен. В договора обаче не е посочено как ще се случи това обезпечение, а само бланково са изброени два от предложените в ОУ начини. Както в общите условия, така и в самия договор, обаче не е посочено какво конкретно обезпечават тези обезпечения и в какъв размер следва да е даденото обезпечение.

Съдът намира, че договорът сключен между страните съдържа клаузи, които не са индивидуално уговорени между страните по него, вкл.относно обезпечението. Същото е бланково, едностранно изготвено и дори в нарушение на разпоредбата по чл. 5, ал.12 от ЗПК, съгласно която при договор за кредит, съгласно който плащанията, направени от потребителя, не водят незабавно до съответстващо погасяване на общия размер на кредита (цялата главница), а се използват за формиране на средства при кредитора, в периоди и при условия, предвидени в договора за кредит или в допълнителен договор, в преддоговорната информация се посочва ясно и разбираемо, че за този вид договори за кредит не се предвижда гаранция от трето лице като обезпечение за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по договора за кредит, освен когато такава гаранция е предоставена.

Посоченото задължение за обезпечение е по договор, при който изпълнението е посочено в десет отделни периоди и при посочени в него условия, поради което и изискването за обезпечение не е било задължително според разпоредбата на чл. 5, ал.12 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ОУ един от възможните начини за обезпечение е предоставянето на поръчителство от физически лица с доход едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната. За периода на сключения договор, действащата МРЗ в страната е била 650 лв., съгласно ПМС № ***, считано от *** г. Това означава при едно лице поръчител, то да има доход не по – малко от 4550лв., а при две лица поръчители всеки от тях да има по не по- малко от 2600лв. И двете искани обезпечения значително 4 надхвърлят размера на предоставения кредит, поради което и при така посочените в ОУ възможности, те са недействителни и противоречат на добрите нрави. Същите водят до значително неравенство в насрещните престации на всяка от страните по договора. Това прави само по себе си посочените в ОУ обезпечителни мерки и посоченото в чл. 6 от договора недействителни, поради което са нищожни съгл. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Посочената в договора неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, посочена в чл. 8 от договора в размер на 1556,75 лв. е за това, че кредитополучателят не представи на кредитора изискуемите от него обезпечения.

Вменяването на задължение за неустойка за подобно условие за сключването на договора представлява неравноправна клауза, т.к преценката за наличното финансово състояние на кредитополучателя е изцяло в тежест на кредитора, съгл. чл. 16 от ЗПК и той не може да поставя други условия и тежести, в т.ч и заплащането на неустойка за условие, което длъжникът не е изпълнил, след като кредита е вече предоставен. Освен това посочването на задължение за плащане на неустойка, основано на недействителна клауза, каквато се явява посоченото в чл. 6 от договора и чл. 23 от ОУ обезпечение е също недействително съгл. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Размерът на посочената в договора неустойка е по – голям от размера на предоставения кредит и същата е начислена в погасителния план, с което е увеличена месечната погасителна вноска с три вноски от по 282,27 лв. и седем вноски по 101,42 лв.